Премиерът Мете Фредериксен признава, че коалиционното споразумение ще трябва да бъде променено

Дания ще трябва да наруши петгодишния план за финансиране на отбраната само осем месеца след като беше договорен, като премиерът Мете Фредериксен призна, че страната ѝ ще трябва да харчи повече поради нарастващите рискове за европейската сигурност, пише Financial Times.

Правителството постигна междупартийно споразумение през април за увеличаване на разходите с 35 милиарда датски крони (5 милиарда долара) между 2024 г. и 2028 г., достатъчно, за да постигне целта на НАТО от поне 2 процента от БВП.

Попитана дали това споразумение вече е изтекло, Фредериксен каза пред Financial Times: „Предполагам, че е така“.

Нейните коментари са демонстрация на това колко бързо европейските правителства трябва да преоценят ангажиментите си за отбрана с бъдещия президент на САЩ Доналд Тръмп, решен да прехвърли по-голяма част от тежестта върху европейските столици, като в същото време сложи бърз край на войната в Украйна .

Членовете на НАТО обсъждат дали да повишат целта за разходите до 3 процента на срещата на върха през юни с по-краткосрочна цел от 2,5 процента.

Фредериксен, един от малкото останали лявоцентристки министър-председатели в ЕС, се превърна в руски ястреб и един от най-верните поддръжници на Украйна в Европа.

Тя каза, че възнамерява „да похарчи толкова, колкото е необходимо за отбрана и възпиране“, защото Русия ще остане заплаха за Европа, дори ако бъдещата администрация на Тръмп създаде мирно споразумение между Москва и Киев през следващата година.

„Може би това ще е край на войната в Украйна, но няма да е край на агресията на Русия“, каза тя.

Дания увеличи разходите за отбрана бързо от 2022 г. насам, от 1,4 процента от БВП до 2,4 процента тази година, включително помощта за Украйна. Той е предоставил 7 милиарда евро военна помощ на Киев, според Kiel Support Tracker, което го прави вторият най-голям донор по дял от БВП. За сравнение Обединеното кралство е предоставило 10 милиарда евро.

Фредериксен отказа да се ангажира с числена цел за датските разходи за отбрана.

„Предпочитам да го направим по обратния начин – да се съгласим в НАТО какво е необходимо и какви са способностите“, каза тя. Но тя добави: „Ние наистина бързаме и трябва да сме много ясни, че трябва да увеличим мащаба и трябва да ускорим.“

Фредериксен по-рано този месец отхвърли дългогодишното възражение на датското правителство срещу издаването на общ дълг от ЕС за подпомагане на финансирането на доставките и отбранителната промишлена продукция.

Длъжностни лица в Брюксел също изготвят планове за междуправителствено дружество със специално предназначение, което би могло да отпуска заеми на правителства и индустрия, за да помогне на ЕС и асоциираните страни да се превъоръжат.

„Ние ще бъдем много отворени във всички дискусии, защото никога не съм мислил, че тази война е преди всичко въпрос за Украйна. Виждам това като въпрос за Русия“, каза тя. „Те ще продължат да атакуват европейски страни по различни начини и различни нива и затова ние трябва да можем да се защитим. ”

Въпреки това, на фона на загрижеността в някои столици за потенциално дублиране на роли, тя също така даде да се разбере, че не зависи от ЕС да взема „стратегически решения“ относно отбраната.

„В рамките на НАТО ние вземаме стратегическите решения, какво да купуваме, откъде да купуваме и какво е необходимо, за да гарантираме, че НАТО е в състояние, по отношение на възпирането и отбраната, да гарантира, че тази война няма да стане по-голяма, отколкото е вече сега. А ролята на ЕС е да изпълни това, което е необходимо.“

Фредериксен призова други поддръжници на Украйна да доставят бързо оръжията, които обещаха по-рано тази година, особено противовъздушната отбрана, и да последват примера на Дания в насочването на средства директно към украинските производители на отбрана.