Потърсихме д-р Пламен Димитров преди официални резултати от изследване на мрежа от психолози върху спецификите на негласуващите българи. Въпреки лекото повишeние на избирателната активност на поредния предсрочен вот на 27 октомври, над половината с право на глас отказват да го упражнят. Какъв е профилът на негласуващият българин бе основният ни въпрос.

- Г-н Димитров, проведохте независимо изследване за негласуващите хора в България. Как процедирахте и до какви изводи стигнахте?
- Това е неформална мрежа от колеги, наричаме се Психолози на социалната отговорност и промяна в България. Т. е. това не е някаква фирма или агенция, а мрежа от научни работници, които посвещават времето си да научат повече за този феномен, който отдавна е водещ във всички електорални ситуации. Така че, за нас това е научен интерес. Предлагаме свободно и безплатно достъп до всички данни, на всеки, който се интересува. Но през годините се броят на пръстите на една ръка политиците и партиите, които са ни поканили да обсъдим резултатите и как те би трябвало да променят отношенията си за мобилизация на електората. Нашият научен интерес дава данни, но не виждаме кой знае какво активно отношение към тях от страна на тези, за които сме ги събрали.

- Какъв е профилът на негласуващия човек в България?
- Ние провеждаме изследването от 1991 г. При всички избори, било те за парламент, местни или за президент. На последните избори около 1300 българи, които са представителна извадка, ни дадоха като резултати, че профилът е многопластов. Въобще не е вярно, че това може да се нарече умора или апатия, както често пъти си позволяват да твърдят самите политици и техните анализатори. Далеч преди изборите (август, септември), ние събрахме тези данни от хора, които са заинтересувани да знаят повече за себе си. Някои от тях, защото им трябва за тяхната кариера, други търсят консултация. Събираме данни за няколко психологически променливи групи, които характеризират и как живеят хората и това е нашата научна програма. Тя не се финансира, не приемаме възложители спонсори, а колектив от млади психолози доброволно участва във всички фази на изследването. Аз съм им много благодарен, защото без тях нямаше толкова бързо да съберем такава голяма извадка.

- Какво може да отсеете от данните като най-важно?
- Първо наблюдаваме начина на живот и постиженията на хората в него, как живеят. Наричаме го не просто нагласи, както правят социолозите, а измерваме какво им се случва на хората в битието и как да го организират и ръководят. Основен резултат е, че имаме 4 подгрупи негласуващи. Едните живеят много съзидателно, имат качествен живот, бизнес, професии, кариера. Това са хората на постиженията. Има и друга линия в този конструктивен модел - това са хората на развитието, иновациите, креативността в различни професии. Някои от тях са лекари, юристи, икономисти, бизнесмени. Те са хора, които имат доказани постижения, а не просто нагласи и амбиции. Третата линия са социално отговорните и изключително ангажирани със солидарни поведения, които помагат на по-нуждаещите се. Постигат го чрез благотворителни кампании, различни неправителствени организации, проекти. И на последно място това са хора, които имат социална интелигентност, умения да преценяват процесите в обществото. Те представляват 28% от негласуващите. Те са „вълшебната алтернатива“ - Спящата красавица, която не могат да събудят сегашните играчи на политическата сцена. Това е нещо устойчиво, на по-ранните ми изследвания на изборните практики този процент дори беше 30% и тогава изследвахме кой не е гласувал 5 поредни пъти - т. е. хронично негласуващите.

- Има ли открояване по пол и възраст на негласуващите?
- 54% в настоящата извадка са жени, което е балансирано, възрастово също сме ги наблюдавали, а и не са само от големите градове, но и регионално. Но особеното на извадката е, че това са икономически активни хора. Няма пенсионери, студенти, безработни. Хора, които имат доходи от труда си и при това е още по-тъжно, че точно тази най-активна, мобилна част от обществото на градивно живеещи, успяващи избирателно да поддържат високо качество на живот, не участват системно във вота. Това е и сигналната лампа, която се опитваме да блести в очите на тези, които искат да управляват с добра социална база. В САЩ видяхте Камала Харис и Доналд Тръмп - благодариха на хората, заради тяхното масивно участие.

