Много хора отдават имоти на туристи за краткосрочно настаняване чрез онлайн платформи. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи, както и ако собственикът е пенсионер.

Човек ще отдава под наем самостоятелна стая от жилището, което обитава, за нощувки чрез онлайн платформата Аirbnb. Собственикът на имота е пенсионер, подал е патентна декларация и се е регистрирал в общината, в ЕСТИ и в ХЕИ. Ще отдава имота 6 месеца в годината, тъй като през останалото време няма да е в града. Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли да се регистрирате по чл.97а от ЗДДС след като от сайта удържат 20% комисионната от цената на нощувката?

2. Дължи ли осигуровки след като е пенсионер?

3. Трябва ли да подава данни в НАП за месеците през които няма да отдава имота под наем?

По Закона за ДДС

В случая физическо лице ще отдавате под наем стая от жилището, което обитава, за нощувки, чрез онлайн платформата Аirbnb. Когато платформата посредничи при настаняване на туристите от името и за сметка на друго лице, не е налице услуга свързана с недвижим имот и не следва да се приложи чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, а чл.21, ал.2 от същия закон.

Когато получените услуги от платформата са свързани с предоставяне на услуги на туристи по краткосрочно настаняване в имот, който се намира в страната, мястото на изпълнение на получените услуги ще се определи по чл.21, ал.2 от ЗДДС - на територията на страната.

Съгласно чл.97а, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2.

Във връзка с получените услуги от платформата, за собственика ще възникне задължение за регистрация по чл.97а, ал.1 от ЗДДС.

По осигурителното законодателство

Според чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.

Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци. Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Осигуровките за самоосигуряващите се са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравно осигуряване - ЗЗО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл.6, ал.9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Според чл.4, ал.6 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват за фондовете на държавното обществено осигуряване по свое желание. Но аналогична разпоредба в ЗЗО няма и лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са задължително здравно осигурени на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал.8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

На основание чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО - упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - образец Окд-5), подадена до НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

При определянето на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравни вноски е важно да се имат предвид чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО и чл.40, ал.8 от ЗЗО, според които, получаващите доходи на различни основания, а именно пенсия, доходи от дейности като самоосигуряващи се, при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за целите на здравното осигуряване размерът на пенсията (без добавките към нея) следва да бъде на първо място в поредността на доходите с оглед ограничаване до размера на максималния месечен осигурителен доход.

Самоосигуряващите се, освен внасяне на задължителни осигуровки, имат задължение и да представят в НАП данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Данните се подават с декларации обр. №1 и обр. №6. Декларация образец №1 се подава в НАП от самоосигуряващите се до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, а декларация образец №6 се подава до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация.

По ЗДДФЛ

Според чл.14, ал.4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. Според чл.61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение №4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък, при условие че:

1. оборотът му за предходната година не превишава 100 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

В Приложение №4 е посочена дейността “Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ”, като данъкът се определя от общинския съвет за стая според местонахождението на обекта.

Според чл.50, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДДФЛ доходите, които се облагат с патентен данък, подлежат на деклариране и в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение №7 на декларацията.

Данните от това приложение не участват при формиране на доходите, които подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Приложение №7 се подава във връзка с определянето на окончателните осигурителни вноски по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), предвид което е необходимо да се формира облагаем доход за извършваните дейности. При попълване на Приложение №7 се посочва наименованието на извършваната дейност - “Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по Закона за туризма”, и кодът на дейността -701. Срокът за подаване на декларацията е от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на получаване на доходите.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.