Много хора отдават за краткосрочно настаняване стаи и апартаменти на гости. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в тези случаи и необходима ли е някаква регистрация.

Човек ще отдава стаи за гости - клас В съгласно Закона за туризма (ЗТ), в обитавано от него собствено жилище. Стаите са регистрирани в Националния туристически регистър. Ще се облага с патентен данък, тъй като отговаря на условията за това и не попада в хипотезата за облагане като търговец по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ във връзка с чл.113, ал.2 от ЗТ и чл.2, т.3 от Търговския закон. Поставени са въпросите:

1. Трябва ли човекът да има регистрация в регистър БУЛСТАТ?

2. Дължи ли осигуровки при положение, че не е търговец?

I Правила за осигуряване

Според чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от същия кодекс и продължава до прекратяването ѝ. Самоосигуряващо се лице е длъжно да внася осигуровки за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО и са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Съгласно чл.1, ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти и др.;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл.1, ал.5, т. 1 и 2.

II Предлагане на стои за гости

Според чл.111, ал.1 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство се извършва само в категоризирани или регистрирани туристически обекти. Хотелиерство в стаи и апартаменти за гости се извършва съгласно чл.113, ал.2 от ЗТ. Обстоятелствата за регистрираните обекти – стаи и апартаменти за гости, се вписват във водения от кметовете на общини електронен регистър. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписването, съответно за заличаването, на обстоятелствата в Националния туристически регистър. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях.

Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък, са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация и подлежат на осигуряване по реда на чл.1, ал.5, т.2 от НООСЛБГРЧМЛ.

III Дължими осигуровки

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд „Пенсии“ на ДОО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Задължително се осигуряват в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии” на ДОО, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл.4б. Осигуровки за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигуровки за ДОО.

Съгласно чл.4, ал.6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от кодекса, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

Лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Осигуровките за самоосигуряващите се се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен дохода, определени със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл.6, ал.9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация до НАП в 7-дневен срок. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл.9, ал.2, т.5 от КСО.

Самоосигуряващите се лица, за които е установено извършване на трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, следва да се регистрират в регистър БУЛСТАТ или в Търговския регистър.

Когато физическото лице получава доходи от дейности на различни основания, осигуровки се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, по следния ред, определен с чл.6, ал.11 от кодекса:

1. доходи от дейности съгласно последователността, посочена в чл.4, ал. 1 и 10 от кодекса;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигуровки;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Според чл.5, ал.4 от КСО самоосигуряващите се периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване (декларации образец №1 и образец №6).

Редът за подаване на данни е уреден с Наредба №Н-13/2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се. Според чл.4, ал.1, т.2 от тази наредба, декларация образец №1 се подава в НАП от самоосигуряващите се до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните. Съгласно чл.4, ал.3, т.2, б. „а“ от Наредба №Н-13 самоосигуряващите се подават в НАП декларация образец №6 до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация, за дължимите осигуровки за предходната календарна година.

Декларациите образец № 1 и 6 се подават в НАП на хартиен, на електронен носител или по електронен път чрез електронен подпис на подателя. Само декларациите на хартиен или на електронен носител се подават с протокол, съгласно Приложение №9 по тази наредба, подписан от самоосигуряващото се лице, като печат не се изисква.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова  Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.