- Какво по-точно отблъсква хората?
- Имаме 41% негласуващи т. нар. агресивно защитно живеещи хора. Това са перфекционисти с високи изисквания към партиите и смятат, че нито една не заслужава подкрепа. И ги нападат, търсят им кусури. Има хора, които систематично опонират, да ги наречем „гневните“ и това също се прояви и в тези избори. Тази е най-голямата подгрупа. Заедно с тях са властохолиците, те непрекъснато следят политиката, но понеже техните партии никога не се класират, те вече са се отказали да дават подкрепа и за тях, а пък за другите направо минават в лагера на „Не подкрепям никого“.

- Точно тази опция не би ли ги отвела до урните?
- Хората живеят по този начин агресивно защитно, някои от тях гласуват, но сред негласуващите това е най-голямата група. Имаме и друга извадка с ясна връзка - това са хора, които определят състоянието си преди и след изборите: „Не мога да ги понасям, отвратително, омерзен съм, разболях се, обхваща ме погнуса“, това говорят. Възприемат се като наранени и гневни, опитват се да накажат политиците. И разбира се, има група, която е пасивна - това са над 30%, конформистите. Те тази година бяха мобилизирани - хора които имат някаква полза и се поддават на натиск. Те са в активния електорат под натиск, а не защото имат вътрешно убеждение, идеологически и политически ориентации. Тази група има и други особености. При тях нивото на емоционално прегаряне е много високо и по индекс на СЗО за риска за психичното здраве те имат много високи показатели. Там са и хората с най-нисък социално-икономически статус и с много нерешени проблеми и когато не гласуват тази група- наричаме ги пасивно защитни. Те казват, че не виждат някой да им решава проблемите и не им е до участие в изборите. Там са и хора със здравни проблеми. Много често те имат нужда от помощ, не от мобилизиране. Но тази група намаля, миналата година беше 42%, сега са 33%. Защото част от групата на пасивно защитно функциониращите в живота си, те се отдръпват, затварят, и трябва да им обещаеш или да им дадеш нещо.

- Как обясняват грешките на политиците тези негласуващи хора?
- Те първо не са апатични, както казах, някои от тях са по-добри от тези, които кандидатстват за постове в парламента, имат много ясно наблюдение, някои от тях богат опит в живота, социални умения и смятат че „мръсната вода“ не е минала, това директно ми го казаха - хора от групата на съзидателно-конструктивно зряло живеещите хора, които системно не гласуват. Те казват: „Ние имаме по-добри решения, които намираме сами, без и въпреки политиците на сцената в момента“. Тези хора биха могли да бъдат този резервоар, към който, ако се обърнат политиците, биха били добра основа, да се направи трансформация, каквато очевидно политическата система в България търси и ние имаме психологическите доказателства, че това е устойчиво. И трябваше политици, техните консултанти, специалисти, отдавна да направят промени - организационни, комуникационни, кадрови. Имаме един показател в политическата психология - за да има избирателна активност трябва да има индекс на избираемост.

- Изборите в САЩ пример ли са за това?
- Видяхте там какво стана - борба до последния момент и огромно участие. Американците все пак защитиха демокрацията като участваха активно.

- Споделихте, че имате и други данни.
- Имаме и друго изследване - направихме го на два етапа с едни и същи хора. Преди изборите, между 10 септември и 10 октомври, питахме хората как се чувстват в предизборната ситуация. Обадихме им се и веднага след изборите, буквално до вчера събирахме резултатите. Първата най-голяма група отговори, че са тревожно депресивни. Това е отчайваща ситуация, липса на безпътица. Казват: „Повтаря ни се едно и също, тревожа се за бъдещето на децата си, икономиката, бизнесите, как ще живеем с такава система, която не може да създаде правителство, тези хора са патология а не политика...“ Сега следизборно този процент е спаднал малко в рамките на статистичка грешка, тази тревожност, депресивност и отчаяност беше 75% преди изборите, сега е 71%. Тези хора ние не ги питаме дали са гласували или не, това са хора които в една минута трябва да опишат състоянието си. Втората голяма група изпитваха тежки чувства, като погнуса и отвращение. Тази група се увеличи в последните дни от изследването, като се видя какво се случва след като бяха обявени резултатите и тръгнаха разговори за частично и цялостно касиране на вота. Има и група от около 20 - 25% с плаха надежда преди изборите, че може би този път вече е време нещо да стане. Тя спадна рязко на 19% след като се видя какво стана след 27 октомври.

