Какви компромиси направиха ГЕРБ-СДС и ППДБ, за да стигнат до общо правителство? Ще сложи ли то макар и временно край на политическата криза? Има ли победени и победители в ситуацията? Как ще реагират избирателите на двете коалиции на кабинета „Денков-Габриел“? А останалите партии в 49-то НС и президентът? И докъде ще доведе войната между главния прокурор и лидера на ГЕРБ? Да чуем мнението по тези въпроси на един от младите български политолози - г-ца Дария-Лора Дачева.

- Как ще коментирате споразумението ГЕРБ-СДС и ППДБ? Като компромис и на двете коалиции, като компромис само на едната - ГЕРБ или ППДБ? Ще се сложи ли поне временно някакъв край на политическата криза? Наистина ли управлението на страната ще бъде стабилно, както уверяват лидерите на двете формации?
- Със сигурност компромис има от страна и на двете коалиции, който е еднакъв по своето същество, но ще доведе до различен по размер резултат. Достигането до компромис с политическия субект, срещу когото се бориш със сигурност ще причини чувство на напрежение, дори още по-голямо от това, което е било досега, защото и двете коалиции ще усещат натиска от своите избиратели. Разбира се, смятам, че е нормално след три години на политическа криза дори най-големите врагове да се съюзят с една единствена цел - нормализация в политическото пространство. Ако допреди няколко години това щеше да звучи изключително наивно, то днес то е общественоприета истина - времената се менят, а с тях и настроенията, реториката и средствата, с които се постига резултат. Въпреки всичко, „временният край“ не е край. Плановете „от ден до пладне“ без минимална визия за далечните цели не биха могли да доведат до добри резултати. Това личи и в политическата реч - все повече чуваме думи като „днес“, „утре“, „вчера“. Това може да се обясни с кризата на лидерството в парламентарните партии, с изключение на „Възраждане“.

- Защо трябваше да се прави правителство с втория мандат, след като приоритетите му са същите, каквито бяха обявени и при първия? Означава ли това, че ППДБ се чувстват победители, а ГЕРБ - победени? Или и двете формации ще загубят избиратели? 
- Още от самото начало приоритет на ГЕРБ-СДС бяха преговорите с ППДБ, което донякъде омаловажи останалите партийни субекти. Това си пролича и по оттеглянето на подкрепата на „Има такъв народ“ от първия проучвателен мандат, които ясно заявиха своята позиция на „обидени“. Ролята на Бойко Борисов като народен представител неминуемо промени ситуацията, в която неговите опоненти отказваха да влизат в задълбочени преговори със съпартийците му. Най-лесното обяснение на ситуацията е харизмата на Борисов и природата му на политик - след толкова години във властта той все повече се доверява на своята интуиция за подхода, който трябва да се използва в тези важни за държавата моменти. Въпреки огромното его и на лидера на ГЕРБ не смятам, че сегашната ситуация го кара да се чувства победен - той много добре знае какъв е залогът и какви биха били последствията, ако за пореден път кажат „Ето, ние предложихме решение, но другите не го подкрепиха“. Тази реплика преди работеше, а в момента гражданите не я чуват - трябва да се направи всичко възможно, за да има положителен отговор на въпроса „Ще има ли правителство?“ и лидерите и на двете коалиции много добре го разбират.

