Инструментът на санкциите, използван от САЩ срещу държавите от ЕС, е голямо лицемерие

Каква е политическата равносметка за изминалата 2019 г. за света и за ЕС. Кои проблеми нараниха най-много Брюксел. Страховете на Европа се увеличиха - първо от Русия, а от няколко дни и от най-близкия u партньор - САЩ, които буквално забраниха чрез санкции един от най-големите бизнес европроекти „Северен поток-2“. Кой какви ходове има и къде сме ние - по тези въпроси разговаряме с д-р Станислав Бачев.

- Как бихте определили изминалата 2019 година за света - в нея скандалите преобладаваха повече, санкциите бяха повече, заплахите също. Какво ни казаха политиците и какъв беше отговорът на хората?

- Вече изминалата 2019-а може да бъде определена като година на промени. Взривът на промените никога не е спонтанен, а по-точно е множество по-малки случвания, които задават определена посока. Той е наслагвана във времето енергия, която намира своето проявление в подходящ момент. Ако до сега определени процеси изпълваха своята вътрешна форма със съдържание, то вече имаме и необратимо външно проявление, при което формата и съдържанието са в баланс. Инструментът на санкциите е част от инвентара, чрез който се цели да се запази нещо, което вече е в миналото - свят, регулиран от една държава. Санкциите и успешната адаптация към тях, липсата на страх и устойчивото формиране на съюзи показват, че вече можем да говорим за нова фаза в световните отношения. Историята показва и друга гледна точка - доста често механизмите на санкциите и блокадите са симптом за предстояща война, последен пристан преди избухване. Да се надяваме, че в настоящето историята ще продължи своя линеарен, а не цикличен ход.

- Годината никак не беше лека за Европейския съюз - общността, част от която сме и ние, се сблъска с много проблеми и изпитания, кои от тях убодоха Брюксел в петата и кои нараниха най-много сърцето му?

- Изпитанията и трудностите пред Европейския съюз показват, че той все още е в процес на оформяне, на изчистване на грешки, а защо не и на израстване? От гледната точка зависи интерпретацията - дали ще бъде израстване или финални ходове като обединена структура. Европа не спира да се променя. Това е единственото място, където от 2000 години процесите не спират, а интензитетът нараства, затова и за пореден път сме арена на сблъсък. Затова и можем реалистично да очакваме, че изпитанията няма да спрат и през следващата година. Да, Брекзит е голямо изпитание, все още отворена рана, но той не е неочакван, не идва в гръб.

- Изпитанието идва от близък партньор и не може да не боли...

- Така е, най-тежките наранявания могат да бъдат причинени единствено от тези, които са смятани за най-близки. Когато ударите идват от най-близките съюзници, е същото като в човешките отношения - показват се реални намерения и като негатив се проявяват скрити цели. Инструментът на санкциите, използван от САЩ срещу държавите от ЕС, маскиран като добри намерения е сред най-големите лицемерия. Най-голямата болежка на Европейския съюз е въпросът за неговото единство.

- От кого трябва да се страхува повече Европа - от Русия, от САЩ или от себе си? Задавам така въпроса, защото от Брюксел определят Москва като основна заплаха за сигурността му, Вашингтон пък направо разпореди, че ще санкционира всеки, който участва в завършването на „Северен поток-2“, а Брекзит показа, че нещо не е наред.

- Въпросът за страха следва да бъде осмислен правилно. Всички страхове могат да бъдат преодолени едва, когато са осмислени и разбрани. Има една сицилианска поговорка, която гласи - „Никога не се страхувай от Рим, влечугото се крие в Неапол.“ Най-често държавите, а и хората, следва да гледат първо зад гърба си, когато търсят недоброжелатели. Между другото, същата препратка намираме и в Библията - Евангелие от Матей, 10:36. Отвъд философската и етическа плоскост, а в полето на икономиката - Европейският съюз е длъжен да следва своите собствени интереси, които обезпечават собствената му сигурност. В конкретния случай - това означава завършване на „Северен поток-2“. Той ще бъде реализиран, дори с някакво забавяне. Отношенията с Русия тепърва ще бъдат разгръщани в положителна посока и не само заради прагматическата неизбежност. Брекзит следва да бъде реализиран по план, волята на британския народ бе потвърдена не само на предсрочните парламентарни избори, но и на евроизборите от миналата година. Англия избра своя път, дали ще се запази като Великобритания тепърва предстои да разберем в идващите години.

