Д-р Любомир Канов е психиатър и писател. Преди дни навърши 80 години. Той бе кандидат-депутат на „Синя България“, но по негово изрично желание, бе последен в една от листите. На база богатия му опит и наблюдения върху случващото се в политическия живот на страната, потърсихме отговори на актуални въпроси като: „Ще има ли правителство или отиваме отново на избори и кои са козовете и грешките на политическите лидери?”

- Г-н Канов, имаше ли изненади на тези избори?
- Не особено, защото социолозите предвиждаха горе-долу изхода. Дали налучкаха точно процентите на двете ДПС, не мога да твърдя със сигурност, но може да се каже, че все пак е донякъде изненадващ процентът на „Новото начало“ на Делян Пеевски, както и общо сборът на двете партии, отделени от бившето ДПС. Този сбор ги прави втора по значение партия в България.

- Мобилизираха ли се избирателите на ДПС да подкрепят лидера, на който симпатизират?
- Аз се колебя да употребя думата „мобилизация“. По-скоро ми се ще да говорим за ресурс. Мобилизацията на този ресурс е любопитна. Защото е уникална, спрямо всички останали партии, участващи в изборите. Как е възможно да се мобилизират толкова много хора, за които мисля, да е доказано, че голяма част от тях са с ниска грамотност, някои от тях не владеят добре български език и нивото им на разбиране на политическия процес е, според мен, крайно ниско. Мобилизират се хора, които имат кауза, морална, политическа, икономическа или друга. А този вид е по-скоро мобилизация на безсловесните - на хората, които биват докарани до урните по причини, напълно различни от политиката, както е практикувана в развитите демокрации.

- Възможно ли е обединение на ДПС? Ахмед Доган вече каза, че би подкрепил правителство, въпреки че се отказа да е депутат?
- Той, според оскъдните му думи, сякаш не е толкова за обединение на двете ДПС-та, а по-скоро за правителство с ГЕРБ и ППДБ, заедно с неговата фракция, при което той заяви, че ще се отстрани от активно участие в парламента. Ще остане само почетен председател, което обозначава неговото намерение да бъде извън процеса на неизбежната демонизация при такава конструкция, където останалите предлагани съюзници са задължени от миналите си прокламации да кажат: „Никога с Доган!“. Но когато той не присъства, а там са неговите лейтенанти, вместо него, сякаш става по-лесно да бъде преглътната тази сглобка.

- Делян Пеевски би ли я преглътнал, ако участват заедно в нея?
- Пеевски не само би я преглътнал, но той би глътнал цялата сглобка, защото неговият апетит за власт е ненаситен. Много интересно е, че този така български процес на демонизация на политиците, някак си не го засяга. В този смисъл Пеевски е наистина „феномен“ и то не само от сега, а още от почти двегодишните безрезултатни протести срещу него от типа „Dance with me...“ Дали това е само медиен феномен или някакъв необясним публичен имунитет, не ни е дадено да знаем.

- А какви са възможните конфигурации според Вас?
- Перспективата да няма правителство е изключително угнетяваща за всички участници, с изключение, може би, на „Възраждане“, чиято посока на действие е изцяло деструктивна, с максимата: „Колкото по-зле - толкова по-добре за нас!“. Тогава ще сме по-близо до момента, в който фашизирани решения на тази странна партия, като България да се отдели от НАТО, еврото и ЕС и да се доближи до Евразия, да застанат на преден план и да се реализират.

- Неписано правило е, че когато има кризи в държавата, патриотичният вот расте. В същото време от политическата сцена изпаднаха националисти, ВМРО дори се отказа от участие в тези избори. Защо „Възраждане“ изскочи толкова напред?
- Няма защо да се преструваме, че в България няма „пета колона“ на Путинска Русия. Патриотизмът на такива партии от „Атака“ до „Възраждане“ е идентичен с любовта към Русия. Той е верноподаническа русофилия, подплатена с лични интереси, вероятно субсидирана от „пета колона“, за която споменах. Така че, фаворизирането или подкрепата на тази тайна сила с голямо влияние в България, върви от една партия в друга, още от БСП и „Атака“ до някои нововъзникнали поредни „патриоти“. С малки изключения, аз наричам тези партии псевдопатриотични, но те намират отзвук в душата на много българи, където се е настанил много смешен, примитивен псевдопатриотизъм или шовинизъм, в някакъв изопачен вид, където хора с ниско лично самочувствие и нищожни житейски постижения, постоянно търсят някакво величие в миналото или в отделни прояви на българи, с тенденцията да самоприписват постиженията им на себе си и да се гордеят, без самите те да са постигнали нещо значимо. Върху тази почва на псевдопатриотарство избуяват лесно такива МЕЧ-ове и „Величия“ и др., особено ако са подпомогнати с някаква финансова инжекция или предимства от направляващи ги задкулисни сили.

