Много фирми предоставят различни социални придобивки в натура на работниците и служителите си. Затова в рубриката на “Труд news” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки за получените социални придобивки в натура.

Дружество възнамерява да въведе програма за подпомагане на служителите си чрез предоставяне на достъп до платформа за подпомагане чрез предоставяне на правни, психологически и финансови консултации. Услугата ще се предоставя от външна фирма. Служителите ще ползват платформата безплатно. Чрез неограничен достъп до безплатна телефонна линия и приложение за мобилно устройство всички служители и членове на техните семейства ще имат възможност да се консултират със специалисти в засегнатите области по всяко време от денонощието.

Поставен е въпросът: Тъй като достъп до програмата имат всички служители, това ще бъде ли “социален разход” по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)?

По данъчното законодателство:

Съгласно чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени разходи за социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица има парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

В закона са регламентирани две възможности за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл.293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите или колективен трудов договор), или по ред, определен от ръководството на предприятието.

Видовете социални придобивки са изброени в чл.294 от КТ, но изброяването не е изчерпателно, като в конкретния случай социалната придобивка попада в обхвата на чл.294, т.7 от кодекса, а именно “други видове социални придобивки”.
Признаването на даден разход за социален е обвързано с достъпността на придобивката за всички наети лица, т. е. тя по право да е на разположение на всички тях. В описания случай се обмисля да се предостави социална придобивка, която се изразява в достъп до платформа за правни, психологически и финансови консултации на всички наети лица и на техните семейства.

Членовете на семействата на наетите лица са извън кръга на лицата, за които извършените разходи могат да се третират като социални разходи по чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. Поради това разходите, извършени за ползване на програмата от членове на семействата на наетите лица, не представляват социални разходи по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО, а по-скоро носят белезите на допълнително възнаграждение за наетото лице, чието данъчно третиране е уредено в чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.
При условие, че социалната придобивка е на разположение на всички наети лица и те не са ограничени от работодателя да ползват това си право, но по лични причини (липса на необходимост/интерес) част от тях не се възползват от нея, не е нарушен критерият за общодостъпност.

Следва изводът, че разходите за програмата чрез предоставяне на достъп до платформа за подпомагане на служителите, могат да се квалифицират като социални разходи в натура по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и да се обложат с данък върху разходите по реда на чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО. Съгласно чл.206, ал.1 от същия закон разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. На основание чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ тези разходи не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.
От гореизложеното следва, че се налага персонализация на извършените разходи с оглед правилното им квалифициране за данъчни цели и установяване на точния размер на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО, съответно за прилагането на ЗДДФЛ по отношение на разходите в полза на членовете на семействата на наетите лица, които не са социални разходи по смисъла на ЗКПО.

По осигурителното законодателство:

Според чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигуровки, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигуровки се дължат върху не по-малко от минималния осигурителен доход и върху не повече от максималния осигурителния доход.

Според чл.6, ал.12 от КСО върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 в пари или в натура, се внасят осигуровки, определени по реда на чл.6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.

За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците следва да бъдат предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ.

В чл.1, ал.8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се внасят осигуровки. В чл.2, ал.2-4 на наредбата са посочени средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се внасят осигуровки.
Правни, психологически и финансови консултации на работниците не са сред изрично упоменатите в чл.1, ал.8 или чл.2, ал.2-4 от НЕВДПОВ доходи, върху които не се внасят осигуровки.

Следователно, ако програмата се реализира по реда на чл.293 и чл.294 от КТ, осигуровки се дължат по реда на чл.6, ал.12 от КСО и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ. В случай че се реализира по ред и начин, определени от ръководството на предприятието, консултациите по програмата няма да се считат за социален разход, но ще бъдат разход във връзка с трудовата дейност на лицата и представляват част от осигурителния им доход. Съответно осигуровки се дължат на основание чл.6, ал.2 от КСО и чл.1, ал.1 от НЕВДПОВ.

Целта на социалните придобивки по чл.294 от КТ е задоволяване на социално-битови и културни потребности на наетите работници и служители. Разходите за консултации на членове на семейството за сметка на работодателя не са социална придобивка, която се ползва пряко от наетото лице. Те представляват осигурителен доход за наетото лице по смисъла на чл.6, ал.2 от КСО и върху тях се дължат осигуровки.

За да се определи каква част от направените разходи е необходимо да се включат в осигурителния доход на дадено лице, следва да се вземат под внимание разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.4, ал.1, т.1 и чл.6, ал.2 и ал.3 от КСО. Всеки работник или служител подлежи на осигуряване върху размера на доходите в пари и натура, които получава.

Следователно дружеството, в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, който има задължение да внася осигуровки за работниците, е необходимо да събере информация за това кое лице и в какъв размер е получило доход в натура под формата на консултации и да включи съответните суми в осигурителния му доход.

Осигурителният доход е месечна величина. Дори работодателят да се разплаща с доставчика на услугата на годишна база, включването на личните придобивки в осигурителния доход на лицата трябва да бъде за всеки месец.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.