Ужасно е, че направиха думите „националист“ и „патриот“ ругателни, както сториха преди това и с „демократ“

Когато животът на един човек е преминал буквално като на кино, а преживелиците му са достойни да бъдат разказани в няколко книги, винаги е удоволствие да се разговаря с него. Мъдрецът д-р Петър Берон, наследник на просветителя възрожденец със същото име, е преминал през стотици истински приключения и множество изпитания в родината си. Учен и политик, той дава отговор на много от въпросите, които раздират днес българското общество.

- Г-н Берон, от доста време не сте в политиката, но за това пък винаги сте имали собствено мнение за случващото се и у нас, и по света. Вие започнахте в годините, когато имаше много романтика, но днес е времето на прагматизма - как виждате българската политика сега? Мога да ви задам и по друг начин този въпрос - тръгнахме от „Времето е наше“ и докъде стигнахме сега?

- Не съм в активната политика, но все още се водя заместник-председател на Патриотичния съюз „Защита”. А не съм по три причини. На 78 години е по-добре да остави човек на младите да оправят живота си. Ако ми искат съвет - давам, ако не - не го натрапвам. Второ: много съм зает с работата си, а с политика е по-добре човек да се занимава професионално. През годините натрупах много материал и сега довършвам десетина книги, които да прибавя към публикуваните 30. И най-важното: занимавам се с политика, когато съм в опозиция на някого, и се борим с него. А за разликата между „онова време” и сегашното: някога беше по-ясно, ако не по-лесно: да се махнат червените и да дойдат „нашите”. А сега - кои са нашите?

- Хората не са доволни от политиците, социалните мрежи са пълни с обидни коментари - и всички са поставени под общ знаменател. Защо почти никой не можа да спечели народната любов? Успяха ли да се родят през тези години държавници? При нас това изглежда като мисия невъзможна.

- Да си политик е често неблагодарна работа и обикновено не се разчита на любов, а на популярност, баланс на интереси и пр. Ако не говорим за такива „обичани” вождове като Хитлер и Сталин, нека погледнем съдбата на нашите: Стамболов и Стамболийски посечени, Филов и компания разстреляни, Муравиев в концлагер, Димитров отровен, Луканов убит, Батенберг, Фердинанд и Симеон прогонени, бай Тошо в затвора и т. н. Пък и сума сегашни и доскорошни министри са клиенти на прокуратурата. Е, тия бяха държавници...

- Сега всичко е в ръцете на един човек - Бойко Борисов. Всеки чака неговата санкция за каквото и да е. Еднакво любен и еднакво мразен, но той вече трети мандат е на власт. Имате ли обяснение за това?

- Бойко Борисов е уникат в българската политика и засега няма алтернатива. Няма незаменими хора, но той има нюх за нещата и успява да действа по принципа „добрия цар и лошите боляри”. И е голям куражлия - да не говориш чужди езици и да развиваш такава външна политика - ашколсун, казано по депесарски.

- Как гледате на тенденцията за нови и най-вече приятелски отношения с Македония?

- Разбира се, положително. И тук трябва да се отдаде заслуженото на Бойко Борисов, защото направи стъпки, немислими в миналото. Македонската част от българския народ постепенно проглежда и не е лошо да има две Българии, каквито случаи има доста. Сръбско-коминтерновската измет дано никога повече не яха тези заблудени хорица, да ги прави потомци на фараоните и да ги отделя от другите българи.

- Гафовете сред управляващата коалиция напоследък никак не са малко - ГЕРБ и патриотите, които пък са съставени от три части, трудно мелят заедно, но нещата накрая се позамажат и се прегърнат, казано метафорично. Вие самият бяхте част от националистическа формация - колко трудно е да има патриоти, които да гледат в една посока?

- Няма управление без гафове, но е важна общата тенденция. Нещата вървят горе-долу добре, особено за някои. Обединяването на трите патриотични формации беше историческо постижение и е показно за други, които не успяват да го направят. Аз и сега съм част, при това ръководна, на националистическа формация. Някога комунистите пращаха в лагери хората за „национализъм”, сега техните либералстващи дечица се опитват да направят думите националист и патриот ругателни, както вече го направиха с „демократ”. Все ми е чудно защо казват „ГЕРБ и патриотите” - та ГЕРБ не са ли патриоти?