- Какво е обобщението?
- 12 групи са клъстерът. Имаме точно доказателство, че негласуващите, освен че са най-голямата електорална група, са нямото мнозинство на България, така ги наричаме. Те са изключително разнообразни, пъстри. Трябва да се адресират в комуникацията с политиците и техните пиари по различен начин, за да бъдат евентуално ангажирани в следващи избори, въпреки че проблемът се хронифицира. Хората вече системно не гласуват и нищо не им въздейства, губи се комуникативната мощ на всякакви послания и кампании. Това са над 65% от електората. Това са живи хора, които имат възможност и права да гласуват, но не го правят. Негласуващите са нямото мнозинство на България, защото хронично над 65 процента от електората не гласува. Говорим за хора, които са в списъците, могат да гласуват и не го правят. Това нямо мнозинство е много удобно на статуквото, което с малък брой реални избиратели постига повече власт. И това е изкривяване, което се нарича легитимност. Тези правила са писани от тези, същите хора, които имат полза от тях.

- Задължителното гласуване, но със санкции за негласуващите, би ли имало някакъв ефект върху избирателната активност?
- Не, трябва да се разкарат тези, които се предлагат за гласуване. Бих казал, ако си получил по-малко от 10% подкрепа, трябва да си дадеш ваканция от политическия живот, да си изградиш организационно, идеологическо послание, да смениш кадри - това е задачата, която обществото дава. Работната задача е политиците да се сменят не само като имена, като личности, но трябва работа по политическите програми, начина на комуникация. Имаме нужда от обновени, ремонтирани партии, а като консултант по организационно развитие ще кажа, че закъсняха, че се докараха до харакири в общественото внимание. Дори добри идеи вече не могат да спечелят доверие.

- Няма ли едно евентуално касиране на изборите да влоши още повече избирателната активност? 
- Ако вътрешно-партийните процеси не се развият, ако партиите не се обновят, не се премахнат манипулациите по време на избори, ще получим повече от същото във всеки следващ избор. Когато имаш същите играчи на терена, публиката си отива и не включва даже телевизора, ако вземем назаем от футболната метафора. Всички партии са си виновни, че не се промениха.

- Наслагва се отношението, мнението, че избори едва ли не е мръсна дума. Защо?
- Нали сега цяла България гледа как се събираха резултатите в Съединените щати? Там няма ден за размисъл и кампанията е до последния момент. Но нека видим тяхната изборна активност при цялата сложност на предварителното регистриране, при особеностите на избирателната система. Избирателната активност е висока, когато имаш алтернатива. Това, от което има нужда България е някой да събуди тази социална база, която да избира алтернатива от можещи, съзидателно живеещи и компетентни хора. А те са изтласкани сега, никой не ги представлява, отчуждени са, тревожат се, гневят се. И няма да подкрепят повече от същото. Стигат седем избора, за да го научат политиците. Техните аналитици, консултанти трябва да направят ремонтите, но и да се възстанови жертвата. А жертвата е общественото доверие в политическата ни система. Има хора с по три процента рейтинг, които манипулираха масово избиратели, за да влязат в парламента. И това продължава системно. Тези хора не са там, за да използват властта в името на народа. Стотици, хиляди хора вече не им вярват и трябва не „спасител“, не просто манипулатор, който да подведе хората с обещания, а трябва човек, който е убеден и може да убеждава останалите, че ще направи трансформация в обществено-политическия живот. Не само изборите, ние сме на дъното на скалата, по която мерим степените на гражданското участие в обществено-политическия живот и изборите са само един мимолетен признак. Важно е, че хората имат въздействие върху формирането на обществената политика, нейната институционална рамка, изпълнение и ефективност. Българите, които са конструктивни, казват: „Докато нямаме право да отзоваваме несправящи се или служещи на неясни интереси депутати, нямаме гражданско общество, което да се уважава и политиците играят игра на затворени врати. Ще имаме повече от същото и няма да го подкрепим. Никога“. Толкова съм категоричен, защото стъпвам на резултати от последните три години - седем последователни избори: най-важната социална база на една демокрация и на зрял, смислен капитализъм е извън участниците в изборите. Тя се справя въпреки и без политиците. Всеки се справя по свой начин - тази българска фантазия за съжаление продължава, че всеки се оправя, както може.

Нашият гост
Д-р Пламен Димитров е роден през 1958 г., завършил е психология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в областите приложна социална психология и организационна психология, екзистенциалния анализ, груповата динамика. Бивш председател на УС на Дружеството на психолозите в България. Практикуващ психолог с близо 40-годишен професионален опит. Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене.