Харизматичният Даниел Цочев е един от тримата български актьори, които са имали шанса да се превъплътят в образа на Васил Левски на малкия екран. През 2004-та той влиза в ролята на Апостола на свободата в телевизионната постановка „Тайната вечеря на Дякона Левски“ на режисьора Димитър Шарков, която е по едноименната пиеса на Стефан Цанев. В последните няколко години актьорът има възможността да играе на сцената и музикалната ни легенда Емил Димитров, в спектакъла „На Нея с обич!“, с който му предстои турне в редица градове в страната. 

Даниел Цочев е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Гриша Островски и има десетки роли на театралната ни сцена. Той е участвал и в над 25 игрални филма, а телевизионните зрители го познават и с ролите му в популярните сериали „Столичани в повече“, „Порталът“ и „Съни Бийч“. Освен обичан актьор, той е и един от най-известните ни гласове в дублажа. Озвучавал е на български почти всички популярни актьори, сред които Робърт Де Ниро, Леонардо Ди Каприо, Брус Уилис, Джордж Клуни, Брад Пит, Уил Смит, Джъд Лоу, Мел Гибсън … Неговият глас е познат от редица филми, както и от някои от най-гледаните сериали, като „Д-р Хаус“, „Сексът и градът“, „Досиетата Х“, „Менталистът“, „Спешно отделение“ и „Двама мъже и половина“.

- Г-н Цочев, на 13 юли ще се превъплътите отново в образа на музикалната ни легенда Емил Димитров в спектакъла „На Нея с обич! Емил Димитров“, с който вече спечелихте любовта на публиката. Лично за Вас, кое беше най-голямото предизвикателство да се подготвите за тази роля? 
- Всички от екипа на музикалния спектакъл „На Нея с обич! Емил Димитров“, очакваме с нетърпение 13 юли и първото представление за тази година на сцената на Sofia Summer Fest. За нас всяка среща с публиката е очакван празник. А за мен е сбъдната мечта да пея песните на Емил Димитров, с които съм отрасъл и знаех повечето от тях още като ученик. Големите артисти на България не трябва да бъдат забравяни по никакъв начин, а Емил Димитров е такъв.  Трябва да се разказва за Емил и да се пеят песните му, за да може нашите деца и подрастващите да се запознаят с него - тези, които още не го познават. 

- Как се създава един такъв спектакъл и какво е усещането да изпълнявате на живо песните на звезда като Емил Димитров?
- Целият ни екип създаде спектакъла с много любов. В него разказваме за този артист, за който животът е музика, сцената е дом, а голямата му любов е публиката, като историята е преплетена с 16 песни, които изпълнявам на живо. В началото, много от зрителите са си мислели, че това е запис, че няма кой да изпее песните на Емил по начин, който силно напомня звученето на Емил, но без да го имитира. Голямата провокация от страна на авторката и продуцент на спектакъла Нели Бенова беше песните да прозвучат за първи път в живо изпълнение на симфоничен оркестър. Режисьор е Снежина Петрова, сценография и костюми - Свила Величкова, а в ролята на загадъчната Тя влизат прекрасните актриси Антония Малинова и Мартина Апостолова. Това е един семеен спектакъл, както за съвременниците на Емил Димитров, така и за техните внуци. През цялото време хората в публиката пеят и плачат, а накрая всички сме щастливи – и зрители и изпълнители. Невероятна емоция - трябва да се види, не може да се разкаже. 

- Какво Ви споделят зрителите след спектакъла и има ли някое признание, което получихте от близък до Емил човек?
- Голямо признание за мен са думите на Богдана Карадочева, която е близка приятелка на Емил: „Затварям си очите и все едно чувам него. Как въобще сте го направили, не вярвах че ще видя на българска сцена спектакъл от такава величина!“, както и оценката на Емил Димитров-син, който е гледал спектакъла няколко пъти. Мои колеги ми споделят, че не са виждали друго представление, което да се играе с такава любов от артист за артиста. Не може да не ме радва и фактът, че има хора, които вече са гледали спектакъла по 2-3 пъти, а някои са пътували от София до различни градове, където имахме представления, за да преживеят отново тази емоция. Почитатели на „На Нея с обич! Емил Димитров“ летяха и до  Брюксел, където спектакъла се прие страхотно от българска и чуждестранна публика.

