Много търговци дават различни предметни награди на клиентите си. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това дължат ли се данъци за награди и как се декларират получените непарични доходи. Допълнително разглеждаме и въпроса има ли право на данъчен кредит по ДДС за експлоатацията на кола, наета от фирма, която извършва ремонт на асансьори.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД (www.zaharinova.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

I. Облагане на предметни награди

През месец януари 2018 г. физическо лице е получило предметна награда с пазарна цена 48,47 лв. В тази връзка се поставят следните въпроси:

1. Получената награда подлежи ли на облагане по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

2. Кое приложение от годишната данъчна декларация трябва да се попълни, ако доходът е облагаем?

3. Кога доходът се счита за придобит съгласно ЗДДФЛ?

За кои награди се дължи данък?

В разпоредбата на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ са посочени облагаемите доходи, придобити през данъчната година от парични и предметни награди от игри, състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител. В настоящия случай наградите не се предоставят от работодател или възложител и предвид общото правило на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда на цитираната разпоредба, ако не са освободени от облагане по силата на закон.

Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 20 и т. 21 от ЗДДФЛ необлагаеми са:

- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз (ЕС), или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП);

- наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава - членка на ЕС, или държава

- страна по Споразумението за ЕИП, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20.

По силата на §1, т. 62 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ “предметна печалба с незначителна стойност” за целите на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ е предметна печалба, чиято пазарна цена е до 30 лв.

Паричните и предметни награди от игри на случайността, които не попадат в цитираните по-горе изключения, представляват облагаем доход по реда на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ, доколкото наградите не са предоставени от работодател или възложител.

На основание чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването на престацията, в случая през месец януари 2018 г.

Къде се обявява доходът?

Наградата в конкретния случай е на стойност 48.47 лв. Следователно е налице облагаем доход по реда на чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ, който подлежи на деклариране с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. При положение, че няма промяна в образеца на годишната данъчна декларация за 2018 г., която се утвърждава от министъра на финансите в края на годината, доходът следва да се декларира в приложение №6. А самата декларация трябва да се подаде до 30 април 2019 г. Този непаричен доход подлежи на облагане само в годишен аспект.

Трябва да се има предвид, че на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДФЛ предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на доходи от други източници по чл. 35, издава за изплатените доходи и удържания данък служебна бележка по образец, която предоставя на лицето, придобило дохода. Формулярът се издава при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването му – в срок до 15 април на следващата година (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 45, ал. 9 от ЗДДФЛ служебната бележка се предоставя на лицето, придобило дохода или на упълномощено от него лице и се прилага към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с оглед изискванията на чл.50, ал. 4 от същия закон.

II. Право на данъчен кредит за експлоатацията на коли, наети от фирма, която извършва ремонт на асансьори.

Дружество е подало заявление за регистрация по желание по Закона за ДДС (ЗДДС). То извършва поддръжка и ремонт на асансьорни уредби. В процеса на икономическата си дейност, дружеството наема моторни превозни средства от служителите си за поддържането и ремонта на асансьорните уредби като извършва отчитането на изминатите километри по пътни листове. Всеки от наетите автомобили има трайно вградено приспособление за извършване на ремонтните дейности, като някои от моторните превозни средства са с брой места за сядане, в т.ч. мястото на водача, “5+1”, т.е. леки автомобили. Поставеният въпрос е може ли да се ползва данъчен кредит за експлоатационните разходи на леките автомобили – например за гориво, гуми, ремонти, смазочни материали и други подобни?

Данъчен кредит за нает автомобил:

По смисъла на чл.69, ал.1, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, регистрирано по същия закон лице има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато същите се използват за целите на извършваните от същото лице облагаеми доставки.

Независимо, че могат да са налице условията по чл.69, ал.1, т.1 от закона, правото на данъчен кредит няма да бъде налице, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по чл.70, ал.1, т.4 от Закона за ДДС, включително и за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.

Нормата на чл.70, ал.1, т.4 от закона ограничава правото на данъчен кредит на регистрирано по материалния закон лице, в случаите когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Обръщам внимание, че определение на понятието “лек автомобил” за целите на закона е дадено с Параграф Първи, т. 18 от допълнителните разпоредби (ДР) на същия: “лек автомобил” е автомобилът, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5; също така, не е лек автомобил и този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от съответното регистрирано лице.

Предвид гореизложеното, в случая на запитването, когато е налице наем на лек автомобил по смисъла на Параграф Първи, т.18 на ДР на закона (което е различно от придобиването на същия), правото на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с неговата поддръжка и експлоатация – горива, гуми, ремонтни услуги, горивни и смазочни материали и други подобни, не е ограничено по смисъла на чл.70, ал.1, т.5 във връзка с нормата на т.4 на същата материална норма от ЗДДС. В тези случаи, за да е налице правото на данъчен кредит за съответното лице, за същото следва да са изпълнени условията на чл.69 и чл.74 от същия нормативен акт.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, дружеството не може да се позовава на настоящето становище.