Къде са парите за ремонтите на студентските общежития и колко трябва да се вдигнат стипендиите в отговор на инфлацията - това питаме Даниел Парушев. Вече 3 години НПСС работи усилено за това студентите да имат по-добри условия и за учене, и за живот, докато следват висшето си образование. Борбата започна наново сега, след като вече има редовен кабинет и просветен министър, който следва да се бори образованието да е приоритет на избраното правителство. Това ни казва Парушев и още: след като начело на Министерски съвет сега е акад. Николай Денков, а след това Мария Габриел, студентите очакват да са фокус в политиката на кабинета.

- Господин Парушев, имаме редовно избрано правителство - какъв ще е първият казус, който ще отнесете към новия министър на образованието и науката професор Галин Цоков?
- Предизвикателствата пред висшето образование никога не са били малко. Първото нещо, което ние ще искаме, е редовна среща, която да проведем с него и неговия екип. Ще настояваме за качествено обучение във висшите училища, разбира се, това е свързано със засилен контрол върху Националната агенция за оценяване и акредитация. Ще настояваме и за средства за стипендиите за студенти и докторанти, също така и за преподаватели. Не на последно място и студентските общежития - тази страница, която бих казал, че е отворена в последните 25 години с недобрите условия в тях, да бъде затворена веднъж завинаги. Това ще се случи единствено, като бъдат отпуснати средства от страна на държавата и тук всички да са обединени - Министерство на образованието и науката, Националното представителство на студентските съвети, Съвета на ректорите и ВОН-КНСБ да настояваме пред Министерството на финансите в лицето на Асен Василев за изричното извеждане на секторите образование и наука като бюджетен приоритет за настоящата година, като не се допусне намаляване на разходите като процент от БВП, съответно 4,5% за образование и 0,45% за наука. Забелязва се, че всяко едно правителство, което стартира, в началото политическите му лозунги са винаги с приоритет образованието, но когато се стигне до финалната права, се оказва, че не е точно така. В лицето на акад. Денков ние имаме човек от образователната система, преподавател в СУ, бивш министър на образованието и науката и вярвам, че ще обърне внимание, защото всяка една държава е силна, когато има добра образователна система и образовани хора.

- Нека да влезем в детайли, обаче. Заедно със Съвета на ректорите и синдикатите поискахте 178 млн. лв. да има в новия бюджет за заплати и стипендии във висшето образоавние, и пратихте писмо за това до МС и президента Радев - това ли е сумата, която ще искате в подготвяния бюджет от Асен Василев?
- Задължително е тя да влезе в Бюджет 2023 и затова казвам, че трябва да бъдем много добри партньори с министъра на образованието и науката, защото в момента това, което ние сме поискали, е именно за стипендиите на докторанти и на студенти. Съответно 2,5 милиона за докторанти и 5,5 милиона за студенти. Общият сбор е 8 милиона лева и само ще добавя, че също така са необходими и 10 милиона лева за продължаващите ремонти в студентските общежития. От началото на годината не бяха предвидени тези средства за висшите училища, респективно и за строителните фирми, за да могат да довършат ремонтите. Ние ще настояваме за тези минимум средства - 18 милиона, защото без тях означава нещо да се счупи. За да не стане това, системата трябва да бъде обезпечена. Тук ще отворя една скоба - ние вече имаме срещи в Народното събрание и ще разговаряме с народни представители, особено тези, които са от образователна и бюджетна комисия, и ще поставим въпрос за увеличаване на леглоден - от 2 на 5 лева, и на храноден - от 7 на 10 лева. Ще водим разговори с депутати за фонд, който да бъде за студентски общежития. Това са допълнителни 100 милиона лева към бюджета за 2023 г., защото в Плана за възстановяване има заложени 150 милиона лева. Но беше забелязано от нас и от Съвета на ректорите и синдикатите в лицето на професор Лиляна Вълчева, че тези средства са заложени за ремонт на училищни общежития, а нашият предварителен разговор беше да бъдат разпределени 2/3 за студентски и 1/3 за ученически, т. е. 100 милиона за студентски и 50 милиона за ученически общежития. Но ако тези пари от плана ги няма, ние ще настояваме задължително да има такъв фонд, за да може тази тема да бъде затворена, защото не е нормално в XXI век да коментираме битовите въпроси.

