„Всяка година в Колежа на Европа започвам първия си час като изричам едни и същи думи пред студентите „Няма нищо добро в Договора от Лисабон!“. Поради своята сложност Договорът от Лисабон добави към вече разклатената европейска сграда допълнителен източник на нестабилност: бюрокрацията“. Така започва книгата на Даниел Геген „Европейски лобисти. НПО срещу индустрията“, която бе представена за пръв път в България от консултантската компания EPPA. Даниел, както го наричат с безкрайно уважение и респект колегите му, определя себе си като „критичен еврофил“. И не спестява критики към бюрократите, към чиновниците, които държат властта в ЕС с писалка.

- Господин Геген, в България сте по повод на представяне на Вашата книга „Европейските лобисти. НПО срещу индустрията“. Споменавайки лобизъм обаче, не мога да не отбележа пред скоби, че през годините думата „лобист“ е натоварена с много негативен оттенък. Кои биха били ползите от приемане на Закон за лобизма в нашата страна за бизнеса и за обществото, например?
- Самият аз от много време подкрепям строгото регулиране на лобизма. Ето, Вие сте журналист, имате професионална акредитация, вашите колеги - също. А ако направим сравнение с лобистите - всеки в днешно време може да се преструва, че е лобист, докато работи по доста деликатни теми, а смятам, че това е недопустимо. Акредитацията при журналистите взема предвид компетенциите им и по същия начин акредитацията при лобистите трябва да се основава както на морални норми и качества, така и на компетентности, защото работим по много чувствителни теми. Ако говорим за корупция при лобистите, то може да кажем, че няма или е твърде ограничена, но има сиви зони, които след приемане на регулаторна рамка ще се изсветлят. А ако ме попитате какъв е броят на лобистите в Брюксел, то отговорът ми е - прекалено много.

- В тази връзка обаче и броят на неправителствените организации (НПО) е прекалено голям, нали?
- Въпросът с неправителствените организации е по-различен, защото те представляват гражданското общество, еколози и др. Учудващо, НПО са доста по-добре организирани от различните представителства на индустрията и промишлеността. Те са по-специализирани, профилирани, предусещат дневния ред на обществото и са много добри в комуникацията. От друга страна различните сектори в индустрията са доста фрагментирани. Можем да погледнем към хранително-вкусовата индустрия, която се представлява от близо 100 асоциации. Подобно е положението със сектора автомобилопроизводство, в енергетиката - мога да продължа да изброявам примери. Всички тези сектори са доста фрагментирани. Индустриите често са принудени да се отбраняват, да са в дефанзивна позиция, много често не са част от наратива на деня и не могат да комуникират добре. И работата на лобистите е доста сложна, защото трябва да предвиждат какво ще се случи в бъдеще, да улавят тенденциите. Лобизмът е работа, в която не може да се импровизира, необходима е компетентност, експертиза. Едновременно с това трябва да познавате много хора, да познавате процесите, а те понякога са доста сложни и разбира се - трябва добра комуникация.

- Един пример от България - от години строителството на АМ „Струма“ се бави заради действия на различни „зелени“ неправителствени организации. Трасето е важно да бъде завършено заради много хора и бизнеси в региона, поема огромен трафик от и за Гърция. Каква трябва да бъде реакцията на правителството, на строителния сектор?
- Не познавам ситуацията в България, но тя е сходна като навсякъде по света. Лобизмът е въпрос на баланс на силите. А когато балансът на силите не е във ваша полза, то трябва да го възстановите. И ще Ви дам пример, който е свързан с Вашия пример - извеждането от експлоатация на автомобилите с вътрешно горене през 2035 година. През цялото това време автомобилният сектор буквално проспа подготвяните промени, не беше извършена оценка на въздействието от мярката по време на многобройните дискусии в Европарламента, секторът не беше активен и сега е изправен пред катастрофа. Катастрофа, свързана с конкуренцията от Китай, както и с цялата ситуация в Европа. И ще се върна отново на въпроса с магистрала „Струма“ - лобизмът е действие, активност и излагане на аргументи, а не просто празно говорене. Правителството трябва да се убеди, хората трябва да се убедят в икономическите и социални аспекти от построяването на магистралата. Лобистът трябва да има добра комуникация, висока квалификация, експертиза и да има представителство не само на ниво Брюксел, но и на национално ниво. За България е важно да има силни сектори в индустрията, които от своя страна да имат представители в Брюксел, да са в непрекъснат контакт с европейските асоциации, защото това са добре инвестирани време и пари.

