Много фирми наемат автомобил за шефа. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за данъчно признаване на направените разходи за автомобила. Допълнително разглеждаме облагането с ДДС при покупка на кола за лекар.

I Наемане на кола, собственост на шефа

Дружество е с основна дейност в областта на рекламата и управление на социални медии. Осъществява дейността от обект, но в някои случаи управителят на дружеството посещава клиенти с личния си автомобил. Поставен е въпросът:

1. Може ли дружеството да сключи договор за наем на лекия автомобил, собственост на управителя?

2. Има ли законово установена цена, по която трябва да се определи наемът?

3. Възможно ли е да се осчетоводят като разход на фирмата текущите разходи за горива, ремонтни дейности и консумативи на лекия автомобил?

4. Данъчно признати ли ще бъдат тези разходи и трябва ли да се плаща данък за тях?

При уреждането на взаимоотношенията между юридическото лице и физическото лице - собственик, данъчният закон поставя изисквания относно признаването за данъчни цели на счетоводни разходи, като указва, че те следва да са възмездни, в рамките на пазарните нива на цените за съответните услуги (наем), документално обосновани и свързани с предмета на дейност на дружеството.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са предвидени разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане. Данъчното третиране на сделки между свързани лица по смисъла на §1, т.13 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е регламентирано в чл.15 от ЗКПО. Според него, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Това означава, че взаимоотношенията между свързаните лица следва да са подчинени на пазарни принципи, на които обичайно се подчиняват взаимоотношенията между несвързаните лица. За данъчни цели сделките за услугите по предоставяне под наем на активи между свързани лица следва да бъдат третирани по пазарни цени. В §1, т.14 от ДР на ЗКПО е определено, че “пазарна цена” е цената по смисъла на §1, т.8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и това е “сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани”. Методите за определяне на пазарните цени са регламентирани с наредба (Наредба №Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени на Министъра на финансите). Съгласно чл.65 от наредбата, за целите на определяне на пазарните цени при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

Признаването на счетоводни разходи за наем на превозно средство за целите на ЗКПО се определя от това дали тези разходи се правят за изпълнение на дейността на предприятието. Когато цената за наемане е определена на пазарен принцип, активите се ползват във връзка с дейността, а не за лични нужди и е налице документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО, разходите за наем следва да бъдат признати за данъчни цели.

В случай че при извършване на последващ данъчен контрол се установи отклонение от законовите норми (използване за лични нужди или несвързано с дейността), тъй като се касае за сделки между свързани лица, следва да се има предвид разпоредбата на чл.26, т.11 от ЗКПО за скрито разпределение на печалбата по смисъла на определението в §1, т.5, буква “а” от ДР на ЗКПО. При установяване на такива разходи освен увеличението на счетоводния финансов резултат, се счита че е налице разпределение на дивидент по смисъла на §1, т.4, буква “в” от ДР на закона и се изисква налагане на имуществена санкция в размер 20% от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба по реда на чл.267 от ЗКПО.

Когато с лекия автомобил се извършва само стопанска дейност при документална обоснованост, определена със закона (първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка) разходите свързани с използването му са данъчно признати разходи за дейността. Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при спазване на Закон за счетоводството (ЗСч) и приложимия счетоводен стандарт (СС) 2 “Отчитане на стоково-материалните запаси”.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Законът изисква и наличие на фискална касова бележка от фискално устройство, издадена по ред, определен с наредба на министъра на финансите (Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.), освен когато плащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на касова бележка, когато издаването є е задължително, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели (чл.10, ал.4 от ЗКПО).
Наличието на първичен счетоводен документ е задължително условие за доказване покупката на горива и смазочни материали. При липсата на такъв документ, на практика е невъзможно последващо доказване на изразходването (пътен лист), респективно - на отчитането и признаването на експлоатационни разходи.

Предвид горното се налага извод, че разходите за гориво на превозно средство не се регулират за данъчни цели, само ако са спазени изискванията на нормативните актове. Ако се установи нарушение на горецитираните изисквания за липса на документална обоснованост, то с отчетените разходи ще се увеличи финансовия резултат чрез данъчното му преобразуване на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.

II Покупка на автомобил за лекар

Дружеството осъществява дейността си в лекарски кабинети, намиращи се на територията на гр. А и гр. Б. Представляващият дружеството възнамерява да купи лек автомобил, поради необходимостта от самостоятелното му придвижване до тези градове. Поставен е въпросът: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит при покупката на лек автомобил от дружеството?

На основание чл.39, т.1 от ЗДДС, освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето (ЗЗ) и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ).

По отношение правото на приспадане на данъчен кредит разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС регламентира, че регистрираното лице има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът - регистрирано по закона лице, му е доставил или предстои да му достави, когато получените стоки и/или услуги се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.

На основание на чл.70, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 и чл.74, когато стоките и/или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от същия закон, както и когато е придобит или внесен лек автомобил.

В случая за купения лек автомобил не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.1, т.1 и т.4 от ЗДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-ата в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.