- Разпространяват се твърдения, че е възможно преминаване към БРИКС, ако сега не се състави правителство. Това сериозно ли Ви звучи?
- Това може да се приеме само като изключително плиткоумна шега, във всяко отношение. Не само защото самият БРИКС се разпада, преди даже да е бил създаден. Колкото и българите да са апатични или носталгични, гласуващи, но неграмотни и купени, и какво ли не, все пак България, като цяло, е много далече от такива плонжове в посока на Евразия, БРИКС извън Европа и т. н. Здравият български разум все още не е напълно изчезнал, според мен.

- Изненада бе за 20-на гласа „Величие“ да не влезе в парламента. Според Вас какво се случи?
- Изглежда просто като феноменална точност на преброяването, което в България е невъзможно и стои като нагласено. Другото е, че дори да бяха влезли, това нямаше да има почти никакво значение. Щяха да променят донякъде само разпределението на мандатите. Но „Величие“ беше по същество едно безличие - неясни хора, които развяваха прабългарски пряпорци и конски опашки. Има такива инфантилни, подстрекавани от някъде образувания, чиято единствена роля е да сеят хаос и невъзможност да се действа смислено. Това навежда на мисълта, че в България действително е време решително да се промени Изборният закон и правилата, по които се структурира парламент, влизането в парламента, представителството и т. н. Но за съжаление такива решителни промени могат да се направят пак от хората, избрани точно по този начин, от същите партийни листи и партии, което означава, че това никога няма да стане. Може би народен гняв и възмущение, биха могли да променят нещо. Но сме свидетели, че дори всенароден гняв, както в Грузия или това, което стана по времето, когато президентът влезе в политиката с вдигнат юмрук - всички тези неща затихват без особен резултат в политическото блато у нас.

- Казахте, че резултатът ще е нулев, дори и да беше влязла „Величие“, а каква ще бъде ролята на МЕЧ в парламента?
- Провокативна. Ролята на МЕЧ ще е да бъде забит в гърба на някого. Както Радостин Василев направи с ППДБ преди, като техен член, с прословутите записи. Т. е. МЕЧ ще има разрушително провокативна роля, с изключително нахална претенция за заемане на поста на МВР, силовият пост, където да се коли, да се беси и арестува, което е най-сладката привилегия на властта в държава като нашата.

- Забелязвате ли погрешни стъпки на ППДБ? Сините в тази коалиция успяват ли да покрият очакванията на десните избиратели?
- Без да съм техен избирател допускам, че гафовете, които те допуснаха, разочароваха по-взискателните от измежду техните избиратели. Те бяха също успешно и обилно публично подигравани навсякъде, техните грешки бяха медийно и неуморно подчертавани. Беше им прикачено презрително прозвището харвардци - презрително, защото в ушите на мнозина „антизападни“ българи, това звучи оскърбително, нещо като определението „кравари“ за американския народ като цяло. Но пък, прабългарин звучи гордо! Или пък, ако си възпитаник на ДС школата в Симеоново, не ти пречи да бъдеш най-върховен съдия. Така или иначе успешно или не, демонизирани и подиграни като харвардци, тези хора направиха прекалено много грешки. Отблъснаха голяма част от хората, които възлагаха надеждите си за промяна върху тях. Освен това, те се отделиха от дясната идея в нейния чист, идеологически ясен вид и предлагаха много често леви възгледи, същевременно представяйки се за десни. Това объркваше истинските десни избиратели, които нямаше къде да отидат, освен в „Синя България“. Но там пък мнозина социолози още от самото началото предричаха, че нямат шанс, създадоха изкуствена реалност със прогнозите си и хората просто не дадоха гласа си. Така дясното пространство остана празно.