- А имате ли вече отзиви и от чужденци, които са го гледали?
- Когато играем на сцена в зала 1 на НДК, излизаме със субтитри на английски. На едно представления моя колежка беше довела своя зет- германец и той й казал: „Сега видях по различен начин България и почувствах българите някак по-близки!“ Един продуцент - англичанин, като гледа спектакъла във Варна,така беше вникнал в него, въпреки че там беше без субтитри, че след това ми сподели: „Само съжалявам, че този спектакъл не е мой!“

- Кои са моментите, които докосват най-силно зрителите?
- В началото на спектакъла виждаме Емил самотен и забравен в една гримьорна с последната си мечта –да се срещне за последен път с публиката - да пее и да се сбогува с нея, още тази сцена докосва зрителите много силно. Силно емоционален момент има и в центъра на спектакъла - изпълнението на „Писмо до мама.“ Много зрители ми признават, че са гледали с невероятно вълнение и любопитство, защото се оказва, че не са знаели много неща за него. Например, неговите знакови песни „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“, „Нашият сигнал“, са били забранявани и хората се учудват и питат – вярно ли е това? В спектакъла говорим и за неговата световна слава, малко се знае, че песента му „Джулия“ цели 38 седмици е била на върха на средиземноморските класации, а „Моника“ се пее на 20 езика, както и за това, че чак посмъртно е приет от Съюза на българските композитори, докато в този на френските е приет много преди това... 

- В документалния филм за Емил Димитров, Алла Пугачова споделя възмущението си, че звезда като него е оставена почти без помощ от държавата. Защо у нас липсва подкрепа за големите ни артисти?
- В нашия спектакъл има такава реплика: „Тази ли България избра, която ти забраняваше песните?!“ А той казва: „Винаги съм искал да живея в красив свят, как го понасях - с болка и огорчение, но пеех за публиката, която харесваше моите песни и ми даваше сили!“ Честно казано, не мисля че нещо се е променило оттогава – от 2005 г., когато той си отиде – досега, за държавата културата продължава да не е на фокус. В нашия спектакъл също се сблъскваме с много трудности, защото сме независима продукция и в нея сме вложили лични средства, а автор и продуцент е жена ми Нели Бенова. Само желанието на публиката ни кара да се борим с тези трудни условия и да продължаваме. На 24 май имах възможност в ефир да отправя предложение към родните телевизии и ми е любопитно коя от тях ще направи тази решителна и смела крачка - след спорта и прогнозата за времето да има културни новини. Когато повече се говори за култура и тя се постави на фокус, толкова по-близо ще бъде до хората, ще се скъси дистанцията. 

- Вие изпълнявате прекрасно песните на легендарния ни изпълнител. Коя от тях ви е любима и как си обяснявате абсурда, че някои от емблематичните му песни са били забранявани?
- Абсурдно е времето и онзи тоталитарен режим. Ще цитирам една реплика на моя герой Емил от спектакъла: „Продължавах, защото вярвах, че това безумие един ден ще свърши.“ „Моя страна“ е била приета за песен на избягалите от България, невъзвращенците както са ги наричали. „Ако си дал“, която е по текст на Иля Велчев е била забранявана, заради тези думи: „Ако си дал на гладния, трохичка хляб...“ От комисията веднага скочили: „Как, в България няма бедни и скитници, какво правите?!“ и я забранили… На мен ми е много любима песента на Емил „Без грим“, защото е за професията на артиста. Тя завършва с думите: „И дано съм човек и "звезда", но без грим.“ Въздействащият текст отново е на Иля Велчев.

- С Мая Бежанска направихте дуетна песен – „Ще бъдем различни“, която е от проекта на Игор Марковски – „Пеещи артисти“. Да очакваме ли нова песен от Вас, или нова филмова роля?
- Предстои концертът „Пеещи артисти“, който е планиран за 1 ноември и ще се радвам, ако той се осъществи. Дано да имам предложение и за нова песен. „Ще бъдем различни“, беше една щастлива случка за мен, особено във времето на пандемия. Освен това, с тази песен отдадохме почит на големите Борис Карадимчев и Тодор Колев и това беше огромна отговорност. Голяма отговорност за мен беше и това, че гласът в началото на ремикса на „Нашият сигнал“ на Емил Димитров е мой, но също така беше приемственост и щастие. 2020 беше юбилейна за Емил и още тогава трябваше да направим турне у нас и в чужбина със спектакъла и в много градове ни очакват. Относно филмовите роли, след като вече приключи вторият сезон на „Съни бийч“, съм любопитен как продължава моя човек... Също така, трябва да има продължение на „Порталът“, в който съм в нетипично за мен амплоа – на тарикат от времето на социализма. 

