Д-р Петър Берон е от знаковите лица, които се свързват с историческите промени, които донесе 10 ноември 1989г. Дaтaтa cе възприeмa кaтo нaчaлo нa прeхoдa нa Бългaрия към дeмoкрaция и пaзaрнa икoнoмикa. Дни преди годишнина от тези събития, заедно си припомнихме случилото се. Поговорихме и за съвременния политически живот преди поредните предсрочни парламентарни избори.

- Г-н Берон, когато наближи ноември се сещаме за събитията от 1989г., началото на Прехода, първите некомунистически митинги. Минаха 35 години, какво си спомняте от това време?

- Помня всичко. Онзи ден един човек в тролейбуса ме попита „Помните ли 3 ноември – такъв ентусиазъм!?” Помня, разбира се, нали аз участвах в организирането му.

Първо ходих при кмета да му кажа, че ще правим предаване на 12 хиляди събрани подписа в Народното събрание за проектите за Рила и Места, по линия на „Екогласност”, защото още СДС не беше основано. Носех заявление, че ще проведем такова шествие. Каза ми: „Ние тук не приемаме разни молби!” Казах: „Кмете това не е молба, а уведомление за шествие. Вземи го този лист, иначе ще ме гониш по стълбите. Защото, като ти излязат 3-4 хиляди под прозорците, ще се чудиш откъде ти е дошло!” В Бай Тошовата Конституция беше записано, че гражданите имат право да правят манифестации и демонстрации. Ама то се е имало предвид само за комунистически организирани. А това беше първата проява, която не бе организирана от тях. Кметът се учуди, извика един подполковник, Бонев, който отговаряше за реда в центъра на София, и двама зам.-кметове, да обсъдим нещата. Разбрахме се да има от тяхна страна отрядници, които да следят за реда и те да бъдат с червени ленти. За разлика от нашите отрядници, които да бъдат със сини. Оттам дойде синият цвят на СДС. Това бе първият път, в който се представи синият цвят, като разлика от червения.

Така, на 3 ноември взехме 12-те хиляди подписа и тръгнахме към Народното събрание. Като стигнахме до площада пред „Ал. Невски”, почнаха да бият камбаните, беше точно 5 часа. Тогава хората се разплакаха, казаха: „Свърши се!“ Но се оказа, че въобще не се е свършило – и все още не се е свършило... Излязоха някои от Народното събрание и взеха подписите.

- А как успяхте да повлечете протестната вълна?

- След няколко дни ми се обади Анжел Вагенщайн. Той живееше от другата страна на ул. „Московска”. Покани ме у тях на кафе. Предложи да направим един голям митинг в подкрепа на реформаторите - Андрей Луканов, Добри Джуров, Петър Младенов, те взеха властта и отстраниха Тодор Живков. Беше минал 10 ноември.  Тогава се събрахме и написахме един невероятен афиш, подписан от най-различни хора. Аз отидох надолу по ул. „Г. Бенковски“, там имаше една печатница с наши симпатизанти.  Отпечатаха го безплатно. Разлепихме афишите и на 18 ноември народът се събра пред „Ал. Невски“. Бяха над 40 хиляди души, целият площад беше претъпкан, чак до Синодалното здание. И по дърветата имаше хора, и по терасите. Идеята беше да се подкрепят новите властници, но хората почнаха да викат най-различни неща. Полека почнаха да викат и „Долу БКП!“ и вълната тръгна – на 18 ноември.

- Какъв друг тласък даде към промяна това събитие?

- За първи път Румен Воденичаров се обърна към хората с думите „дами и господа”. Това беше нечувано дотогава. Оказа се, че нито обръщението „другарки и другари“ е въвеждано с нормативен акт, нито пък е прекратено с такъв. А през първите дни на януари, като почна Кръглата маса (на която бяха консултациите за преход към демокрация и пазарна икономика, бел.ред.), ние се обръщахме с „госпожи и господа” и понеже тя се излъчваше на живо по радиото и телевизията, хората започнаха да използват тези обръщения.

- Така заменихме „другарки и другари“. Предполагахте ли, че тази демокрация, за която сте се борили, ще бъде днешната – тази в Европейския съюз?

- Разбира се, че не същата. Като съосновател на СДС мога да кажа, че основните неща, които тогава искахме, се постигнаха на Кръглата маса и с новата Конституция. Т.е. цялата първа част на сегашната, която и аз подписах, е взета почти изцяло от Европейската харта за правата на човека. Всички тези неща за правата на пътуване, на свобода на словото и на печата, на събранията и др., за частна собственост - това е взето направо от хартата. 