- ППДБ не спазиха обещанието си към избирателите си, че няма да подкрепят правителство с участието на ГЕРБ. Какви реакции от тези избиратели да очакваме? Ами избирателите на ГЕРБ - гласуват за Бойко, получават Кирил и Асен?
- Положението е цунгцванг - наистина няма полезен ход за действие. Ясно е, че резултатът ще бъде еднакъв по своята същност, но различен по размер за двете коалиции. Електоратът на „Продължаваме промяната-Демократична България“, съставляващ т. нар. „демократична общност“, ще се почувства предаден, че лидерите са позволили да се достигне до компромис именно с най-лошото статукво, срещу което се борят N на брой години. Но въпреки това, едва ли биха загубили много от гласоподавателите си, тъй като те са лоялни и най-важното - активни и гласни. Те ще критикуват както своите избраници, така и своята априори опозиция в лицето на ГЕРБ-СДС, но реална алтернатива няма. Но все пак, нека не забравяме, че демократично настроените хора приеха коалция с БСП, така че ще успеят да изманипулират себе си така, че тези от тях, които имат малко по-дълга памет, да поставят под въпрос собствения си здрав разум и да не недоволстват дълго. Ситуацията при електората на ГЕРБ-СДС обаче е малко по-различна. Не е тайна, че избирателите на първата политическа сила са лоялни - от години те не позволяват избраниците им да не бъдат на една от първите две челни позиции. Това, което се случва в момента аз приемам като прецедент и смятам, че негативните емоции у избирателите и т. нар. „остриета“ на ГЕРБ-СДС (визирам Десислава Атанасова, Делян Добрев) са много по-големи от когато и да било друг път. Разбира се, въпросът дали са повече щастливи от факта, че най-вероятно ще има правителство или повече нещастни, че наистина ще получат Кирил и Асен без да са си ги поръчвали, е спорен, но в рамките на една седмица случките, които дискредитираха ГЕРБ-СДС сред избирателите им са прекалено тежки и с голяма честота. Т. е. отказването от Иван Гешев и тази формула за редовно правителство ще доведе до немалки проблеми за реномето на първата формация, особено ако има кой да напомня на обществото за действията им.

- Ротационен премиер - нещо ново в политическото ни битие. Как мислите, ще си удържат ли двете страни на думата или при най-малък повод ще бъде срутен кабинетът? Какъв може да бъде този повод?
- Не смятам, че ще има проблем при продължението на джентълменското споразумение, защото иначе това би довело до още по-голяма дупка в доверието на гражданите към политиците и политическия процес. Въпреки това, не трябва да забравяме същността на двете коалиции и фактът, че малко или много „Продължаваме промяната“ възникна на базата на отричане на политиките и решенията вземани от ГЕРБ-СДС.

- 18 месеца достатъчни ли са за изпълнение на обявените ангажименти на кабинета „Денков-Габриел“? Ако този кабинет сработи, може ли да изкара и пълен мандат с мнозинството, което двете партии имат?
- Не смятам, че кабинетът „Денков-Габриел“ би изкарал повече от уговорените 18 месеца, защото отново се връщаме към идеята, че същностно двете формации се отблъскват. Ако целите бъдат поставени правилно с конкретна идея за действие, мандатът би могъл да изпълни заложените приоритети.

- Каква ще бъде според вас реакцията на другите партии в НС - ДПС, Възраждане, БСП и ИТН към новото правителство?
- Още от самото начало, ИТН показват своето недоволство от факта, че бяха пренебрегвани. От ДПС също не изглеждат много доволни, което обаче е най-взривоопасното крило, както показва историята. БСП ще продължат линията си на публично говорене, само и единствено, за да прикрият своите вътрешни проблеми и да се опитат да привлекат недоволните от новото обединение към себе си. Относно „Възраждане“ не мисля, че има съмнение - реакционната партия ще получи нов материал, с който да функционира.

- Ще успее ли този кабинет да отнеме безконтролната власт на президента? Според вас той ще преглътне ли евроатлантическата линия на бъдещото правителство? Има ли той лостове да попречи на това - партии, служби? 
- Колкото и да не му се иска, президентът притежава ограничени правомощия. Разбира се, че ще има опити за затрудняване на процеса на работа, особено когато става въпрос за евроатлантическите възгледи на бъдещия кабинет чрез типичния популистки подход на говорене.

- Според вас бъдещото правителство ще върне ли доверието на ЕС и НАТО към България, доста разклатено от президента и служебните му правителства? Какви стъпки трябва да бъдат предприети и добре ли е това, че първите 9 месеца министър на външните работи ще бъде Мария Габриел? 
- За съжаление, не смятам, че един такъв кабинет би могъл да изкорени недоверието от страна на ЕС и НАТО, тъй като в рамките на предвидения мандат няма да усетим разликата от работата си със Западните ни партньори, а това е движеща сила, особено в едно изтощено от обещания общество.