- Синът Ви Филип Даниел свири на виолончело и наскоро спечели награда от Националния конкурс за инструменталисти и певци „Светослав Обретенов“. Той имаше ли колебание дали да избере музиката, или актьорската професия?
- Напоследък споделя, че има интерес и към актьорството. Още от малък ние не спираме да го водим на представления, а наскоро даже се влюби в Жулиета, гледайки „Ромео и Жулиета“, но не е имал колебание дали музиката е за него. Режисьори и диригенти му казват: „Момче, разбери, че ти и челото сте едно тяло, така ти лежи този инструмент!“, обаче като всеки млад човек той иска всичко да стане веднага. Иначе, Филип вече участва и в няколко клипа към спектакъла „На Нея с обич!“

- Той как реагира, когато гледа този спектакъл?
- Синът ми беше малък, когато го гледа за първи път и след това поиска да чуе още песни на Емил Димитров. Това е смисълът на един такъв спектакъл. Такова въздействие спектакълът е имал и върху други деца, за което ни разказват родители на съучениците му. Неговата класна в Музикалното училище също беше на премиерата и после ни сподели, че не е имало нищо излишно и всичко е с мярка и вкус. Тази реплика е показателна, защото всичко  наистина е направено с голям респект към неговата личност. 

- С Вашата половинка - Нели Бенова, направихте много нетрадиционна сватба през 2014-а година. Кой даде идеята церемонията да е насред лозята, а тя да пристигне  на бял кон?
- Сценарият отново беше наша идея. Още когато бяхме влюбени гаджета  гледахме филма „Добра година“ с Ръсел Кроу, като след това решихме, че сватбата ни ще бъде сред лозята и си пожелахме тези хубави емоции да ни съпътстват цял живот. Искаме да е така  – животът ни да е вино и любов! За съжаление по време на сватбата се разплаках, като видях какво причиних на Нели, защото се оказа, че не е лесно да яздиш кон киноартист – Дизел. Малко преди да пристигне, Дизел я хвърлил в лозята, а аз като разбрах какво се е случило и започнах да плача... Иначе, всички бяха много щастливи, като я видяха да идва на кон, но спряха да аплодират, за да не го подплашат, защото той наистина беше доста буен и постоянно цвилеше. След церемонията откарах булката вкъщи с каруца, на която пишеше „Just married“ (Смее се.)

- Вие печелите „Икар“ за най-добър дублаж, за озвучаването на Хю Лори в „Д-р Хаус“. Работата по дублажа на кой сериал, или филм беше свързана с най-хубави емоции за Вас?
- На „Д-р Хаус“! Допаднахме си, заприличахме си дори, има нещо от неговия характер, което нося и аз и ми беше приятно да го направя. На някои места неговите реплики ми бяха толкова близки, все едно аз съм ги казал. Той често казва: „Постоянно лъжат, всички лъжат!“ Наистина трябва да се съмняваме и да продължаваме да търсим истината. Той точно затова е като Шерлок на медицината и разрешаваше всякакви заплетени случаи.

- Продължават ли да Ви срещат хора, които ви свързват с ролята ви на Левски, или напоследък ви заговарят главно, покрай участието ви в сериала „Съни Бийч“?
- Един съвсем пресен пример - скоро бях на среща на випуска ни - 40 години от завършване на Математическата гимназия в Плевен, а в същото заведение празнуваха и един по-млад випуск. Аз излязох да поздравя всички с „Песен за Плевен“ на Емил Димитров. Младите веднага скочиха: „Господин Тасев от „Съни Бийч!“ и ме наобиколиха за снимки.  Иначе, продължават да ме свързват и с ролята на Левски, но разбира се, не толкова млади хора. Един артист, влязъл в образа на тази светиня, след това трябва много да внимава в какъв друг образ ще се превъплъти. Дълго след това не искаха да ме снимат, като ми казваха:  „Хората много запомниха вашето лице, свързано с Апостола и сега как ще ви видят в друга роля?!“ Така че, да участвам в телевизионната постановка „Тайната вечеря на Дякона Левски“ имаше както плюсове, така и минуси, но аз отдавам повече значение на плюсовете. 

- В какво вярвате?
- В малките неща. В това, сутрин като се събудя да се прегърнем със съпругата ми и да си кажем: „Честит понеделник, или вторник..“ и да вярваме, че ще се случат добри неща. В това да сме заедно на масата, с жена ми изчакваме Филип да се прибере от училище, за да седнем всички заедно. Ние не спираме да желаем и мечтаем и все още отстояваме нашите принципи, вкус, естетика и мярка. Вярвам в малките неща, защото и зад големите успехи стоят извървени малки стъпки.