- Има ли нещо, което не направихте както трябва?

- Ние тогава почти не се занимавахме с икономика. И тихомълком комунистите си решиха, че изпуснаха властта, обаче щом ще строим капитализъм, те ще са капиталистите. И сега, като погледнеш - всяко богато семейство в България е с червени корени. Защото те имаха информацията, структурите в страната, всичко. Имаха и познанията за задграничните дружества, които държаха парите, всичко беше у тях.

Всеки втори човек в автобусите ме е питал: „Е, Бероне, толкова викахме по митингите, а какво стана?“ Казвам - основните неща се получиха, сега можеш да си приказваш какво си искаш, да си пишеш каквото си искаш, да си пътуваш по света, да си слушаш каквато си искаш музика... не е каквото беше. Въобще не е същото. Обаче онези прибраха парите.

- Да се върнем на Конституцията, Вие сте подписал върховния закон на държавата. Последните промени сега адекватно ли се случиха?

- Не съм юрист, въпреки че за да се подпиша тази Конституция, аз проучих конституциите на 30 страни. Още ги пазя. Бях и в комисията, която я писа. От тези промени сега КС намери някои неща за противоконституционни и ги отмени, други останаха да висят. Главното, което не може да промени обикновено Народно събрание е устройството на страната - не може да вземе решение България да стане президентска република или монархия. Това се решава от Велико народно събрание. 
Сега имаше спор между юристите дали положението на главния прокурор е част от устройството на държавата. Или положението на Висшия съдебен съвет е част от устройството на държавата, разделиха го, после това отпадна и т.н. 
Сега спорят дали този ВСС с изтекли отдавна пълномощия, може да избира главния прокурор. Но май ще може и ще изберат Борислав Сарафов, както изглежда. Сега има разлика дали нещо е законно или е приемливо по други причини или неприемливо. Ще видим.

- В VII Велико народно събрание политиците бяхте авторитетни, образовани и представителни. Какво мислите за днешните депутати?

- Това е най-образованото Народно събрание досега. То представляваше българския народ по всички линии. На първия ред седяха комунистически големци, включително Добри Джуров с генералската униформа, Станко Тодоров, Андрей Луканов, Александър Лилов... От другата страна бяхме ние с Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Стефан Савов и др. Но там имаше и писатели, като Йордан Радичков, те се отказаха след това. Там беше и първият космонавт, видни треньори. Кирил Маричков, Бог да го прости, също беше в нашата група, аз бях председател. Ние бяхме 144 души, 208 бяха комунистите. Те имаха структури навсякъде, имаха пари, имаха всичко. Не бих коментирал днешните депутати, може някой от тях да става за нещо.

- БСП сега, наследник ли е наистина на БКП?

- Те хем са наследник, хем не са. Като съм говорил с някои от тях, ги питам „Каква 130-годишна партия сте вие? Нали 45 години управляваше БКП, а и преди от 1919 г., пак беше партия на комунисти.” Бяха комунисти в двете трети от това време, изведнъж се събудиха социалисти. Къде са образите на техните идеолози – Ленин, Сталин, Благоев - няма ги, но се водят за техни наследници. Сегашните  “социалисти” са си капиталисти, а уж били загрижени за беднотията.

- Ако според вас Иван Костов закри СДС, кой прави това с БСП?

- Един приятел казваше, че на Корнелия трябва да й се даде медал, защото свърши това, което ние не можехме да направим десетилетия наред. Тя натика БСП в миша дупка, изгони старите деятели. Успя да ги прогони, като насъбра едни младежи, които нямаха много представа за нещата. Накрая те пък я изгониха и сега ще видим колко ще вземат на изборите.
А Иван Костов закри СДС, като ликвидира коалицията. Бяхме 16 партии, на попове, на студенти, най-различни имаше и това не беше дясна организация. Не е вярно, че е създадено като дясна, там бяха социалдемократи и други, като имахме идея да представим целия некомунистически образ на българския народ. След това Костов закри тази коалиция и създаде партия СДС. Тези хора, които сега викат: „Ние променихме държавата“ - никой от тях нищо не е пипнал, да си изберат друго име и да са живи и здрави. То и самият Костов усети, че тази работа не много редна, затова създаде ДСБ.