- Колко студенти продължават да са извън общежитията, заради недовършените ремонти?
- Нищо не е направено от началото на годината и следователно колегите са си по квартири и в общежития на други университети. Ние ще стартираме от 11 юни, понеделник, проверки на висшите училища, на които са отпуснати средства, за да проверим недостига на средства, докъде са стигнали ремонтите. Искаме да знаем в детайли откъде идва проблемът и защо тези 10 000 студенти, които напуснаха през 2021 г. общежитията, продължават да живеят на квартири или в блокове на други висши училища. Неслучайно искаме средствата в размер на 10 милиона лева за продължаващите ремонти в студентските общежития да са всъщност 17% компенсация, а този процент е такъв, защото се позоваваме на официални данни от НСИ на база инфлация. МРРБ дадоха 50% реално да се индексират договорите, които са сключени през 2020-2021 г. Нашият анализ сочи, че 17% са напълно резонни и достатъчни в случая.

- А как следва да се променят стипендиите - какво увеличение сте заложили?
- Увеличение с 12%. В момента имаме максимален праг от 180 лева и минимален от 85 лева. Опитваме се стипендията за студенти да стане 200 лева или да бъде компенсирано това, което е причинила инфлацията. Относно докторантските стипендии, тези 1000 лева, които получават колегите на месечна база, средствата бяха заложени от средата на 2022 година, което е предпоставка да ги имаме в 2023 година отново за 6 месеца, въпреки това сме водили разговори с представители на министерство на финансите да бъдат предвидени за цялата календарна 2023 годна.

- Споменахме в началото на разговора, че ще поискате по-качествено образование - какво стои зад тази формулировка и означава ли това да няма студенти, които са онлайн, защото по този начин даден университет пести от разходи за присъствено обучение, каквито примери имаше тази академична година?
- Още по време на COVID заговорихме, че ще има студенти, които ще искат да останат онлайн. Настоявахме колегите да се върнат присъствено, защото ще има приспособяване към онлайн средата. Това се случи. Вече имаме и преподаватели, които искат да преподават онлайн, за да не се разкарват до университета. Но трябва да ви кажа, че аз съм оптимист, че нещата ще се развият в правилната посока и ще се подобрят, защото по-голямата част от колегите започнаха да се връщат присъствено. Но това трябва да е политика и виждане не само на самата студентска общност, а и на преподавателския състав. Университетите трябва да свикнат да се приспособяват към всякакви предизвикателства.

- На фона на всички неизвестни относно бюджета и прогнозите за това, че много университети не могат да се справят финансово, каква академична година да очакваме?
- През 2023-2024 г. фалити на университети няма да има, колкото и да е трудна бюджетната ситуация. Искрено се надявам, че до края на юни, тази тема ще бъде затворена и всички университети ще получат финансирането си. Тази картинка, която се описва в първите няколко месеца на годината с липсата на пари за заплати на преподавателите, да бъде решена в следващите дни, е от ключово значение.

- А междувременно върви и кандидатстудентската кампания - какво трябва да знаят бъдещите студенти?
- Забелязва се, че висшите училища в кампанията наблягат на изградените традиции през годините, но също така прави впечатление, че използват най-различни иновативни подходи. Социалните мрежи са основна платформа за комуникация с младите хора, а дори няколко висши училища вече стигат до платформите на ТикТок в името на това да бъдат по-достъпни до тази група от 16-18-годишни, на които тепърва ще им предстои кандидатстване.

