Все повече хора търгуват с биткойни и други виртуални валути. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какво е данъчното третиране на сделки с виртуални валути по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова и партньори” ООД. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина и един внук.

По прилагането на ЗДДФЛ

Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите, реализирани от продажба/замяна на виртуална валута, са облагаеми, доколкото не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане по силата на друг закон.

По своята характеристика и предназначение виртуалните валути могат да се определят като финансов актив. Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и се декларират в годишната данъчна декларация.

За доходите от прехвърляне на права или имущество, в т.ч. и от продажба на финансови активи не се изисква към декларацията да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход. Информацията, необходима за формирането на облагаемия доход се декларира от физическото лице, придобило дохода в Приложение № 5 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Следва да се има предвид обаче, че цитираните разпоредби не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. В случая обективният критерий дали едно физическо лице е търговец са извършваните дейности, а не дали има регистрация по ТЗ. При закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на криптовалута с цел да се реализира печалба от продажбата й на съответните борси следва да се приеме, че ще се осъществява дейност по занятие, т.е. тя ще се превърне в постоянен източник на доход. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. В тези случаи облагаемият доход се определя по правилата в ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. При наличие на такива обстоятелства реализираният доход трябва да бъде деклариран в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По прилагане на ЗДДС

В ЗДДС няма уредба на т.нар. виртуална валута и затова трябва да се вземат предвид общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС (СЕС).

По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на виртуална валута, трябва да се имат предвид правните и икономически й характеристики от практиката на СЕС. Виртуалната валута не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т.нар. борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Услута по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка, сделките с виртуална валута следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като е необходимо да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка.

Директивата за ДДС, предвижда, че държавите членки освобождават сделките, включително договаряне, засягащи валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на предметите с колекционерска стойност, тоест монетите от злато, сребро и други метали или банкнотите, които обикновено не се използват като законно платежно средство или монети с нумизматична стойност.

Съгласно решение по дело С-264/14 от 22.10.2015 г. на Съда на ЕС, сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните платежни средства и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство — представляват финансови сделки.

Така от контекста на Директивата 2006/112/ЕО следва, че едно тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието є. Безспорно, виртуалната валута няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство и тя се приема от определени оператори за тази цел.

По изложените съображения Съдът взема решение, че Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС.

Но трябва да се има предвид, че ако физическото лице системно и с цел придобиване на доход извършва сделки, свързани с търговия с криптовалута, като не се ограничава до обикновено управление на имуществото си, а предприема активни действия на пазара (по търговски начин), дейността му за целите на ЗДДС има характеристиките на “независима икономическа дейност” и лицето е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Задълженията по този закон са относими и за физически лица, които осъществяват такава дейност. Доставките на виртуална валута са финансова услуга и за физическото лице ще настъпи основание за задължителна регистрация по ЗДДС при достигане на оборот от 50 хил. лв., когато са свързани с основната дейност на лицето.