Много хора притежават земеделска земя, която може да е извън населено място или да попада в общия устройствен план на града. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчeн консулт” представяме позицията на НАП за това в кои случаи за земеделската земя се дължи данък и каква е съдебната практика на ВАС.

Преди три години човек придобива поземлен имот в землището на град X, представляващ земеделска земя - лозе, 6-та категория, с площ 8550 дка. Той иска да го продаде, за което му е необходимо издаването на данъчна оценка от съответната община. След като иска да му бъде издадена данъчна оценка е бил информиран, че дължи данък в размер на около 2000 лв., представляващ сумата на дължимия годишен данък за пет години назад. Същевременно според чл.10, ал.3 от Закона за местните данъци и такси за земеделските земи не се дължи данък, освен при придобиването им. За имота няма подробен устройствен план (ПУП), но попада в общия устройствен план (ОУП) на града, като в кадастралната карта и кадастралните регистри е записан с трайно предназначение на територията - земеделска, и начин на трайно ползване - лозе, 6-та категория. Имотът не попада в границите на урбанизирана територия, не е застроен, а при придобиването му преди три години данъчната оценка е била 1500 лв. Човекът е подал жалба до административен съд - град X, която е била отхвърлена, защото не разполага с административен акт. Поставен е въпросът: дължи ли се данък за земеделската земя?

I Облагане на земеделската земя с данък

Според чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно текста на разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.

Видно от разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ, поземлените имоти са обект на облагане както когато са разположени в строителните граници на населените места, така и когато са извън тях, при определени условия.

Понятието “строителни граници” няма легална дефиниция, но то реферира към понятието “територия на населено място” по смисъла на §5, т.6 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, съгласно която това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Строителните граници на населено място се определят с устройствен план - общ или подробен, който разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище. Част от предмета на общия устройствен план е определянето на общата структура на територията, преобладаващото предназначение на съставните є структурни части - в т. ч. местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение (чл.106, т.1 от ЗУТ). С аргумент от чл.109, ал.2, във връзка с ал.1, т. 1 и 2 от ЗУТ местоположението и границите на населените места и селищни образувания могат да се определят и с подробен устройствен план.

II Съдебната практика на ВАС

В актуалната практика на ВАС се поддържа становището, според което изискването на чл.10, ал.1 от ЗМДТ за промяна на предназначението на земята по реда на специален закон (за земеделски земи - Закон за опазване на земеделските земи) е относимо само за поземлените имоти извън строителните граници на населените места, не и до първата хипотеза в ЗМДТ, а именно - за поземлените имоти в строителните граници на населените места (в този смисъл - решение №1056 от 2013 г. по административно дело №11254/2012 г., решение №13856 от 2019 г. по адм. дело №4434/2019 г., решение №14082 от 2020 г. по адм. дело №6429/2020 г., решение №12732 от 2020 г. по адм. дело №4520/2020 г. и др.). Това означава, че в хипотезата, в която един поземлен имот се намира в строителните граници на населено място, определени с подробен или общ устройствен план, е налице облагаем с данък обект, без да е необходима процедура по промяна на предназначението на този имот.

Цитираната практика на ВАС трайно е ориентирана към становището, според което поземлени имоти (за които се твърди, че са земеделски земи или гори), разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилото на чл.13, ал.1 от Приложение №2 към Закона за местните данъци и такси. Това заключение се извежда както от определението на земеделска земя, дадено в чл.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), така и от съдържанието на понятието “урбанизирана територия”. В посочените решения ВАС стига до извода, че “урбанизирана територия” и “строителни граници” се явяват синонимни понятия.

III Дължим данък в конкретния случай

В конкретния случай от приложената скица-извлечение от кадастрална карта, издадена от регионалната Служба по геодезия, картография и кадастър - град X, става ясно, че въпросният поземлен имот е ситуиран в територия с трайно предназначение - земеделска и с начин на трайно ползване - лозе, 6-та категория и според собственика се намира извън строителните граници на населеното място. Това твърдение се опровергава от приложената и служебно попълнена от органите на общинската администрация част II от декларацията по чл.14 от ЗМДТ, според която същият попада в строителните граници на населеното място - зона “V”. Това заключение кореспондира с информацията, която се съдържа във въпроса, че въпросният имот се намира в границите на общия устройствен план на населеното място.

С оглед на гореизложеното може да се каже, че поземленият имот, намиращ се в строителните граници на град X, подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти на основание чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.

В заключение считам за необходимо да спомена, че са налице решения на ВАС, поддържащи противоположната теза, според които за възникване на облагаем обект по смисъла на чл.10, ал.1 ЗМДТ е необходима процедура за промяна на предназначението както на поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, така и на тези, които се намират в тези граници (в този смисъл са решение №8923 от 2019 г. по административно дело №14274/2017 г., решение №10654 от 28.08.2017 г. по адм. дело №9159/2016 г., решение №10655 от 28.08.2017 г. по адм. дело №9162/2016 г. на ВАС).

По повод на отхвърлената жалба до Административен съд - град X следва да имате предвид, че при несъгласие с определените задължения за данък бихте могли да изискате издаването на акт за определяне на задължения на основание чл.107, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който впоследствие можете да обжалвате по административен и съдебен ред.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.