Много българи живеят в чужбина, но имат имот в България, който отдават под наем краткосрочно на туристи чрез онлайн платформи. Затова в рубриката на „Труд news“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данъци и осигуровки в тези случаи.

Гражданин на България има постоянен адрес в страната. От над 30 години живее и работи в страна от Европейския съюз (ЕС), на която също е гражданин. Там е социално осигурен и плаща данъци като местно физическо лице. Посещава България за почивка за не повече от 30 дни в годината. В България притежава апартамент, който ще бъде отдаван краткосрочно под наем чрез онлайн платформи като Booking и Airbnb. Поставени са въпросите:

1. Къде трябва да плаща данък за получените доходи?

2. При положение, че собственикът се осигурява в друга страна от ЕС, трябва ли да се регистрира в регистър БУЛСТАТ, трябва ли да декларира в НАП започване на дейност като самоосигуряващо се лице и трябва ли да плаща осигуровки?

По осигурителното законодателство:

По отношение на лицата, граждани на държави–членки на ЕС, лицата без гражданство и бежанците, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 (Регламент (ЕО) №987/2009).

За целите на прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.

В случая, в България собственикът ще осъществява дейност по отдаване под краткосрочен наем на апартамент чрез платформи като Booking и Airbnb. Необходимо е да се има предвид, че лицата по чл.4, ал.3, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. А разпоредбите на кодекса по отношение на самоосигуряващите се са доразвити в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Собственикът ще попадне в някоя от изброените по-долу хипотези и ще се счита за самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.

1. Сред обектите, които подлежат на регистрация и категоризация по Закона за туризма (ЗТ), са стаите за гости и апартаментите за гости (места на настаняване клас „В“ съгласно чл.3, ал.2, т.1, б. „в“ от ЗТ). Категоризираните туристически обекти се вписват в Националния туристически регистър (НТР), създаден на основание чл.166, ал.1 от ЗТ. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях. Физическо лице, което предоставя под наем категоризиран по описания ред апартамент за гости, на основание чл.1, ал.5, т.1 от НООСЛБГРЧМЛ се счита за упражняващо свободна професия и/или занаятчийска дейност, тъй като подлежи на предварителна регистрация, определена с нормативен акт.

2. Физически лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията и по реда на Закон за местни данъци и такси (ЗМДТ), са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация на основание чл.1, ал.5, т.2 от НООСЛБГРЧМЛ. Дейността по предоставяне на места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани с една или две звезди, е посочена в т.1, Приложение №4 към глава 2-ра, раздел VI на ЗМДТ.

3. Сред изброените в чл.4, ал.3, т.2 от КСО лица са и тези, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ – това са физически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), но не са регистрирани като еднолични търговци. В конкретния случай – физически лица, които извършват хотелиерски услуги (съгласно чл.1, ал.1, т.13 от ТЗ).

Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията. Обръщам внимание, че на основание чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице има задължение да подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

По отношение на осигуровките:

Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.

В случая собственикът осъществява трудова дейност в държава членка, в която живее и от територията на същата държава ще извършва и дейността по отдаване краткосрочно под наем на апартамент в България посредством платформи като Booking и Airbnb. Той ще попадне в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 и за всички осъществявани дейности ще бъде приложимо законодателството на държавата членка, в която осъществява трудовите си дейности.
В случай на необходимост от документ, който удостоверява приложимото спрямо него законодателство (т.е. държавата членка, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която може да се придобие право на съответните обезщетения), това е Удостоверение А1.

Удостоверение А1 се издава по искане на лицето, отправено до компетентната институция на държавата членка, в която то осъществява дейността си.

Удостоверение А1 е стандартен формуляр, абсолютно идентичен като структура, независимо от езика, на който е издаден и се приема и разглежда от институциите на държавите членки без да е необходим превод.

По прилагането на ЗДДФЛ:

Съгласно чл.5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от същия закон. Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

На основание чл.7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.