В утрото след първомайския празник, колегите от всекидневника „Земя“ откриват изумени, че входната врата е грижливо заварена

Когато научих историята на запоената входна врата на една редакция, не знам защо в главата ми хрумна заглавието на забележителната творба на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“ (To Kill a Mokingbird), една на пръв поглед юношеска книга за доброто и лошото, за самотата и жестокостта, за човещината и дебнещата лудост, която през 60-те години взриви читателската аудитория в много държави (в Англия бе обявена за „най-добра книга за вечни времена“).

Но всъщност алегорията за дребното птиченце, издаващо крясък подобен на подигравателен смях, има доста дълбоко звучене, характерно и за наши дни.

Но да се върнем към вратата и оксижена. В утрото след първомайския празник, колегите от всекидневника „Земя“ откриват изумени, че входната врата е грижливо заварена и облепена с подпечатани лентички (досущ като сцена на местопрестъпление). Разбира се, скандалът има и предистория: това е партийният спор на издателката на вестника проф. Светлана Шаренкова и лидерката на БСП Корнелия Нинова. Спор, който постепенно стигна своето кресчендо, когато г-жа Шаренкова бе изключена по доста странен начин от БСП.

Напрежението продължи да се ожесточава, не... по-скоро да се оксиженира, до въпросната второмайска сутрин.

Работя в печата доста отдавна (от 1965-а съм член и на СБЖ, а първите ми вестникарски публикации се губят някъде в края на 50-те ). Ей Богу, както казваше един известен юрист и футболен запалянко, такова нещо не бях виждал. Не ми известен подобен акт да се е случвал и по царско време. Този „административен“ акт е връх на Байганьовската простащина, независимо от всички подробности на оксиженната горещина между в. „Земя“ и настоящото ръководство на БСП. И всички отговорни за оксижена трябва да понесат своята морална и юридическа отговорност.

Печатът не трябва да се пипа с мръсни ръце. Защото остават отпечатъци по бялата хартия...