22 години след смъртта на Теодор Димитров нищо не е направено с имотите

Наемател прави труден достъпа до имението с изглед към езерото Леман 

Дарени преди 22 години имоти от българския дипломат Теодор Димитров в Швейцария и Франция са оставени на разрухата на времето. Безхаберие ги е превърнало в опасни за обитаване и всеки момент сградите могат да се срутят. Напълно пренебрегната е волята на дарителя, който в последните дни преди смъртта си завещава всичко на българската държава.

Единият имот е къща с дворно място 600 кв. м в престижния квартал Шамбези в Женева, с оценка на имота 1,2 млн. швейцарски франка. В тази къща Теодор Димитров живее и събира картини и други артефакти. В колекцията му има творби от Салвадор Дали, Жорж Брак, графика на Марк Шагал, платна на Дечко Узунов и Златю Бояджиев. Брат му Иван Димитров твърди, че в нея е била и творба на Моне.

Вторият дарен на българската държава имот е имение с масивна 3-етажна сграда, построена в края на 19 в., с разгърната площ 1600 кв. м върху терен от 11 декара, с изглед към езерото Леман, в района на гр. Жекс - Франция, на 15 км от Женева. Сградата е била страноприемница по Наполеоновия път, свързващ Женева с Париж в началото на ХIХ в.

След Втората световна война е превърната в хотел, а през 60-те години - изоставена. През 1989 г. Теодор Димитров купува този имот и го възстановява.

Майката на Теодор Димитров-Делка пред къщата в престижния квартал Шамбези в Швейцария.

Снимка :Семеен архив, предоставен от брата на Теодор Димитров, Иван Делчев

“В 30-те стаи в имението в гр. Жекс - Франция, Теодор остави десетки стари мебели с антична стойност от преди няколко века, украсени с богати орнаменти, кристални витрини и огледала, богата дърворезба, старинни полилеи, свещници и часовници. Между тях е и спалнята, ползвана от Наполеон при посещенията му в къщата на неговата любовница в Женева. За съжаление, за голяма част от тези вещи не се знае нищо (те биват разнасяни по различни складове без необходимата публична отчетност) и сега прахът на забравата ги е покрил”, пише през 2019 г. във в. “Труд” братът на дипломата Иван.

Идеята на Теодор Димитров била да се създаде Европейско огнище на културата на границата между Швейцария и Франция. Българските власти имали намерение да изпълнят волята на дарителя като превърнат имението в културен център за българската общност. Казано бе, че в недвижимата собственост на българската държава в Женева (Швейцария) и Пайи (Франция) ще бъдат създадени мемориални експозиции за Теодор Димитров. Нищо от това не се случи.

В имението е имало и колекция от старопечатни книги и ръкописи с гравюри, едно от първите копия на Гутенберговата библия, първите мюнхенски издания на Рембранд и Дюрер, колекция от 100 старинни православни икони (византийски, гръцки, руски и български), старинни исторически карти и атласи, енциклопедии (между тях и една от първите световни, печатана във Франция през 1776 г.), картини, графики и рисунки - над 850 единици.

В края на 2007 г. Министерство на външните работи и Министерството на културата предоставят 500 000 лв., “за консервационно-реставрационни дейности на движимото имущество, за неговото транспортиране и разпределение, за командировъчни разходи. Извършва се огромна работа от специалисти по стойностното идентифициране на имуществото - историческо, етнографско и археологическо”. Артефактите бяха докарани в България с пет тира и разпределени по хранилища.

Имението в района на гр. Жекс се саморазрушава. “Състоянието на сградата е изключително тежко. Покривът на сградата е с дървена конструкция, целият покрив е компрометиран и има множество течове. Има счупени керемиди и паднали улуци. Водата стига до основите и поради високата влажност kа въздуха и липсата на вентилация са се оформили постоянни локви в избената част на сградата, което води до още по-големи щети по сградата заради водната инфилтрация. Всички стаи на втория и третия етаж са негодни за употреба”, пише в доклад на АДИС до външния министър. Представители на АДИС са били командировани в Швейцария и Франция, за да установят какво е състоянието на дарените от Теодор Димитров имоти на България.

Имението в подножието на Френските Алпи от 2005 година се стопанисва от някой си Лоран Мартен, с когото има сключен договор за наем, пише в доклада на АДИС. В констатациите му не се посочва кой е сключил въпросния договор три години след смъртта на дипломата. Наемателят е сменил всички брави в имота, което прави достъпът да него проблемен. Юристи предупреждават, че има опасност Мартен да се окаже собственик на имота, ако държавата ни продължава да проявява отношение на безстопанственост.

В доклада на АДИС пише, че има опасност от пожар в триетажната сграда, чиято оценка е около 3 млн. евро.

