Много хора упражняват дейност като регистриран земеделски стопанин. Затова в рубриката на „Труд news“ „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Човек се е регистрирал като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, и е избирал да се осигурявате за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, считано от август 2022 г. В качеството на регистриран земеделски стопанин той е плащал дължимите осигуровки, подавал е декларация образец №1, произвел е селскостопанска продукция, която е продал и продажбите са маркирани на касов апарат, декларирал е получените приходи с годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и е подал декларация образец №6. Поставени са следните въпроси:

1. Счита ли се за самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, за периода от датата на регистрация до настоящия момент?

2. Задължен ли е да внася осигуровки и да подава декларация образец №1, образец №6 и годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ?

3. Има ли друго изискване, което трябва да спазва като регистриран земеделски стопанин?

По осигурителното законодателство:

За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо човек да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигуровки и продължава до прекратяването ѝ.

На основание чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Осигуровките за лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл.6, ал. 8, 9 и 10 от КСО).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69”, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал. 6 и 7.

Съгласно чл.40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл.6, ал.10 от КСО и чл.40, ал.1, т.2, изр. второ от ЗЗО).

Задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация до НАП, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. На основание чл.5, ал.4 от КСО самоосигуряващите се лица имат задължение периодично да представят в НАП данни по реда на Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се (Наредба № Н-13/2019 г.). Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-13/2019 г., самоосигуряващите се или упълномощени от тях лица подават в НАП декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“, декларация образец №5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски“ и декларация образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“. Сроковете за подаване на декларациите са посочени в чл.3 от Наредба № Н-13/2019 г., а начинът за подаването им - в чл.8 от наредбата.

В конкретния случай човекът е самоосигуряващо се лице и подлежи на задължително осигуряване по гореописания ред. Осигурителните права възникват в зависимост от обхвата на осигуряването, за периодите през които човекът се счита за осигурено лице по смисъла на кодекса - упражнява трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и е внесъл осигуровки.

По нормите на ЗДДФЛ:

Физическите лица, регистрирани земеделски стопани, задължително подават годишна данъчна декларация и попълват приложение №3 към нея за реализираните през данъчната година доходи от дейността.

В ЗДДФЛ не е предвиден необлагаем минимум на дохода, който да не подлежи на деклариране и облагане.

Регистрираният земеделски стопанин, като лице, извършващо дейност по реда на чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, подлежи и на авансово облагане. На основание чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Данъкът се декларира по реда на чл.55.

Според чл.67, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43, 44 и 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Не се внася авансов данък по чл.43, ал.6 и чл.44, ал.3 за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на годината.

Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Това правило не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.

Следователно в случая земеделският стопанин е задълженото лице, което декларира и плаща авансов данък за реализирания доход през годината.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.