Много фирми осъществяват онлайн продажби в чужбина, включително в страни извън ЕС, като за доставката използват куриерски компании. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за начисляване на ДДС в тези случаи. Допълнително разглеждаме случая на използване на ПОС терминал от чужбина.
I Износ с куриерска фирма
Дружество “X” ООД изпраща експресни доставки на стоки чрез куриерска фирма “Y” ЕООД до трети страни извън ЕС, за което издава фактура с нулева ставка на ДДС. Дружеството се явява посредник, а куриерската фирма осъществява услугата по транспорта. В описанието на фактурата пише “куриерски услуги по опис - извън ЕС - 0 ставка чл.30 от ЗДДС”. Поставен е въпросът: Може ли дружеството да приложи нулевата ставка на данъка?
За да се приложи нулева ставка на данъка, е необходимо направлението, по което се превозват стоките, да се определя като международен транспорт на стоки по чл.30, ал.1 от ЗДДС или чл.23, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС).
От чл.30, ал.1 от ЗДДС следва, че доставката ще подлежи на облагане с нулева данъчна ставка, когато направлението, по което се оказва транспортната услуга, е:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Съгласно чл.30, ал.2 от закона спедиторските, куриерските и пощенските услуги, различни от услугите по чл.49, оказвани във връзка с международен транспорт на стоки по чл.30, ал.1, се приравняват на услуги по международен транспорт на стоки.
ЗДДС определя като спедиторска услуга услугата по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане (чл.30, ал.2 и чл.22, ал.5 от ЗДДС).
В конкретния случай дейността може да се квалифицира като спедиторска по смисъла на ЗДДС, оказвана във връзка с международен транспорт на стоки от място на територията на страната до територията на трета страна.
Съгласно чл.36, ал.9 от ППЗДДС спедиторските, куриерските и пощенски услуги, оказвани във връзка с международен транспорт, са приравнени на услуги по международен транспорт на стоки по чл.30 от ЗДДС, т. е. за такива услуги също ще се прилага нулева ставка.
За доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл.30, ал.2 от закона и прилагане на нулева ставка, доставчикът следва да разполага с документите, регламентирани в чл.36, ал.6 от ППЗДДС, а именно:
1. копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, а при липса на единен международен транспортен документ - алтернативно:
а) копие от митнически документ, показващ мястото в страната, където стоката е била оформена като съюзна стока при вноса;
б) копие от митническите документи, удостоверяващи приключването на митническите формалности - в случаите на въвеждането на съюзни стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на ЕС (внос по чл.16, ал.3 от ЗДДС);
в) копие от документа по чл.21, ал.1, т.1 от ППЗДДС - митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ;
г) копие на документа по чл.21, ал.2, т.3 от ППЗДДС - писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия;
д) копие от митнически документ за превоз между две митнически учреждения;
2. фактура за спедиторските услуги по организиране, осъществяване или обслужване на международен транспорт и включените в същия дейности по попътно претоварване, складиране, застраховане и митническо оформяне.
Ако дружество, регистрирано по ЗДДС, извършва доставки на спедиторски услуги във връзка с международен транспорт на стоки по реда на чл.30, ал.2, за тези доставки ще бъде приложима нулевата ставка на данъка при наличие на доказателствата, посочени по-горе в разпоредбата на чл.36, ал.6 от правилника. Обръщам внимание, че съгласно чл.39, ал.1 от ППЗДДС във връзка с чл.37, ал.2 от ЗДДС, когато доставчикът не се снабди с документите по чл.36, ал.6 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20%. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез протокол по чл.117, ал.2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем (чл.39, ал. 2 и 3 от ППЗДДС).
II ПОС терминал от чужбина
Дружество, регистрирано по Закона за ДДС е с предмет на дейност оптика. То купува ПОС терминал за оптиката. За комисионната от плащанията чрез ПОС терминала дружеството получава фактура от фирма с ДДС номер в Ирландия. Във фактурата е посочено, че дружеството е доставчик на финансови услуги и таксите са освободени от ДДС по смисъла на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС. Поставен е въпросът: Как следва да се отрази фактурата в дневника за покупки и дневника за продажби?
На основание чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Според чл.112, ал.1 от закона, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл издадената фактура от доставчик - чуждестранно лице (ирландско дружество) не е данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС и не следва да намери отражение в дневника за покупки.
Отражение в отчетните регистри следва да намери издаденият от дружеството протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС във връзка с чл.82, ал.2, т.3 от същия закон.
При условие, че получената от дружеството услуга попада в обхвата на финансовите услуги по чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС и предвид гореизложеното е приложима разпоредбата на чл.81, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС), съгласно която протокол по чл.117 от закона се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, облагаема с нулева ставка на данъка, както и за доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.
Протоколът по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС следва да се отрази в отчетните регистри на данъчно задълженото лице, както следва:
1) в дневника за продажби - данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС) и тъй като не е начислен ДДС за тази получена доставка се посочва нула в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к.14)
2) в дневника за покупки - данъчната основа на получените освободени доставки се посочва в колона 9 (данъчна основа на получени доставки по чл.82, ал.2-6 от ЗДДС без право на данъчен кредит или без данък).
Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш