Много фирми купуват и продават виртуални валути с цел реализиране на печалба. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за счетоводно отчитане на тези сделки и за формиране на облагаемата печалба.

Фирма, регистрирана по ДДС, осъществява търговия с виртуална валута, използвайки специализирана платформа. Поставени са следните въпроси:
1. Как данъчно и счетоводно трябва да се третира търговията с виртуални валути съгласно ЗДДС - като доставка на стока или като доставка на услуга?
2. Как данъчно и счетоводно трябва да се третират виртуалните валути - като финансови активи, като валута или като борсова стока?
3. Съществува ли задължение за фирмата да начислява ДДС?
4. Трябва ли да се регистрира по Наредба №Н-9 от 07.08.2020 г. за условията и реда за вписване в регистъра на лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути?

По ЗДДС (първи и трети въпроси)

Съгласно т.24 от §1 на ДР на ЗМИП “виртуални валути” са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.

Според чл.46, ал.1, т.4 от ЗДДС, който транспонира чл.135, пар.1, б. “д” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност.

В решение по дело С-264/14, David Hedqvist, Съдът на ЕС се е произнесъл по отношение характера на виртуалната валута и приложимите норми на Директива 2006/112/ЕО относно освобождаване от ДДС на доставки на услуги по обмен на виртуална валута срещу фиатни пари. В решението е посочено, че “чл.135, пар.1, б. “д” от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута “биткойн” и обратно, извършени срещу заплащане на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, и цената, по която ги продава на своите клиенти, представляват сделки, освободени от ДДС”.

В случая юридическо лице, регистрирано по ЗДДС, извършва сделки, свързани с търговия с виртуални валути (криптовалути). Юридическото лице обменя традиционни валути срещу единици от виртуална валута/криптовалута и обратно. Дейността по обмен (превалутиране) на виртуална валута (криптовалута) във фиатни пари и на фиатни пари във виртуална валута, съобразно цитираното решение на СЕС, е освободена доставка на услуга съгласно чл.46, ал.1, т.4 от ЗДДС, който транспонира чл.135, пар.1, б. “д” от Директива 2006/112/ЕО, съответно юридическото лице не следва да начислява ДДС.

По втори въпрос

Съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат, а тъй като ЗКПО не регламентира специално данъчно третиране на счетоводните приходи, възникнали при продажбата на виртуална валута, последните са признати за данъчни цели, т. е. с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат.

През юни 2019 г. Комитетът по разяснения на международните стандарти за финансово отчитане (КРМСФО) публикува становище за приложимите счетоводни стандрати за отчитане на криптовалути. Комитетът е стигнал до извода, че когато криптовалутите са държани и предназначени за продажба в хода на обичайната дейност на предприятието, следва да се прилага МСС 2 Запаси.

В случай, че МСС 2 е неприложим, криптовалутите следва да се отчитат като нематериални активи по правилата на МСС 38 Нематериални актви. В становището си Комитетът отбелязва следното: МСС 2 се прилага за отчитане и на запаси от нематериални активи. Съгласно §6 от стандарта запасите се определят като активи, които са:
а) предназначени за продажба в хода на обичайната дейност на предприятието;
б) в процес на производство за такава продажба; или
в) са във вид на материали или други запаси, които ще бъдат вложени в производството на стоки или услуги или при обработването или преработването им.

Комитетът отбелязва, че предприятието може да държи криптовалути за продажба в хода на обичайната си дейност и в този случай притежаването на криптовалутата е запас и се отчита по МСС 2.

Комитетът отбелязва, че МСС 2 се прилага и, когато предприятието е брокер-търговец с криптовалути. Това е регламентирано в §3, б. “б” от стандарта, съгласно който стоковите брокери-търговци следва да оценяват запасите по справедливата им стойност минус разходите за продажба. В тези случаи промените в справедливата им стойност минус разходи за продажба се признават в печалба или загуба в периода на промяната. Съгласно §5 от МСС 2, брокери-търговци са тези, които купуват или продават стоки за чужда или за собствена сметка. Запасите са придобити основно с цел продажба в близко бъдеще и генериране на печалба от колебанията в цената или брокерско-търговския марж. Когато такива запаси се оценяват по справедливата им стойност минус разходи за продажба, те се освобождават от изискванията за оценка в настоящия стандарт и се оценяват по реда на МСФО 13 Оценяване по справедлива стойност.

Дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите препоръчва на предприятията, прилагащи националните счетоводни стандарти, по аналог на становището на КРМСФО, търговците на криптовалути да ги отчитат по реда на СС 2 Материални запаси.

По четвърти въпрос

Съгласно чл.4, т. 38 от ЗМИП мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са задължителни за лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие.

Съгласно чл.9а, ал.1 от ЗМИП за целите на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма лицата по чл.4, т.38 се вписват в публичен регистър, който се поддържа от НАП.

В ЗМИП е транспониран чл.1 на Директива (ЕС) 2018/843 от 30 май 2018 г. за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. В Директива 2015/849 се прави разграничение между доставчиците, участващи в услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, и доставчиците на портфейли, които предлагат попечителски услуги, от ползвателите на тези услуги - лицата, които използват създадената от първите среда, в която извършват сделки с такава валута, като се предвиждат мерки за преодоляване на тази анонимност само за лицата, осигуряващи средата, в която се извършват тези сделки.

На вписване в регистъра към НАП подлежат лицата, които осигуряват такава електронна среда (електронен интерфейс, уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и др.), в/чрез която се извършват сделките с виртуална валута, а не лицата, ползващи тази среда за извършване на обмяната на валута. В конкретния случай дружеството не подлежи на вписване в публичния регистър, който се води от НАП.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.