- По какъв начин се ползват платформите като ТикТок в кампанията?
- Пуска се информация за начин на преподаване, пускат се клипчета с това какво предлага самият университет. Това са подходите, защото когато се прави кампания в медия, която самите кандидат-студенти не посещават, резултатът е почти клони към нулев. Обединяването на различни способи на работа - традициите, иновативните методи, тази гъвкавост, която показват дадените университети, стигайки в училищата, е добра. Акцентът не трябва да бъде само в по-големите градове, а трябва да се питаме какво се случва в по-малките населени места. Там кампанията трябва да бъде много силна, обърната към младите хора. Към тези ученици, които не си задават въпроса какво ще уча, а защо изобщо трябва да уча и защо трябва да следвам. Трябва да се стигне до тези млади хора, които да ги предизвикаш да разберат, че системата на висшето образование е добра и ще помогне за развитието им. По последни данни 25,5% от хората у нас имат висше образование. Броят на висшистите е почти 2 милиона души в страната. Ние вървим с тенденциите, които са нормални за държавните от Европейския съюз. Но нека да коментираме големите градове. В София, например, висшите са 43,6%, в Пловдив - 25,2%, в Варна - 30,7%, докато в Търговище са 15,5%, Разград - 15,7%, а какво остава за още по-малък град. Затова ние трябва да се опитаме да достигнем до повече хора, защото висшето образование ще даде повече възможности за реализация.

- Защо да избират кандидат-студентите българските университети, а не да учат в Нидерландия, например?
- През последните 10 години висшето образование се подобри наистина много. Не само на материална база, но и защото има добри преподаватели. Имаме наистина много големи специалисти, не само в икономическите, медицинските и техническите университети. Прави впечатление, че все повече хора решават да останат в България и това е правилно, защото много международни компании вече имат офиси тук, особено в София. Това дава възможност на колегите да останат и да се установят. Това е правилната политика. Ще дам пример с Франция. Политиката им е такава - завършваш висше образование тогава, когато направиш и една година в държава-членка на ЕС. Тоест в III-IV курс например от Франция отиваш в България, учиш една година, връщаш се и чак тогава получаваш диплома, по примера на Еразъм +, но е задължително. Аз апелирам колегите да пътуват по Еразъм. Образованието в България е добро, дава много възможности. И няма нищо лошо да запишеш образование тук и да изкараш магистратура в чужбина, например, но да се върнеш. Защото пак повтарям, ти се установяваш тук.

- Споменахте Националната агенция за оценяване и акредитация - какви са вашите предложения относно нейната дейност, защото знаем, че висшите училища биха искали процедурите през нея да не са толкова тромави, но какво искат студентите?
- Агенцията е към Министерски съвет, а не към министъра на образованието, но премиер е акад. Денков. Това може да ни радва, защото той много добре знае слабостите на агенцията и на системата на висшето образование. Ние искаме агенцията да се промени, да се модернизира. Надяваме се да бъде подобрена и да може дисбалансите и слабостите да бъдат отстранени.

- Очаквате ли образованието да бъде приоритет на двамата премиери на ротация, които определено имат общо с темата - акад. Денков като учен, преподавател и бивш ресорен министър и зам.-министър, а Мария Габриел като бивш еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж?
- Абсолютно, да. И двете най-големи политически сили са поставили образованието като приоритет в програмите си. Ние ще ги заложим тези искания, трябва да знаят всички, че имаме проблеми, които трябва да бъдат решавани. Друг сектор може да чака по-добри времена и по-добър бюджет, но сектор Образование трябва да в постоянно развитие и динамика.

Нашият гост
Даниел Парушев е роден в Бургас. Завършва бакалавър по „Бизнес администрация” в УНСС. Магистър е по „Бизнес администрация” в УНСС. Към днешна дата изучава магистратура „Транспортен мениджмънт” в Университета за национално и световно стопанство.
През 2020 г. е избран за председател и член на Изпълнителния съвет към Националното представителство на студентските съвети. През 2022 г. е преизбран за същите позиции.
Член е на Европейския студентски съюз, Академичния съвет към УНСС, както и на Обществения съвет към министъра на образованието, Национална работна група за въпросите и младежта в ЕС и Младежкия консултативен съвет към Столична община.