- Още една тема е особено дискусионна у нас - „За“ и „Против“ „Зелената сделка“. Лобита за фотоволтаици, ядрени експерти и въгледобивна промишленост непрекъснато са в спор какво да е бъдещето на енергетиката. Защо се появи понятие като „зелен терор“, дори не само в енергийния сектор, а и в строителния, въобще в икономиката?
- Аз самият не бих използвал термина „зелен терор“, но наистина има доминация на зеления сектор и то с оглед на „Зелената сделка“. Виждаме, че „Зелената сделка“ е отишла прекалено далеч и сега трябва да постигнем отново баланс в Европейския съюз по темата. „Зелената сделка“ е машина, която въвежда технически норми, които са доста преувеличени и са контрапродуктивни за икономиката на европейските държави, контрапродуктивни са за конкурентоспособността на Европейския съюз. През последните години видяхме как „зелени“ НПО се радикализираха. От едната страна в Брюксел са неправителствените организации, а от другата - различните сектори на индустрията. Но между тях няма мост, а трябва да има. Индустрията трябва да бъде по-активна, защото битката все още не е загубена, но представителите на индустрията трябва да се събудят. НПО-тата обикновено дават дневен ред, те имат свои „зелени“ групи в Европарламента и те настояват, убедителни са за нови регулации, не се притесняват да вдигат шум, да критикуват и това е част от системата. Друга причина е „принципът на предпазните мерки“ и не на последно място влиянието им в социалните медии. Но колкото повече чака индустрията за решаване на даден проблем, толкова повече ще трябва да положи по-големи усилия. Като лобисти много пъти се е налагало да ползваме консултации, но консултациите не са лобизъм. Лобизмът е да можем да наложим своя аргумент над аргументите на другите. Проблемът със „Зелената сделка“ идва от там, че енергетиката не може да е от компетенциите на Европейската комисия, да е европейски въпрос. Енергийният микс на всяка държава е въпрос на национална политика, защото едни държави развиват ядрена енергетика, други държави имат въглищни централи, но с налаганите общи стандарти настава хаос. Политиката в сферата на енергетиката на ЕС е най-лошата възможна и това го наблюдаваме вече години наред. ЕС страда от липсата на визия за енергетиката, а Европейската комисия предлага норми, предлага регулации, но u липсва визия.

- Кога „Брюксел“ спря да чува проблемите на бизнеса и да спуска все повече и повече регулации - виждаме IT секторът, който буквално се изнася към САЩ и Азия след опитите на чиновниците да наложат регулации за изкуствения интелект, виждаме автомобилостроителите, особено в Германия?
- Разбирате, че аз не съм привърженик на първата Комисия на Фон дер Лайен.

- Както и много европейци, впрочем.
- Ще дам пример. Господин Тимерманс (Франс Тимерманс, вицепрезидент, отговарящ за Европейския зелен пакт в „Комисията Фон дер Байен 2019-2024“, б. а.) отговаряше за „Зелената сделка“, но междувременно не съм виждал някой да е толкова нетолерантен като господин Тимерманс. Неотдавна бях на среща с представители на търговска палата в Брюксел, които споделиха, че господин Тимерманс отказвал да се види с тях по време на мандата си, въпреки че системно е имало покани за такива срещи, но той не искал да се среща с индустрията, искал да се среща само с неправителствения сектор, защото за него индустрията е като враг. Резултатът от всичко това е докладът на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентност“, който извади заключението, че липсва конкурентоспособност на европейската икономика. Причините за тази липса на конкурентоспособност са много, но това е една от тях.

