А къде са Източните Балкани?

Анкара и Москва от Изток, Брюксел, Вашингтон и Лондон от Запад – дърпат ни в различни посоки и аха, аха да ни разкъсат. А ние мижим и не искаме да си отворим очите, за не да видим истината, защото знаем, че е неприятна. Пасивен, примиренчески народ сме ние като цяло.

Склонни сме на угоднически решения, ако по-силните на деня ни натискат и изнудват, което ще рече - рекетират.
Изскачат нашите будители, дърпат колата с народа нагоре към слънцето и светлината и като Икар изгарят с опърлени криле. А тия в колата примирено се свиват в дъното u, шептейки: „Ние сме малък народ. Такава ни е съдбата, да сме прикрепени към едните или към другите.“ Иде ми да кажа: „Робска психика“, ама не ми се иска.

Свършихме я, каквато я свършихме - свалихме „харвардското“ правителството и ветото за т. нар. Северна Македония, а от тук нататък - накъде и как? 

Планетарният ни свят се тресе и се подготвя за нова епоха. Знаем ли какво е мястото ни в нея? Какво искаме да бъде то и какво искаме да постигнем? Време е да се попитаме и отговорим - все така ли ще предоставяме държавността си в ръцете на некадърни, изскочили от ръкава на врага фалшиви предводители, които по чужда поръчка ни водят към погибел? Някому трябват земите ни само с тази част от населението, която е склонна да се подчинява и изпълнява безропотно спусканите разпореждания. Не е ли ясно това на всички ни?

За повечето е ясно, но какво от това? Запънахме се за Македония и накрая се предадохме с голямо мнозинство, изпълнявайки безропотно „европейските си задължения“. Наясно ли сме какво всъщност постигаме с това решение на народното ни събрание, това полезно ли е или вредно за нас и за европейското население, което никой не го е попитал досега - иска ли всички тези кандидат-членки в своите редици. Мислим ли далновидно, имаме ли план за близката и по-далечната перспектива? 

Около Еньовден - 24 юни, ден със сакрално значение за древните народи, Съветът на ЕС и българското Народно събрание взеха странни и опасни за здравето и бъдещето на ЕС решения. Вкара се наведнъж твърде много горещ въздух в балона и той може да се спука. Но пък - „Колкото по-зле, толкова по-добре“, циреят ще се пукне, гнойта ще изтече и тялото ще оздравее.

Този, сегашният Европейски, почти континентален съюз, наброяващ понастоящем двадесет и седем теоретично равнопоставени държави, даде заявка да се уголеми с още няколко проблематични държави, а като си спомним, че и Турция от памтивека е кандидат-член, то над тридесет презрели круши ще се виснат на брюкселската клонка. Какво по логично има от това тя да се счупи и да се изтръскат и изпонатъртят всичките те! Някои дори ще се разкашкат.

Има ли разум в това да се разширява този и без това вече почти неуправляем ЕС до възможния предел - до границите на континента, че и отвъд него? Няма, разбира се, защото това вече не е свободен съюз на суверенни държави, а сбирщина от обезправени държавици с разнородни интереси, т. е. по същество си е един псевдосъюз, служещ за прикритие на глобалното задкулисие, опитващо се все по-некадърно и безсилно да управлява човечеството и планетата ни.

В добрите учебници по теория на общественото управление е записано, че има пределна норма на управляемост, която варира за различните субекти и ситуации, но в оптималният вариант е между 9 и 12 организационни единици към един централизиран организационен център за управление. Когато бройките са повече - те вътрешно се структурират така, че да се спазва същата норма на управляемост и да има обединено представителство пред по-високото ниво на съюзно съгласуване.

Създават се самостоятелни организационни формирования със високо ниво на съюзна автономност, за да могат да изпълняват пълноценно функциите си. Например - Балтика, Скандинавия, Балкания, Атлантика и т. н.

На практика регионите трябва да се самоуправляват, а съюзът, наречен Европейски, следва само да координира и съгласува общите политики, касаещи сигурността, културната идентичност, съвместните дейности при природни бедствия и аварии, както и решаването и на междудържавни спорове вътре в съюза. Централното управление е само административен координатор и не трябва да има абсолютно никакви правомощията за намеса в икономическия и обществен живот и да налага санкции на страните-членки. Тази иновативна рационална конструкция е много по-подходяща за ЕС, отколкото предлагания досега модел, съставен от вътрешни и външни кръгове, но европейската аристокрация никога няма да я възприеме защото чрез нея Европейският Запад ще загуби властта си върху Европейският Изток, а също и контрола върху финансовите потоци, кадровите решения и социалните процеси в съюзните държави.

Ако сегашният ЕС обаче не се преоснове навреме по този или сходен модел, то не е нереалистично да се разпадне спонтанно и досегашните членки да си създадат самостоятелни регионални съюзи. Видяхме, че бившият СССР със само 15 организационни единици, но с разнородни нагласи и интереси, въпреки свръхцентрализацията или именно поради нея, се разпадна безславно. За жалост, дори и разпадът му не послужи като полезен пример за ЕС, който смело върви по неговия път.

И още нещо - замислете се само - Северна Македония от Западните Балкани в Югоизточна Европа! Същинско безумие! А къде са Източните Балкани? Може би нейде на Изток от Западните Балкани и в тях се намира България от Източните Балкани.
И така, погледнато географски, какво сме НИЙ - Изток или Запад? А цивилизационно? До преди тридесетина години ни определяха като Изток, защото всичко на изток от Виена е Ориент, т. е. дивотия. Сега пък ни внушават, че сме Запад, защото сме били направили своя „цивилизационен избор“ и връщане назад нямало. А кой го е направил? Няколко фалшиви политици с прозападна обвързаност, така, както преди го правиха други фалшиви политици с произточна обвързаност, това народен избор ли е? НИЙ от древността досега сме си все на едно и също място - в географското и цивилизационно Средище на Европа. Та то и столицата ни София, което ще рече - мъдрост, се е казвала преди Средец.

Дали сме Западен изток, което ще рече - Изток със западен уклон, западната покрайнина на Изтока или Източен запад, т. е. Запад с източен привкус, източна покрайнина на Запада, за нас, балканците няма значение. Ние сме смесени по протогени, кръв и култура, ние сме сплав, която има по-ценни качества от отделните елементи, включени в нея и си го знаем и отстояваме, независимо от мнението на т. нар. Велики сили или безсилия. Нашата мисия е да просвещаваме и помиряваме Запада с Изтока и да сътворяваме образеца за мирния облик на човечеството. Именно затова врагът чрез саботажните си ядра непрекъснато вкарва дрязги помежду ни, облъчва мозъците ни със злоба, заразява ни с вируса на омразата и непримиримостта с другата гледна точка и ни прави негодни да изпълняваме мисията си.

А ние защо го позволяваме? Ако действително сме древен народ със специална мисия, ако сме толкова велики, колкото си самовнушаваме, ако сме узрели вече и осъзнаваме, че тази райска балканска земя, наречена сега България, ни е поверена именно за да изпълним по-бързо и успешно мисията си - защо не я изпълняваме, а губим времето и силите си в неистови дрязги, крамоли и обиди по между си? Не е ли крайно време сами себе си да обуздаем и да се заемем веднага с изпълнение на мисията и задачите си? Време е.

Слънцето изгрява от Изток и залязва на Запад. След това започва новият цикъл и това не може да се промени. Къде е сега Слънцето? Ниско над Западния хоризонт и скоро там всичко ще потъне в мрак. А от Изток ще започне новият ден.