Много хора изграждат фотоволтаични инсталации с цел да продават електроенергия. Затова в рубриката на „Труд“ “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на данък в тези случаи, каква е данъчната ставка и как трябва да бъдат декларирани реализираните доходи.

Повече от 10 години българин живее и работи във Великобритания, там е центърът на жизнените му интереси. В България е изградил собствена фотоволтаична система/инсталация. Сключил е договор и продава електрическа енергия на енергийно дружество. Поставени са следните въпроси:

1. Какъв е видът на дохода и подлежи ли на деклариране в България и в кое приложение към годишната данъчна декларация?

2. Правилно ли е да се декларира в Приложение №6 като доходи от други източници по чл.35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?

3. Ако доходът трябва да се посочи в Приложение №2, трябва ли да се подава годишен отчет, при условие че не е регистриран по Търговския закон (ТЗ)?

4. Признават ли се документално направените разходи за амортизации, разходи към електроразпределителното дружество и други документално доказани разходи, свързани с дейността?

I Облагане според източниците на доходи

В чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ като облагаеми по този закон доходи са посочени доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В случая собственикът на фотоволтаичната система е чуждестранно лице, местно за данъчни цели на Обединено Кралство Великобритания. Данъчно задължени лица по ЗДДФЛ са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци.

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България (чл.7 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл.8 от същия закон, доходи от източници в България са доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на България или от разпореждане с имуществото на такава определена база.

II Облагане според вида на дохода

Продажбата на електроенергия е стопанска дейност. В случая тя се извършва редовно и с цел реализиране на печалба. Доходът, реализиран от нея, се определя като доход от търговска дейност. Страна-получател по сделките е електроразпределително дружество - търговец, поради което като физическо лице собственикът следва да бъде определен като лице, извършващо стопанска дейност като търговец, независимо че не е регистриран като едноличен търговец съгласно Търговския закон (ТЗ).

Търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т.1-15 на цитираната алинея сделки.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор (чл.75 от ЗДДФЛ).

Разпоредбата на чл. 7 „Печалби от стопанска дейност“ от Спогодбата с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойно данъчно облагане не противоречи на националното законодателство.

Предвид изложеното, за посочените доходи от продажба на ел. енергия собственикът на фотоволтаичната инсталация ще бъде данъчно задължено лице в България.

Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ по реда на чл.26 ал.1-6 се облагат доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.

III Плащане на данък

На основание чл.43, ал.8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл.29а правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на ЗКПО.

Видът на авансовите вноски се определя съгласно правилата на чл.83 от ЗКПО. Данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за годината преди предходната година  не превишават 300 000 лв. не са задължени да правят авансови вноски, но при желание могат да правят тримесечни авансови вноски на основание чл.83, ал.3 от ЗКПО.

Облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска дейност като търговец се определя по реда на чл.28 от ЗДДФЛ и се декларира в приложение №2 „Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец” към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ.

С оглед на изложеното, собственикът на фотоволтаичната  инсталация следва да подава ГДД на основание чл.50, ал.2 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба задължава чуждестранните физически лица да подават годишна данъчна декларация за доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от същия закон, и в случаите по чл.37а.

Срокът за подаване на ГДД е до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Данъкът е дължим на годишна основа до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Данъчната ставка е 15%.

IV Признаване на разходите

За целите на облагането, определянето на облагаем доход по чл.26 от ЗДДФЛ е обвързано с определяне на данъчен финансов резултат, получен като счетоводният финансов резултат се преобразува за данъчни цели по реда на ЗКПО.

Лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл.29а, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен отчет за дейността, подаден по електронен път по ред и начин съгласно чл.20, ал.5 от Закона за статистиката (чл.51, ал.1 от ЗДДФЛ).
От изложеното следва, че лицата, извършващи дейност като търговци, следва да водят счетоводство, спазвайки изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти.

Всички платени разходи за пренос, достъп и балансиране на разпределена енергия, които са във връзка с дейността и са документално обосновани, ще бъдат данъчно признати.

Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи (чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО):

1. разходи, несвързани с дейността;

2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗКПО).

При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводните амортизации и се намалява с данъчните амортизации (чл.54 от ЗКПО).

В чл.11 от ЗКПО е регламентирано, че разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго.

Съгласно чл.36е, ал.5 от Закона за енергетиката, за целите на данъчното облагане внесените във фонда вноски се признават за текущи разходи за дейността.

В данъчните закони не е регламентирано задължение на лицата за регистрация в търговския регистър или регистър Булстат. Но следва да имате предвид изискванията на чл.4 и чл.6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество "Захаринова Нексиа“ ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от 9-та в света международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.