- Уверяват ни, че има конституционно мнозинство, а няма нито един проект за промяна в Конституцията. С какво трява да се започне - със съдебната система, а защо не с премахването на статута служебно правителство?
- Моето, може би непопулярно мнение е, че служебното правителство е много по-опасно от проблемите в правосъдната система. То е вредно за обществото, което се научава, че не е нужно да е ангажирано с политика, за да живее горе-долу нормално, вредно за парламента, който на практика в моментите, в които функционира, става арена за безсмислени дебати, а обществото се отвръщава от парламентарната република и започва да симпатизира на някакъв по-авторитарен режим, въпреки уроците от историята ни.

- Кой ще победи във войната Гешев- Борисов? Каква е ролята на главния прокурор в политическия живот от двайсетина дни насам? Той обвини Борисов за двигател на опита за преврат. Ще има ли някакви последици или всичко ще се замаже? Може ли Гешев да доведе докрай войната срещу завладяната държава, която той обяви? 
- Смятам, че събитията с Иван Гешев много напомнят едни други събития от 2014 г. с изключването на Цветан Цветанов от ГЕРБ-СДС. Този път, обаче става въпрос за човек с много по-голямо влияние и много по-голямо его, който няма да приеме да се превърне в „жертвения агнец“ в името на това да има правителство. Аз лично вярвам, че фокусирането върху Гешев беше грешка от страна на първата политическа сила първо, защото неколкократно се споменаваше в публичното пространство, че не личността на главния прокурор е проблем, а самата система - в една корумпирана среда, който и светец да сложиш, той винаги ще стане корумпиран и второ, защото много хора, които подкрепяха ГЕРБ-СДС, подкрепят и Иван Гешев, а едно такова непредвидено действие от страна на партията със сигурност би могло да се разчете като предателство, а от приятелски куршуми боли най-много.

- Била сте председател на Клуба на младия политолог. Какво мислят вашите връстници за ситуацията в България?
- Обратно на вярванията, младите хора се интересуват от политика и от ситуацията в момента, защото си дават сметка, че решенията взети днес ще доведат до резултати утре, с които ще се наложи да се живее. Смятам, че моите връстници стават все по-ангажирани и все по-критични, тъй като достъпът до интернет и глобализацията са им показали един стандарт на живот, който у нас не се достига. Силно се надявам обаче това да не е илюзия и всеки да започне промяната от себе си.

- Вашият клуб се срещна с президента Бил Клинтън при неотдавнашното му посещение в България. Какви са впечатленията ви от него?
- Той пожела да се срещнем след неговата лекция, искаше да разбере малко повече за нашия клуб, за специалността „политология“ в България. Нямахме много време да си говорим, но беше една приятна среща. Той се занимава с много важни теми, обърна голямо внимание на климатичните промени и представителството на жените във важни институции. Най-много ме впечатли това, че той е изключително ангажиран към младите хора, търси в тях подкрепа и подпомага развитието им.

Нашият гост
Дария-Лора Дачева е политолог, завършила Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 2022 г. В момента е студент в магистърската програма “Международни отношения и проблеми на сигурността” в същия университет. Член на Управителен съвет и представител на Философски факултет към Студентски съвет към СУ. Стипендиант на Фондация “Конрад Аденауер”. Член на Студентския клуб на политолога в периода (2018-2022 г.) и председател на клуба с мандат 2021-2022 г.
Участник в редица национални и световни конференции, форуми и семинари. Представила своите анализи за политическата ситуация в страната и света в множество телевизионни и радио прадавания, както и в различни онлайн издания. Интересите є са в сферата на националния политически процес, политиките за интеграция на малцинствата у нас, Близкия изток и политическите идентичности и идеологии.