- Ще се стигне ли до разпад на тази коалиция, с оглед на разногласията?
- Ако тя се състои изобщо, разпадът няма да се състои сега и незабавно. Но поради споменатите идейни различия, това съществува като възможност- не може МВР министър да бъде Бойко Рашков, както беше и напълно неприемливо „С Вас сме, г-н Президент“ каквото и да говорим. Това го казвам метафорично. Но такива безпринципни гафове не трябва да се правят повече и ако тези хора искат да циментират някаква обща, все пак дясна линия, трябва да се изчистят от забежките към левите постулати. Това проличава, впрочем и от становищата им около Зелената сделка, която е доста безогледно натрапена от европейските бюрократи.

- Бойко Борисов не пропускаше повод да говори срещу ПП, сега ще подаде ли ръка точно на тях за съставяне на поредна сглобка?
- ППДБ и Рашков го арестуваха, това се нарича bad blood, лоша кръв между тях. Но той може да изиграе роля на великодушен, всеопрощаващ държавник, за да се състави все пак някакво правителство. Това също и за пред Западните ни съюзници, не само за вътрешна употреба. Все пак и за някое от ДПС-тата може да бъде изгодно да са директно във властта, а не само задкулисно, както досега.

- Посочването на равноодалечен премиер възможно ли е?
- Това е оксиморон, това е невъзможно - „дървено желязо“. Такъв човек няма.

- БСП къде са във всичко това, какво би ги „удавило“ - властта или председателската им битка?
- Несъмнено БСП е своеобразен хербарий на ретроградност и на нереформиран социалистически манталитет, на това се крепят техните гласове. Там са носталгиците, хората, свързани с миналото и с лоялност към някаква червена идея. Виждаме менажерия от хора, които се опитват да образуват отново нещо като лява партия, да възкръснат като обединение от стари муцуни и още по-стари 130 годишни идеи...

- Не отказаха категорично, че ще подкрепят правителство, според Вас ще се включат ли в следващ кабинет сега или ще останат в опозиция?
- Според мен ще стоят в миманса, ще използват трибуната в НС за демагогстване и ще чакат това правителство, ако изобщо се състави, да се срине бързо. Ще се опитват да трупат някакви политически дивиденти, като партия, която не се е продала, предала, не е колаборатор с враговете и т. н. Тяхната реторика е известна. И според мен те няма да се съблазнят от това да участват в такова нетрайно правителство.

- Ще се стигне ли до касиране на изборите?
- Дори да се направят епизодични стъпки, няма да имат успех. Особено в българските съдилища, прокуратурата и пр., които е добре известно как функционират.

- Кога ще бъдат следващите парламентарни избори?
- На Великден. Тогава вероятно ще отидем отново на избори.

- Доколко вотът в САЩ ще повлияе на политическите процеси у нас?
- Ще има огромни промени, ако спечели Тръмп и те ще бъдат спрямо целия ЕС. Косвено ще са върху България.

- Какво може да се случи - директиви, бежанци...?
- В Европа би трябвало да има дясна вълна, която най-накрая да свърши с тези ужасяващи грешки, които Европа прави с това, което следва да се нарича инвазионна демография - промяна на демографията на континента с други култури и народи, които нямат нищо общо с европейските, с гарнитурата на всички зелени безумия. Това срива ЕС. Тръмп вероятно ще върне американската икономика към по-смислени основи. Това ще повлияе и върху Европа, която ще трябва да преосмисли много неща. Тръмп вероятно ще наложи тарифи на стоките и от Европа, и от Китай. По принцип там, където в европейските страни предстоят избори, т. нар. десни вероятно ще имат сериозен превес. Демонизират ги в левите медии още отсега, че са крайно десни, но аз бих нарекъл промяната в тази посока „здрав разум“.

Нашият гост

Д-р Любомир Канов е е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършил е медицина в София през 1971 г., специализирал психиатрия и работил до 1977 г. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София.

През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за “опит за бягство” и “подривна дейност срещу социалистическия строй”.

Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира в Канада и САЩ през 1984 г., където отново практикува като лекар и психиатър. Работи като директор на Клиника за психично здраве и като частно практикуващ до 2016 г., когато се завръща в България. Отличен е с диплома “Top American Psychiatrists” за 2004 г.

Автор e на белетристични книги и е носител на Националната награда на българските писатели за 1992 г.