Рекламира ли д-р Емилова лекарства и добавки? Загуби ли българинът доверието си в лекарите? Как да открием онзи лекар, който ще ни подкрепя и помага по пътя на изцелението?

Д-р Емилова завършва медицина през 1969 г. и придобива специалности по вътрешни болести, ревматология и кардиология. Има и магистратура по здравен мениджмънт. Основава своята клиника през 1993 г., като прилага в нея метода на Лидия Ковачева, наречен омекотено гладуване с плодове и чай. От тогава до 1 април тази година през нея са минали над 51 500 пациенти и огромната част от тях са излекували с този метод тежки хронични заболявания, обявени за нелечими. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

- Д-р Емилова, в интернет постоянно се появяват реклами на медикаменти или хранителни добавки, които се свързват с Вашето име. Голяма част от хората знаят, че това е фалшификация. Но има и такива, които лесно могат да бъдат манипулирани. Как да разпознаят лъжата? 
- Казвам за хиляден път, че никога през 31-годишната история на моята клиника аз не съм рекламирала и продавала никакви лекарства и добавки.  Моите пациенти в клиниката получават съвети какви добавки могат да си купят - ако желаят - само след изследвания, когато се установи някакъв дефицит в организма им, да речем на витамин В12 или витамин Д, ключови за човешкия имунитет. Препоръчвам и на всички хора, които правят режим на плодове и чай, пробиотици, форми на Лактобацилус Булгарикус, които регулират и балансират чревния микробиом в периода на прочистване. Нека пак да подчертая: нашият метод не залага на медикаменти и добавки, а на естествените самоизцелителни механизми в човешкото тяло. За нас, лекарите от Клиника „Д-р Емилова“ освен това всеки един пациент е уникален и съветите към него какви добавки може да използва са съобразени със състоянието и дефицитите в неговия организъм.

- Много хора са изгубили вяра в лекарите и предпочитат да прибягват до „услугите“ на д-р Google. В кръга на шегата: набират в търсачката оплакванията си и чакат да се появи тежко заболяване. Дори започват да се лекуват с лекарства по съвети от различни форуми. Защо хората изгубиха вяра в българския лекар? 
- Не смятам, че пациентите трябва да бъдат обвинявани за това. Системата на здравеопазването, не само у нас, а и в цял свят, се базира на печалбите. А печалбите на този лекарствено-операционен комплекс, както наричам нашата система на здравеопазване и печалбите на фармацевтичните компании, са толкова по-големи, колкото по-болни са хората. Здравеопазването се превърна в най-големия бизнес, в най-доходната търговия. Заплатите на медицинските работници се определят от това доколко продават на пациентите медицински услуги, пътеки, операции, лекарства, манипулации. Този лекарствено-операционен комплекс разполага с огромни средства, особено след коронавирусната истерия и пътеките и ваксините за нея. Лекарите  освен това непрекъснато се сблъскват с мерки, правила, протоколи, изисквания, бизнес планове и за онези, които искат да бъдат честни с пациентите си и да им отделят цялото си внимание и опит не остава много място. Самите лекари често са болни и зависими от лекарства, нездравословна храна, алкохол, цигари и пациентите стават свидетели на това – ето колко сбъркана е системата. В древен Китай лекарят е бил възнаграждаван за всеки оздравял пациент, не за това, че е преглеждал или предписвал лечение. И всеки лекар се е стремил неговите пациенти да са здрави, семействата им да са здрави, за да получи годишната си издръжка. Сега е обратното – колкото повече болни пациенти има един лекар, толкова повече пари получава. Всичко е обърнато наопаки. Сега човек отива с оплаквания например от болки в областта на черния дроб, хепатологът му дава лекарства за черния дроб. Лекарствата предизвикват болки в стомаха – той отива при гастроентеролог и получава лекарства за стомаха. Същият пациент, ако отиде със задух при пулмолог, ще получи лекарства за белия дроб. А причината за всички оплаквания е една: организмът му е отровен, органите са затруднени да си свършат работата. Но хепатологът няма да каже на пациента да спре алкохола и животинските продукти, за да разтовари черния си дроб и да го прочисти, пулмологът никога няма да го посъветва да спре млечните продукти, които предизвикват образуване на излишна слуз в организма и затрудняват работата на белите дробове. А гастроентерологът няма да му обърне внимание, че трябва да прочисти дебелото си черво от отровите, за да спрат всички проблеми, не само със стомаха. Така човек се лута в този ужасяващ медицински лабиринт, взема все повече лекарства, убеждава се, че те не помагат, и започва да губи доверието си в лекарите. Този пациент не получава съвети как да бъде здрав, как да се справя с обичайни неразположения сам, как да живее здравословно. И той понякога започва да търси билкари, екстрасенси, магьосници и очаква да му се случат някакви чудеса. Те пък използват неговото невежество, за да измъкнат парите му и ето го омагьосаният кръг: човек е сам, изгубил вяра във всичко, все по-болен и все по-отчаян. Той ще има късмет, ако попадне на истински лекар от старата школа, който ще го лекува не като кола, чиито части могат да бъдат заменени с резервни, а като личност, която има и тяло, и душа. Защото и душата също може да боледува и често това дава отражение във физическото тяло. 

- Но има и млади хора, които завършват медицина, четат, търсят, искат да са честни със своите пациенти и да ги лекуват истински, нали?
- Аз работя в нашата клиника с много млади лекари, наскоро завършили. Те идват с огромно желание, искат да помагат на хората, да специализират, да учат и да надграждат. Но у нас е толкова трудно да вземеш някаква специалност! Все още трябват връзки, трябва да си протеже, да подкупваш, да имаш късмет… Както беше едно време. Няколко такива млади лекари работиха при мен и след като не успяха да получат специализация, заминаха за чужбина, където могат да се развиват. Една от бившите ми лекарки специализира ендокринология в Германия, един от бившите ми лекари – прекрасен лекар, отличник на Медицинския Университет, замина в Швейцария да специализира психиатрия. И вероятно ще останат там. Изобщо защо гоним кадърните млади лекари, защо не им даваме възможност да се развиват? А толкова голяма нужда има от специалисти, които да остават в България. Кой трябва да се погрижи за това? Министерството на здравеопазването? Или, както го наричат много наши пациенти „министерство на болестоопазването“ – пациенти, които след дълги години на лекарства и влошено здраве откриват, че има начин да се излекуват сами, ако дадат шанс на организма си да се изчисти от отровите с лечебно гладуване.

- А как човек да избере своя лекар?
- Със сърцето си. В едно интервю питат Андре Риу как избира музикантите и певците от своя екип, той отговаря: със сърцето си. Независимо по каква система се лекува човек, той трябва да вярва в своя лекар. Когато пациентът е болен, той е свръхчувствителен и не бива да пренебрегва интуицията си спрямо лекаря. Дори и тежко болният има шанс и лекарят трябва да го окуражи, да му вдъхне сили, да му каже, че ще бъде с него по пътя на изцелението. Когато лекарят се интересува истински от теб, а не само от парите, които ще оставиш в кабинета му, това може да се почувства само със сърцето. Хората, които идват всяка година в клиниката, вече 10, 20, някои 30 години често ни казват: идваме тук, защото знаем, че ви е грижа за нас, че можем да разчитаме на помощта ви не само докато сме в клиниката и на вашата съпричасност. Казват ни го и чужденците. Защото тази емоционална връзка между лекар и пациент, тази човешка съпричастност вече я няма не само у нас, а и в здравните заведения по цял свят. А тя е безценна за болния човек, който търси опора в един свят на фалшиви ценности.