Много фирми дават под наем имоти, а в условията на договора може да е записано, че наемателят плаща и разходите за ползване на имота – за ток, вода и такса за битови отпадъци. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това наемателят трябва ли да плати и ДДС за допълнителните разходи за ползване на имота.

I Наемател плаща такса смет

Дружество е регистрирано по Закона за ДДС. То има договор за отдаване под наем на собствен недвижим имот с наемател юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. Съгласно условията на договора наемателят освен наема за имота плаща и разходите за неговото ползване – за ток, вода, такса битови отпадъци. Поставени са въпросите:

1. След плащане на такса смет от наемодателя, с какъв документ следва да прехвърли това задължение на наемателя? Трябва ли дружеството наемодател да фактурира на наемателя платената от него такса смет?

2. Трябва ли във фактурата да се начисли ДДС?

На основание чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранни валути, използвани като платежно средство, а доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от закона е всяко извършване на услуга.

Според чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по същия закон. На основание чл.26, ал.3, т.1 и т.3 от закона данъчната основа по ал.2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.

Предвид чл.15 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС), данъчната основа по чл.26 и чл.27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните две условия:

- същите са платени от името и за сметка на доставчика; 

- поискани са от доставчика.

Съгласно чл.232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наема и разходите, свързани с ползването на вещта.

На основание чл.64, ал.1 и във връзка с чл.11, ал.1 и ал.3 от Закона за местни данъци и такси, лицата, които следва да плащат дължимата такса за битови отпадъци са лицата, които са собственици на облагаемите с данък недвижими имоти, или в случай на учредено вещно право на ползване – ползвателите.

Когато по силата на сключения договор за отдаване под наем на сграда е предвидено, че таксата за битови отпадъци е за сметка на наемателя с този разход следва да се увеличи данъчната основа на доставката по отдаване под наем на сграда, съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, независимо, че по закон тежестта за плащането й е за собственика на имота. В този смисъл е и изразеното становище на изпълнителния директор на НАП в писмо с изх. № 91-00-86/21.03.2007 г. относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател.

Съгласно изложеното в запитването с договора за наем е уговорено, че такса битови отпадъци е за сметка на наемателя, независимо, че не е включена в месечния наем. Следователно такса битови отпадъци е дължима от наемателя на наемодателя и е част от наемното правоотношение. Доколкото според договорените между наемодателя и наемателя условия на доставката по отдаване под  наем, таксата за битови отпадъци се дължи от наемателя, то с размера й следва да се увеличава данъчната основа на доставката, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС.

Дължимата от наемателя на наемодателя такса за битови отпадъци следва да бъде документирана чрез включването й във фактурата за наемното отношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитно известие към фактурата, с която е документирана услугата за отдаване под наем на сградата или част от нея за съответния наемен период.

Дебитното известие се издава на основание чл.115, ал.3 от ЗДДС и следва да има съдържанието, определено с ал.4 от същия законов текст. Като основание за издаване на известието (чл.115, ал.4, т.2 от ЗДДС) следва да се посочат съпътстващите основната доставка разходи и такси, които са дали основание за увеличаване на данъчната основа на доставката.

Независимо дали наемодателят ще включи в данъчната основа на доставката по отдаване под наем таксата за битови отпадъци, която наемателят е платил, или ще издаде дебитно известие за нея, се прилага данъчна ставка 20% за облагаемите доставки.

II Много продажби на малка стойност

Дружество ще продава продукцията си (стоки) на фирма от САЩ, като продажбите през месеца ще бъдат множество на малки стойности. Стоката ще бъде транспортирана от България чрез куриер. Поставен е въпросът: Възможно ли е тези износи с отделни митнически декларации да бъдат основание за прилагане на нулева ставка на ДДС към една обща фактура за продажба, издавана в края на месеца за всички продадени количества през месеца?

На основание чл.28, т.1 от ЗДДС доставката на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС от или за сметка на доставчика е облагаема доставка с нулева ставка на данъка, като за целта дружеството следва да разполага с доказателствата, визирани в чл.21, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за ДДС (ППЗДДС), а именно:

1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;

2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока;

3. документ за превоза на тези стоки.

Съгласно чл.21, ал.3 от ППЗДДС когато стоките се изпращат или превозват до трета страна чрез пощенски и/или експресни пратки съгласно Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза, за доказване на доставката по чл.28, т.1 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:

1. документ, от който да е видно, че изпратените или превозените стоки са изнесени;

2. фактура за доставката или друг документ в случаите, когато доставчикът не е задължен да издава фактура за доставката по ЗДДС, от който е видно, че предмет на доставката е изнесената стока.

Ако дружеството притежава всички посочени по-горе документи за извършваните доставки на стоки, превозвани от страната до трета страна (САЩ), ще бъде приложима нулева ставка на данъка.

В ЗДДС и ППЗДДС няма разпоредби, регламентиращи възможността да се оформят множество износи по отделни митнически декларации с една обща фактура, издадена в края на месеца. По отношение на митническите декларации е компетентна Агенция „Митници“.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.