- Кои Ваши постижения Ви карат да се гордеете, че сте бил народен представител?

- Аз бях човекът, който внесе законопроектът за преименуване от Народна република България само в Република България. Внесох и Закона за БАН, който е непроменен до днес. Това беше в последния ден на Великото народно събрание и се прие преди то да се разпусне. Не са го пипнали, така се запазва авторитетът на академията и имуществото ѝ. Бях и този, който настоя да остане старият химн „Мила Родино”. Тогава имаше няколко идеи за нов държавен химн и ни предлагаха да бъде „Де е България“, други предлагаха „Върви, народе възродени“ – все хубави песни. Аз обаче излязох на трибуната, Гиньо Ганев председателстваше, и предложих да остане старият химн. Като обаче се махнат куплетите, зашити от Джагаров и подобни нему, защото „Горда Стара планина” имаше още два-три куплета: „Дружно братя българи, с нас Москва е в мир и бой! Партия велика води, нашият победен строй...“ Защото смятам, че не може чужда столица да е в националния химн. Всичко това се отряза и Гиньо каза – кажи какво да остане, за да го впишем. Казах – първият куплет и припевът. Така се записа и така остана.

- Бяхте депутат от коалиция „Атака“, кандидат-депутат с ВМРО...

- Не намирам, че националист е обиден термин, комунистите пращаха много хора по лагерите за национализъм. Това беше силно осъдено от комунистите. Тогава трябваше да бъдем интернационалисти, под ръководството на Москва. Сега трябва да бъдем космополити, знае се под чие ръководство. А трябва да си държим на страната, както Хайтов и много други. Отбелязвам, че ние сме единствената балканска страна, която няма Национална доктрина, нарочно не искат да я приемат. А трябва да знаем какви са целите на нашия народ, накъде отиваме. Ако целта е да се въведе еврото,  да се вдигне сухопътния Шенген – това не са никакви цели, това се етапи, през които се минава. Те ще се решат за една -две години, а после – каква е националната ни цел? Да слушаме чуждите посолства. Не съм на мнението като „Възраждане“, че трябва да се излезе от НАТО, от ЕС, напротив, трябва да се стои там. Защото с тази мижава армия, която ни е останала, ако стане нещо, Бог да ни е на помощ. Ние имаме стратегическо разположение на полуострова и трябва да отстояваме своята максимална независимост. Не може да бъдем съвсем независими, няма никой да ни остави да бъдем неутрални.

- Липсата на истински политически цели ли отказва хората да гласуват, знам че Вие винаги гласувате?

- Аз винаги гласувам. Не гласуват кокошките, кравите и овцете, хората гласуват. Първо, предизборна кампания нямаше. Гледам, че на тези избори хората не си дават парите и за билбордове, не могат да се видят муцуните на кандидатите. На времето беше по-лесно, защото си казвахме - да се махат червените да дойдат нашите. Сега не ни е много ясно кои са нашите. Много партии, много нещо, обаче тогава ние можехме да обещаваме какво ли не, защото не бяхме управлявали и не бяхме си показали рогата. Сега се изредиха толкова хора  да управляват, толкова много партии, че вече хората не им вярват, че ще направят неща, които досега не са направили. Затова не гласуват.

- Чакат ли ни нови предсрочни избори според Вас?

- Разбира се, но трябва, ако имат малко чувство за достойнство и за българщина, тези които изберат сега, които ще са същите, да се стегнат и да направят едно правителство. То да изкара поне две години, четири няма да изкара. Че то ще станем за смях на всички, през 4 месеца избори, похарчихме почти милиард лева, всеки избор струва по 130-140 милиона.

Нашият гост
Д-р Петър Берон влиза в политическия живот на България като един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“. Участва в основаването на СДС през 1989 г., като от август до декември 1990 г. е негов председател. Напуска го през 1991г. Участник е в Националната кръгла маса. През 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. През 2001 и 2006 г. е кандидат-президент. Бил е депутат от „Атака“ и зам.-председател на 40-тото НС. Председател е на Съюза на патриотичните сили "Защита". Той е Доктор на науките и почетен професор, биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери и откривател на нови животински видове. Директор на Националния природонаучен музей при Б​АН от декември 1993 до юли 2005 г. Председател на Българската федерация по спелеология от 1985 г., сега Почетен председател. До момента е издал 44 книги. Ученият носи името на брата на прадядо си - видния възрожденец и автор на "Рибния буквар" Петър хаджи Берович (Берон).