Постоянно слушам как трябвало да се махнат сегашните управници и да се заменят с... кого? С БСП и ДПС? E, този филм вече сме го гледали.

- Има ли предпоставки за обществена поръчка „предсрочни избори“ и биха ли били от полза сега?

- Няма да си играем през ден на избори, а и какво изменяне на обстановката биха донесли? Обществените нагласи са ясни и сегашното управление ще си стои пълен мандат. Ако пък ги назорят да правят избори, сегашните управници ще вземат още много гласове.

- Покрай дебатите за т. нар. Истанбулска конвенция нещата бяха стигнали точка на кипене... Между другото, темата за тази конвенция още не е приключена, тя не тлее, а направо се разгаря, нищо че Борисов я изтегли от парламента. Какво е мнението ви за този документ?

- Навремето в ЦУМ продаваха т. н. „комбинирани подаръци” - портокал, дефицитна книга и демодирани ръкавици. Такава е и тази конвенция, съчинена от една турска професорка и двете й помощнички - служителки на Сорос (сръбкиня и албанка). От всичките 81 члена почти всички са приемливи, но има някои, които не само че не можем да приемем, а и тези, които казват, че можем да ги приемем с резерви, просто лъжат.

- Защо смятате, че лъжат?

- Изрично е казано, че точно по спорните членове резерви не се допускат. Не можеш да вземеш само портокала и книгата, а да оставиш ръкавиците - трябва да платиш всичко. Погледнете кой не е ратифицирал това съчинение - САЩ, Русия, Канада, Австралия, Индия, че даже Великобритания, чиято симпатична посланичка напоследък ни агитираше ние да я ратифицираме. Обясняваха ни, че Джендър значело Обществен пол, каквото и да означава тази безсмислица. Според Оксфордския речник, Джендър означава „граматичен род”. В английския език малко неща са от мъжки или женски род, но не можеш да кажеш, например, за кораба, че е от женски пол. Той в английския е от женски РОД.

- Не го приемайте като шега, но като хетеросексуален мъж ли го казвате или като учен?

- Като нормален мъж, и бих желал да си остана такъв. Когато престана да харесвам хубавите жени и да се държа мъжки при трудностите, значи животът ми е приключил. То си е природно. А като учен уважавам природните закони повече от либералстващите дрънкала. Бил съм директор 11 години и никога не съм върнал и една жена от участие и успех в конкурс заради пола й. А дърдоренето на феминистките за 50% участие на жените във всичко са безсмислици. Явяваш се на конкурс, печелиш и получаваш каквото се полага за поста. Всички сме равни, но не еднакви, време е това да се разбере. А и приносът на хората не винаги е пропорционален на това, за което претендират, че им било „право”. Правата не са нещо, дадено от Бога, а са част от обществения договор и са свързани със задълженията.

- От европейските институции обаче натискат - и то силово, да ратифицираме конвенцията. Не мислите ли, че рано или късно ще трябва да клекнем и да го направим? През годините политиците ни често са наричани йесмени. Защо сме толкова зависими, защо трудно казваме „не“ дори днес?

- Един човек и един народ стават възрастни, когато се научат да казват „не”. Във всеки гръцки град има булевард „Охи” (Не). Така са отговорили навремето гърците на Мусолини и са изхвърлили нашествениците чак в Албания. И ние трябва да се научим, но за това са нужни хора със съответните принадлежности, а не либералчета от третия пол. Мисля, че за джендърите реагирахме достойно. Могат да се опитат да прокарат тази провокация по терлици, но ще направят грешка. По-добре е да се огледат сегашните закони и ако може да се направи повече - като центрове за защита от насилие и пр., да се направи. В края на краищата, никой не е против защитата на по-слабите, пък и даже ония от „третия пол” никой не ги преследва. Само че не трябва да въвличат деца в „особеностите” си, не трябва да ни натрапват шествията си и не трябва да ни управляват.