Разрухата е завладяла и имота в Женева, който е в близост до Постоянното ни представителство. Заключението на експертите от АДС е, че на терена може да се изгради нова сграда, която да се ползва за резиденция, или да се отдава под наем и да носи приходи на външно министерство.

Кой е Теодор Димитров

Теодор Димитров, 2002 г.

Теодор Делчев Димитров е роден на 26 февруари 1932 г. в София. Когато през Втората световна война започват бомбардировките, семейството му се установява в родния град на неговата майка - Панагюрище, където Теодор завършва гимназия с отличие. За да подпомага финансово семейството си, той работи като продавач на хляб във фурната, където пише стихове върху листове от хартиените чували за брашно.

През 1955 г. завършва славянска и романска филология в Държавния университет в Букурещ. Специализира в Библиографския институт в София. Търсейки си работа, попада на обява за конкурс за библиотекар в Международната организация по труда в Женева. Печели първо място и заминава за Швейцария.

От 1 септември 1960 г. той завежда отдел “Комплектоване и каталогизация” към Библиотеката на Европейската служба на ООН в Женева. По-късно става заместник-директор на Библиотеката, където работи повече от 30 г. По това време Теодор Димитров е единственият българин с безсрочен договор с международната организация.

През 1992 г. Димитров се пенсионира. През 1994 г. защитава докторат по политически науки към Института за висши международни изследвания в Университета в Женева.

Теодор Димитров умира на 17 август 2002 г. в Женева. Два дни преди смъртта си прави ново завещание, с което оставя цялото си имущество на България. Пет години продължава съдебният процес, воден от неговите наследници за оспорването му. Накрая швейцарският съд постановява да се изпълни последната му воля.

Картина на Златю Бояджиев от колекцията на Теодор Димитров.

Картина на Дечко Узунов от колекцията на Теодор Димитров.

Ранно произведение на Жорж Брак, открито под гардероба в спалнята на Димитров.

Артефакти от колекциите на Теодор Димитров.

Снимка: Министерство на културата

Поддържали тревните площи на имота в Швейцария

Външно чака действията на посолството ни в Париж да дадат резултат

“Труд news” попита външно министерство следното:

1. Каква е съдбата на дареното на България имение Льо Паи от Теодор Димов? Имението се намира в гр. Жекс, във Френските Алпи?

2. Кой стопанисва имота и на какво основание?

3. Издаден ли е нотариален акт, който да удостоверява, че имотът е собственост на нашата държава?

4. Какви стъпки е направило външно министерство по отношение на другия дарен имот от Теодор Димов - къща в гр. Женева, община Шамбези? Има ли издаден нотариален акт за държавна собственост?

Ето какво ни отговориха от външно министерство:

Недвижимият имот - имение Льо Пайи, находящ се в гр. Жекс във Франция на адрес Рут дьо ла Фосий №5307 - е придобит от българската държава, чрез завещание от българския гражданин Теодор Делчев Димитров. След приемането на завещанието е сключен договор, съгласно който имотът е предоставен за стопанисване на местно лице срещу символичен наем. Към настоящия момент Посолството на Република България в Париж е предприело действия за прекратяване на договора.

Поради рестрикциите на законодателството в приемащата държава, непозволяващи промяна на предназначението на имота, към настоящия момент същият не се използва, тъй като начинът на трайното му ползване е за “пансион”.

Заради приближеността на гр. Жекс до границата между Франция и Швейцария, Постоянното представителство на Република България към Службата на ООН и другите международни организации в Женева, Конфедерация Швейцария полага грижи за недвижимия имот чрез регулярни посещения, поддръжка на тревните площи, почистване и др. Министерството на външните работи е в постоянен контакт с местните представителни власти, като Посолството на Република България в Париж и Постоянното представителство в Женева провеждат регулярни посещения и срещи с кметовете на гр. Жекс.

Българската държава изпълнява задълженията си на заинтересован собственик и като заплаща нужните разходи - данъци, такси, застраховка и др.

В изпълнение на процедурите, разписани в Закона за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане, за недвижимия имот има издаден акт за частна държавна собственост с предоставени права на управление на Министерството на външните работи.

За другия недвижим имот, придобит по силата на същото завещание, находящ се в Конфедерация Швейцария, гр. Женева, Прени-Шамбези, 7, Пътят на магнолията, представляващ “павилион”, грижи се полагат от служители в Постоянното представителство на Република България към Службата на ООН и другите международни организации в Женева. Извършват се регулярни посещения на имота, почистват се тревните площи и се предприемат всички необходими действия и ангажименти от името на българската държава. За имота има издаден акт за частна държавна собственост.