Много хора предоставят свой имот за управление на роднина. Чести са и случаите на отпускане на заеми между свързани лица. Затова в рубриката на „Труд news“ „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци в тези случаи.

I Наем между свързани лица

Човек има имот, предназначен за търговска дейност. Иска да го даде под наем на роднини за безвъзмездно ползване, които ще го ползват за търговска дейност. Поставет е въпросът: може ли да го даде на роднини за безвъзмездно ползване като търговски обект или трябва да сключи договор с определен наем.

В случая физическо лице - собственик на недвижим имот (търговски обект), иска да го отдаде под наем на друго физическо лице, с което има роднинска връзка. Няма да има уговорено възнаграждение за ползването на търговския обект, т.е. ще възникнат договорни взаимоотношения, които пораждат безвъзмездно предоставяне на определена вещ за временно ползване, които се определят с т.нар. „договори за послужване“.

Договорите за послужване са регламентирани в раздел VІ, чл.243 - чл.249 на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В основата на договорите за послужване стои понятието „безвъзмездно“, което се възприема като предоставяне на „нещо“ без възнаграждение.

За целите на определяне на данъчната основа за начисляване на корпоративен данък и данък върху дохода на физическо лице има правила за данъчното третиране на договори за безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага.

При определяне на задълженията на лицата по ЗДДФЛ в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, се прилагат разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от ЗКПО (чл.77 от ЗДДФЛ).

На основание чл.15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Съгласно чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага се смятат за отклонение от данъчно облагане. Според чл.16, ал.1 от закона, когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат.

На основание цитираните по-горе разпоредби, при определяне на данъчния финансов резултат между свързани лица, следва да се начислят разходи, съответно доходи за наем, които биха се определили при сключване на обичаен договор за наем. При лицата, предоставили вещта за безвъзмездно ползване, ще бъдат начислени приходи/доходи от наем, а при другото лице, ползващо вещта, ще са налице разходи за наем.

Нормативно е заложено за целите на данъчното облагане сделките, сключени между свързани лица, когато в тях са уговорени условия, различни от условията при този тип сделки между несвързани лица, данъчната основа и данъкът да се определят при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Ето защо, за да не попаднете в хипотезата на отклонение от данъчно облагане, сключеният  договор, следва да е възмезден и размерът на наема да е съобразен с пазарните цени.

Законодателят е въвел тази регулация поради специалните отношения между тези лица и възможността да сключат сделки, които водят до отклонение от данъчно облагане.

II Заем между свързани лица

Българско юридическо лице получава заем от дружество, регистрирано във Великобритания, което няма място на стопанска дейност в България. По заема българското предприятие отчита разходи за лихви. Българското и чуждестранното дружество са собственост на едно и също физическо лице – български гражданин. Поставени са въпросите:

1. Лицата считат ли се за свързани?

2. Приложима ли е разпоредбата на чл.195, ал.7, т.1 и т.2 от ЗКПО?

3. Българското дружество трябва ли да удържи данък при източника?

Свързаността между лицата (физически и/или юридически) е регламентирана с §1, т.3 от допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В случая лицата са свързани по смисъла на §1, т.3, буква „д“ от ДОПК - лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице.

С разпоредбата на чл.195, ал.1 и ал.2 от ЗКПО е определено, че доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.5, т.1 (лихви), на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.

Изключение от облагане на доходи от лихви, начислени в полза на чуждестранно юридическо лице, е допустимо при условията на чл.195, ал.7 до ал.12 от ЗКПО. За да се приложат посочените норми, е необходимо двете юридически лица да са свързани по смисъла, който им придава данъчният закон.

Първото от множеството условия, изисквани от данъчния закон, е притежателят на дохода да е чуждестранно юридическо лице от държава-членка на ЕС, или с място на стопанска дейност в държава-членка на ЕС. Трябва местното юридическо лице - платец на дохода, да е свързано лице с чуждестранното юридическо лице - притежател на дохода.

Свързаността на лицата е определена с чл.195, ал.12, т.2 от ЗКПО, където е посочено, че едно лице е свързано с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:

а) първото лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25% от капитала на второто лице;

б) второто лице притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25% от капитала на първото лице;

в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава-членка на ЕС, притежава непрекъснато за период поне две години най-малко 25% от капитала и на първото, и на второто лице.

Друго изискване е чуждестранното юридическо лице да има правна форма в съответствие с приложение №5 към закона, да се облага с някой от данъците по приложение №6 от закона, без право на освобождаване от облагане или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци, както и чуждестранното юридическо лице да е местно лице за данъчни цели на държава-членка на ЕС и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън ЕС (чл.195, ал.12, т.1 от ЗКПО).

В конкрутния случай двете юридически лица не са свързани по определения в ЗКПО начин. Те са свързани лица само по реда на ДОПК.

Българското дружество - платец на доход от лихви на чуждестранно юридическо лице от Великобритания, не попада в хипотезата на чл.195, ал.7 до ал.12 от ЗКПО и дължи данък при източника, определен по реда на българското данъчно законодателство.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.