- Имат ли реално покритие страховете на Европа от Русия, заради енергийната си независимост или пък зависимостта u от Америка е по-силна? От кого всъщност е зависима Европа?

- В енергетиката зависимостта е двустранна. Но възможността американската външна политика да претърпи провал след реализацията на „Северен поток-2“ и на Турски поток дава много повече основания да се разсъждава върху действията на Вашингтон впоследствие. Дори налагането на санкции в последния, финален етап от изграждането на „Северен поток-2“, е признак за притеснение, отколкото за осъзната дългосрочна игра. Обсъждано е и други пъти, но не Европа има военни бази в САЩ и многохиляден персонал, а обратно. И не европейски посланици стоят до американски прокурори и министри, когато се обсъждат промени в съдебни системи, например. Толкова за равнопоставеността и въпроса за зависимостите.

- Покрай енергийната тема изплува и друга - тази за Втората световна война, която завърши преди почти 75 години, но участниците в нея продължават да вадят нови карти от ръкава си, както и исторически факти на масата. Как ще коментирате гневните коментари на Владимир Путин и на Полша в последните дни? Защо е тази игра на нерви? И с просто око се вижда, че някои исторически факти се подменят съзнателно. Каква е целта на такова действие и докъде може да доведе то?

- Енергийната тема, като част от икономическия аспект, е свързана с използването на историята. Историята е инструмент в ръцете на политиката. Привикването на руския посланик в Полша Сергей Андреев в края на декември е добър пример за изопачаване на историческата истина и селективност на паметта, в услуга на политическата коректност. Пак свързана с образа на врага. Удобно се забравя, че преди пакта Рибентроп-Молотов има Мюнхенска конференция, след която Полша не е жертва, а насилник. Забравя се също, че единственото посещение на Хитлер, като фюрер на Райха, на Света литургия е именно в Полша при смъртта на маршал Пилсудски. Забравя се също за времето на Втората полска република от междувоенния период, когато се развихря полски антисемитизъм. В годините след Първата световна война полското правителство ограничава правата на евреите чрез отказ от банкови кредити, утежнения за частния бизнес, невъзможност за работа в държавни фирми, ограничения в образованието и др. До момента няма извинение от Полша към Израел за еврейските гонения. Уместно е да се отговори и на въпроса кой освободи Аушвиц? Не беше Полша, а беше съветската армия.

- Изглежда създаването на враг е може би нова опорна точка?

- Ръцете на настоящето моделират миналото, създавайки бъдещето. Когато се създава враг, не се прави с поглед в настоящето, прави се с поглед в бъдещето и бъдещите поколения. Страхът идва от наличието на враг, а когато има моделиран и отгледан образ на враг, в случая - Русия, се цели създаването на трайно недоверие. Образът на „другия“, който е различен и следователно - чужд, почти неприятел. При успех, това е сигурен начин да се предотвратят добрите отношения.

- Щатите заплашват другите, но самите те се тресат от един импийчмънт, който е може би най-измисления в историята на тази страна. Какво мислите за него, ще успее ли Тръмп да се справи със ситуацията?

- Тръмп вече се справи, тъй като цялата ситуация, създадена от демократите, работи против тях. Неговият рейтинг се запазва, а техните възможности намаляват. Те дори нямат стабилна фигура, която да се изправи срещу него. Още повече, че въпросът за процедурата по импийчмънт ще се реши в Сената и просто няма да мине. Тръмп, въпреки всичките си недостатъци и странности, е единственият президент от 30 години насам, който успя да не вкара САЩ в нов активен военен конфликт през своя мандат. Венецуела не се брои, тъй като военна намеса там щеше да бъде втори Виетнам. Венецуела не е Ирак, нито Афганистан. Тръмп изпълнява надпрезидентската програма за продажба на оръжия и до някаква степен това дава спокойствие. Пред Тръмп, но и пред всеки бъдещ управляващ в САЩ стои най-големия проблем за разширяващото се социално неравенство, състоянието на инфраструктурата, системата на масовото образование, която акумулира неграмотност и непознаване дори на географията на света. Проблемите там тепърва в годините ще придобиват външна форма.