- В ChatamHouse срещнахме тази седмица заглавието „Разпада ли се Европа?“. Колко трагично е бъдещето на Европа? Разпада ли се Европа?
- Точно преди да направим интервюто с Вас, имах подобен въпрос и от Euronews. И отговорът ми е „Да“. Имаме много вътрешни фактори за тази ситуация в ЕС днес, но вече имаме и много външни фактори. Например, изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ, който за мен беше очевиден. Това за ЕС е „шут отзад“, защото ще добави допълнителен натиск върху Европейския съюз и Европейският съюз отново ще бъде в дефанзивна позиция. Към всичко това трябва да добавим и националните проблеми - например във Франция, където може да наблюдаваме години на турбуленция в политиката, трябва да имаме предвид и пътя на Германия - виждаме, че се събират на едно място много въпроси като слаба Европейска комисия, външен натиск и дори противопоставяне на различни държави-членки на ЕС.

- Романтичният период в Европа свърши, така ли да Ви разбирам?
- Да.

- А в България имаме две теми - Шенген и еврозоната, които се експлоатират от политическите партии, но реално тези въпроси се отнасят най-вече за бизнеса, за хората - как бихте защитили правото на страната ни да е пълноправен член на Шенгенското пространство и на еврозоната?
- Не съм много наясно с въпроса за България и Шенген, но за мен Шенген е една от големите грешки на ЕС, но не като традиционна грешка, защото концепцията изначално беше добра - имаме единен пазар, той обединява националните пазари и се премахват границите в рамките на Европейския съюз. Идеята беше да се премахнат всички митници в ЕС и те да бъдат само по външните граници на Съюза, но това не е постигнато. Пример за това е Италия, защото сама по себе си Италия е пълна с мигранти. А по отношение на еврозоната - написал съм една книга за еврото, но никой не я е прочел (смее се, б. а.). Радвам се, че я написах, тя излезе през 2004 година и ще цитирам заглавието u „Еврото - инструмент за изграждане на Европа или инструмент за нейното разрушаване“ (The Euro:Europe`s Construction or Destruction?, Juan Carlos Gonzalez Alvarez, Daniel Gueguen, EIS Europe Information Service, 2004, б. а). И смятам, че клоним повече към втората част от заглавието. Еврото може да го разглеждаме като федерален инструмент, а за да има единна валута, ни трябва федерална държава. Единият пазар трябва да бъде финализиран, което в случая не е така. След COVID инфлацията нарасна значително, след това намаля, но еврозоната може да бъде разрушена от силна инфлация, защото Франция и Италия не могат да рефинансират своите дългове. Преди въвеждането на еврото имаше механизъм за приспособяване, който включваше девалвация и преоценка, но в момента този механизъм липсва и например сега Франция не може да бъде конкурентноспособна точно поради липсата на такъв механизъм.

- Ако някой сега се запознава с Вас, ще Ви възприеме като евроскептик, но защо от Вашите книги виждаме, че сте убеден еврофил?
- Да, аз съм убеден проевропеец. Но съм много критичен, защото смятам, че трябва спешно да се преориентираме. И не съм сам, защото виждам, че ставаме все повече и повече.

Нашият гост

Даниел Геген е роден на 15 май 1949 година във Франция. Посветил е целия си професионален живот на европейските обществени въпроси и със своя близо 50 години стаж е най-дълго служилият лобист в ЕС. Геген е бил ръководител на Европейското захарно лоби, генерален секретар на Асоциацията на европейските фермерски съюзи. Дългогодишен професор в престижни университети в САЩ - Джорджтаун и Харвард, изнася множество лекции в Кралския колеж в Лондон - Великобритания, във Франция и в Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Издава десетки книги и студии, посветени на проблемите на индустрията и прилагането на политиките на ЕС. Геген е старши съветник в EPPA - специализирана консултантска компания в Брюксел, създадена през 1987 г. Владее френски и английски език.