Тук има ясна стратегия. Неговият защита срещу НАТО е да създаде един „замразен конфликт“, като тези в Грузия и Молдова

Джонатан Стийл е бивш кореспондент на "Гардиън" в Москва

С нахлуването си в Донецк и Луганск Владимир Путин наруши международното право и унищожи най-добрия път за преговорите, а именно споразумението от Минск. Това е ясно. Както също е ясно, и защо го направи.

Все по-голям брой политици и медийни анализатори твърдят, че Путин може да е психически нестабилен или че е изолиран в балона около себе си „йесмени“, които не го предупреждават за предстоящите опасности. Много коментатори казват, че той се опитва да възстанови Съветския съюз или да пресъздаде руска сфера на влияние по границите на страната си и че тазседмичното му нахлуване в Източна Украйна е първата стъпка към една всеобхватна атака срещу Киев за сваляне на правителството и дори да се насочи към балтийските държави. Но нито едно от тези твърдения не е непременно вярно.

Руският президент е рационален човек със собствен анализ на най-новата европейска история. Произхождащ от бившите комунисти, обвинението му срещу Ленин, че е дал прекомерна сфера на местния национализъм при съставянето на съветската конституция, е забележително. По същия начин критиката му към начина, по който националните елити разрушиха Съветския съюз в неговите последни години е също остра.

Иска ли той да върне часовника назад? Хората често цитират неговото изявление, че „разпадането на Съветския съюз беше най-голямата геополитическа катастрофа на века“. Но трябва да се отбележи, че той го разшири по-късно, като каза: „Всеки, който не съжалява за разпадането на Съветския съюз, няма сърце. А всеки, който иска да бъде възстановен, няма мозък”.

От решаващо значение за тези, които биха могли да се стремят да сложат края или да облекчат тази криза, е първо да разберат неговият начин на мислене. Това, което се случи тази седмица, е, че Путин загуби своето търпение и нервите си. Той е бесен на украинското правителство и смята, че като отхвърли споразумението от Минск, това ще даде на украинските провинции Донецк и Луганск значителна автономия. Той е ядосан на Франция и Германия, страните-гаранти, подписали споразумението, и на САЩ, че не притискаха президента на Украйна Владимир Зеленски да го приложи в действие. Той е също толкова ядосан и на американците, че не са взели предвид опасенията за сигурността на Русия след разширяването на НАТО и разполагането на офанзивни ракети близо до границите на Русия.

За тези, които твърдят, че НАТО има правото да покани всяка държава да се присъедини към алианса, Путин казва, че в политиката на „отворените врати“ има и втори принцип, който е приет от страните в НАТО, а именно, че повишаването на сигурността на една държава не трябва да бъде в ущърб на сигурността на другите държави (в случая Русия). Още през 2010 г. Барак Обама постави подписа си под принципната среща на върха на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Декларацията от тази среща на върха включва чудесна идеалистична амбиция: „Ние се ангажираме отново с визията за свободна, демократична, обща и неделима евроатлантическа и евразийска общност за сигурност, простираща се от Ванкувър до Владивосток“. Това отразява молбата на Михаил Горбачов, когато се приключи с разделението на Европа след Студената война, Русия и другите европейски държави да живеят заедно в един „общ европейски дом“. Сега страдаме в сянката на осуетената тази мечта.

За Путин подписването от Обама на тази декларация на ОССЕ е доказателство за лицемерието, което датира от предишните президенти на САЩ, които показаха своята нечестност в политиката на „отворените врати“ на НАТО, като отхвърлиха многократните опити на Русия да се присъедини към алианса. В речта си тази седмица руският лидер каза, че е попитал Бил Клинтън за възможността за членство в НАТО, но е бил измамен с аргумента, че Русия е твърде голяма. През 2000 г., през първите му седмици като президент, Путин беше попитан от Дейвид Фрост от BBC дали е възможно Русия да се присъедини към НАТО. Той отговори: „Не бих изключил подобна възможност, ако и когато възгледите на Русия се вземат предвид като на един равноправен партньор“.

Джордж Робъртсън, бивш генерален секретар на НАТО, наскоро си спомни как се е срещнал с Путин по време на престоя му в НАТО: „Путин ми каза: „Кога ще ни поканите да се присъединим към НАТО?“ И Робъртсън му е отговорил: „Е, ние не каним страните да се присъединят към НАТО, те кандидатстват за да присъединят към НАТО”.

Като стои извън алианса, Путин вижда как той непрекъснато се разширява. Той казва, че не търси един възроден Съветски съюз, а буферна зона, която би била, както той каза в дългото си есе от миналата година, да „не е анти Русия“. Джон Кенеди искаше подобен санитарен кордон, когато Хрушчов се опита да сложи съветските ядрени ракети в Куба през 1962 г. Путин предложи във вторник Украйна да се върне към стратегията за неутралитет, която беше в украинската конституция до „преврата“, който свали правителството на Янукович през 2014 г. и доведе на власт проамериканските националисти. В крайна сметка мнозинството от украинските депутати тогава вярваха, че крехкото единство на страната ще бъде по-сигурно, ако не бъде дърпано и лашкано от съперническия натиск между Москва и Запада.

Позицията на НАТО по отношение на членството на Украйна беше това, което предизвика превземането на Крим от Русия през 2014 г. Путин тогава се опасяваше, че пристанището Севастопол, където се намира Черноморският флот на Русия, скоро ще отиде при американците. Западният наратив разглежда Крим като първата употреба на сила за промяната на териториалните граници в Европа след Втората световна война. Но Путин вижда това като селективна амнезия, без да забравя, че НАТО бомбардира Сърбия през 1999 г., за да отдели Косово и да го направи независима държава.

Убеден, че НАТО никога няма да отхвърли членството на Украйна, Путин предприе свои собствени стъпки, за да го блокира. Нахлувайки в Донецк и Луганск, той създаде един „замразен конфликт“, като знае, че алианса не може да приеме страни, които не контролират всичките си граници. Замразените конфликти вече осакатяват Грузия и Молдова, които също са разделени от проруски държави. Сега Украйна се присъединява към този списък. Има спекулации какво ще се случи след това, но от гледната точка на Путин всъщност не е необходимо да се изпращат войски по-нататък в Украйна. Той вече е взел каквото му трябва. 

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)