- Колкото и да говорим за Европа, винаги в един момент се стига до Турция, която със сигурност държи един от козовете си буквално на каишка. Брюксел неглижират ли проблема с мигрантите, или се страхуват да го изговорят на глас?

- Ердоган ще използва тази карта и занапред. Въпреки провала на изборите в Истанбул, общата картина показва, че Турция изпълнява успешно своите стратегически задачи. Сигурността на два енергийни потока, които снабдяват Европа, в комбинация с придобиването на системите С-400, правят Турция незаобиколим регионален фактор - както в Черно, така и в Средиземно море. Мигрантите са част от инструментариума. Дори при възможната криза в Либия, единственият възпиращ фактор над Ердоган е Путин. Това ще проличи и при предстоящата им среща през този месец. Интересно ще е развитието, имайки предвид позициите на двете държави по либийския въпрос.

- И в целия този пасианс - къде сме ние? Покорни или непокорни ще бъдем - въобще докъде ще стигнат силите ни и имаме ли ги?

- Газта за България вече идва от Турция. А можеше да е обратно. Това дава яснота кой е бил прав и кой е спекулирал по темата за Южен поток. Нашето покорство пред силния на деня ни лишава от икономически, но и стратегически възможности. Все още можем да изиграем играта правилно, не само с ограничаване на щетите от миналото, но и с оползотворяване на останалите текущи възможности.

- Борисов се срещна с Тръмп и новината, която се коментира най-усилено, бе за евентуална Черноморска база на НАТО тук. Как прозвуча и как тълкувате ответния отговор на Москва, че базата на Камчия може да стане меката сила на Русия в Европа?

- Идеята за някаква структура на НАТО по нашия бряг не е нова, независимо каква опаковка u се поставя като име. Под някаква форма тя може и да функционира вече. Премиерът Борисов беше в сложна ситуация, която в някаква степен дори беше отвъд него. За него е много важен балансът, очевидно е, че той го търси. Най-малко, защото голяма част от българския електорат питае добри чувства към Русия. Въпросът за СОК „Камчия“ и неговото третиране като център за мека сила е пресилен. Мека сила са множеството неправителствени организации, получаващи пари за дейност, чийто характер е противоречив. Мека сила може да се нарече политика, която има национален характер. Как може един санаторен или образователен комплекс да бъде национален, че дори и европейски източник на мека сила? По скоро е форма на търсене на баланс.

- От 30 години имаме нов Голям брат, членове сме на ЕС, какво ли не се изговори срещу Русия, но позитивното отношение на много голяма част от българите към тази страна е факт. Защо?

- И не е необходимо наблюдателя да е русофил или русофоб, за да види хилядите хора, които ежегодно на 3 март отиват на паметника на връх Шипка - апотеоз на обединените руско-български усилия във войната с Османската империя. Няма как една държава, която ти създава устоите на всички сегашни институции, която ти събира кадрова банка на всички образовани и успели българи, които поемат управлението на всяко освободено място по време на войната, а и занапред, създава държавност, да е поробителка или да бъде разглеждана като враг. Ние даваме букви и вяра, те връщат жеста, като ни създават основите на съвременната държавност. Бисмарк правилно отбелязва - с руснаците се играе или честно, или не се играе изобщо. Защото ако не се играе честно, те рано или късно идват за своето, и тогава договорите не струват дори хартията, на която са написани.

- За българите надеждата е нещо много важно, дори сакрално. Не станаха ли напоследък спекулациите с нея доста? Не е ли тя опасен враг, както я нарича Екзюпери?

- Надеждата не е враг, а източник на мотивация, това, което ни кара да се съпротивляваме и движим напред. Романът „Граф Монте Кристо“ завършва с думите „чакай и се надявай“, но през целия път на Едмон Дантес се показва, че пътят е равен на действие и справедливостта зависи от нас самите, а надеждата е в собствените ни ръце. Това е и пожеланието ми за настъпилата Нова година.

Нашият гост

Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Завършва История в Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. Доктор по политология във Варненски свободен Университет “Черноризец Храбър”, специалист по международни отношения и геоенергетика. В края на 2018 г. издаде първата си монография “Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на XXI век”.