- Преди години ми бяхте разказали как в началото на 90-те висш американски служител ви предупредил, че трябва да изпълнявате това, което „новият брат“ ви казва. А сега, когато мнозина разчитат на грантовете на една американска фондация, има ли разлика?

- Ако може да се вземат от някого пари без политически да се лишаваме от самостоятелност, да се вземат, защо не? Гърците толкова години вземат, и пак се държат достойно.

- Напоследък има сблъсъци между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. Това не пречи ли на нормалното развитие на държавата?

- На върха е тясно и да се коригират взаимно управниците не е лошо. Не мисля, че това са истински сблъсъци - всеки да си гледа функциите по закон и конституция.

- Президентът Радев има завидно одобрение сред голяма част от българите. След като беше ас в небето, успя ли да слезе на земята?

- Засега президентът Радев постепенно свиква с ролята си. Харесвам как говори - смислено, и не чете, като някои други. Не можем да отминем и последното събитие - срещата с руския уж духовник, който си позволи да хока един български президент. Радев прояви хладнокръвие - друг направо би изпратил агента Михайлов към летището. А и реакцията в Русия беше показателна - там все още ни смятат за някакъв техен Троянски кон в Европейския съюз. Така ни беше нарекъл един друг високопоставен нахал, а не получи подобаващия отговор. Русия много загуби от посещението на „духовника” в България - неговата наглост беше такъв шамар за русофилите, какъвто не може да нанесе никой русофоб. Е, „Курица не птица, а Болгария не заграница”. Някои в голямата страна още така мислят. Между другото, наскоро имахме и друго патриаршеско посещение, от друг нахал, този път „Вселенски”. И той тропаше по масите на държавниците и ни хокаше, че е имало Екзархия, че е поставен паметник на Антим Първи - настояваше да се махне. Който патриарх се е домъкнал тук, добро не сме видели, както нашият народ не е видял добро от фанариотите. Нападнаха Валери Симеонов, че изразил на глас мислите на много хора. Той си е серт, но държа малко да го коригирам. Какво значи „второразрядно ченге”? Човек на такъв пост, а преди това външен министър на руския синод ще да е поне генерал-майор от КГБ. Съвсем първоразряден. Така че Валери може да му се извини за „второразрядното”.

- Сега упорито се говори колко по-добре ще е да станем президентска република. Какво е вашето мнение?

- Да е жив и здрав Божидар, но като гледам досегашните президенти, не мисля, че сме за тази работа. Пък и отвреме-навреме републиката е президентска за по два-три месеца (служебните правителства). Президентът е назначавал и професори. Е, след премахването на Висшата атестационна комисия (ВАК) се навъдиха толкова професори, че Божидар ще има избор.

- Бихте ли степенували българските президенти по време на прехода?

- Не. Историята ще ги степенува.

-Занимавате ли се още с наука, какво прави ученият Берон и още ли търси буболечки?

- Всеки ден се мъча за пет-шест години да довърша това, което не съм завършил през изтеклите 50-60. В кабинета си в Националния природонаучен музей работя вечер до седем часа, редактирам изданията на Музея, председател съм на Научния му съвет и пр. Последните години бях на високопланинско пътуване в Кения и на пещерна експедиция в Лаос. Още шавам. Току що получих коректурите на новата ми огромна книга „Зоогеография на паякоподобните“ - за целия свят, и ще е на най-голямото издателство в Европа „Шпрингер“. За себе си ще кажа така: „Като нямаше кого да надвива, той пишеше книги, за да си почива”!

Нашият гост

Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Той е зоолог и биоспелеолог, политик. Ръководи и участва в много експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 80 страни по света. Дългогодишен шеф е на Българската федерация по спелеология. Бил е директор на Природонаучния музей (1993-2005), а сега е шеф на Научния му съвет . Заместник-председател на Съюз на патриотичните сили „Защита“. Берон участва в основаването на СДС през 1989 г., като от август до декември 1990 г. е негов председател. Депутат във ВНС, зам.-председател на 40-ото НС. Два пъти е бил кандидат за президент на страната.