Всички социологии дават мощни индикации, за категорична победа на бившия US президент

Дълбокият глас на Никсън му дава предимство в радиото, но по телевизията нещата стоят по различен начин

През септември 1960 година в Чикаго се провежда първият телевизионен дебат между водещите претенденти за Белия дом в Щатите. От двете страни се изправят две от фигурите, белязали американската и световната политика през миналия век. Републиканците залагат на тогавашния вицепрезидент на легендарния Айзенхауер, човекът-епоха в американската политика Ричард Никсън. Демократите подкрепят златното момче на политическата сцена Джон Кенеди. Първият дебат между тях е наистина буквално първият в историята между водещите кандидати. Форматът става толкова успешен, че след средата на 70-те години дебатите между кандидатите на двете големи партии стават част от политическата традиция в Щатите.

Към момента на първия дебат Никсън води в социологиите. Той е влиятелен, с богат управленски опит и в родната си Калифорния, и като вицепрезидент на Айзенхауер, който е един от най-обичаните президенти в историята на САЩ. Кенеди от другата страна е обичан от своите, но нито е на опита, нито на влиянието на Никсън. Според много анализатори предстоят едни лесни избори за Никсън. Но поради набирането на популярност на телевизията към онзи момент, се стига до решението да се проведат серия от дебати между кандидатите, за да може нацията да избере своя човек. Дълбокият глас на Никсън му дава предимство в радиото, но по телевизията нещата стоят по различен начин. Историята помни, затова няма да влизам в детайли, но за незапознатите може би би било интересно как стана така, че в крайна сметка побеждава Кенеди.

Всички анализатори са категорични, че първият телевизионен дебат се печели безусловно от Кенеди. Причините са много. Първо, Кенеди прекарва деня преди дебата в релакс и в почивка. Никсън се готви френетично с аргументи и факти. Което автоматично води до това, че Кенеди изглежда свеж и отпочинал, а Никсън е изтощен и недоспал. Второ, Никсън претърпява травма на коляното дни преди дебата, което допълнително засилва дискомфорта му и го прави да изглежда нервен. Трето, Никсън отказва да бъде гримиран преди ефир, за разлика от обилния грим на Кенеди. Поради силните светлини и липсата на грим към средата на дебата Никсън се поти обилно, изглежда блед и недоспал. От другата страна Кенеди е бодър, чаровен, активен и излъчва ведрина. Вече никой не слуша кой от двамата е по-подготвен, всички гледат кой изглежда по-годен за Белия дом. В крайна сметка резултатът от избора е ясен. Кенеди печели с малко, а според мнозина не без помощта на чикагската мафия, която по редица исторически сведения води избиратели с бухалките до урните, с което Кенеди печели Илинойс, а от там и целия вот. Никсън е съветван да оспорва резултата, защото има много данни за нарушения, но той тогава, прословуто, отказва да го направи, защото вярва, че това ще хвърли страната в хаос. Но до такава малка разлика и фотофиниш между двамата нямаше да се стигне, ако Кенеди не беше победил толкова мащабно в първия телевизионен дебат.

С други думи - дебатите между кандидатите на двете партии не бива да се подценяват. Те имат заряда да променят нагласите на избирателите и до голяма степен да определят резултата от вота. Или най-малкото да наклонят везните достатъчно, особено в избори, които са на кантар. В навечерието сме на един от най-важните дебати в най-новата американската политическа история. В ефира на СиЕнЕн един срещу друг ще се изправят кандидатът на Републиканската партия Доналд Тръмп и кандидатът на Демократическата партия Джо Байдън. Мнозина, които следят внимателно американската политическа система, сравняват историчността на този дебат именно с онзи легендарен телевизионен сблъсък между Никсън и Кенеди в зората на 60-те години. Не мисля, че са сравними до такава степен, тоест прякото съпоставяне между двата дебата ми се струва пресилен. Но не може да се отрече, че сблъсъкът между двамата ще бъде от огромна важност, особено в онези щати тип “бойно поле”, които в крайна сметка ще предопределят резултата от изборите. Няколко думи за това какво можем да очакваме.

Първо, трябва да сме наясно, че дебатът ще се състои съгласно всички искания на кампанията на Байдън. Фактически от екипа на Тръмп са се съгласили на всичко и при всички условия, а те не са малко. Байдън е искал дебат по СиЕнЕн, тоест на своя територия. Водещите са откровено про-Байдън настроени и са имали множество спорни и критични нападки към Тръмп през годините. Отделно Байдън е искал дебат без публика, за да е сигурен, че няма привържениците на Тръмп да му пречат в дебата. Също така по правилата на дебата, ако кандидат говори без да му е дадена думата, микрофонът му ще бъде изключван. С други думи Тръмп ще е лишен от легендарната си тактика по време на дебат да подхвърля ключови кратки атаки, докато опонента му говори. Общо-взето екипът на Байдън са направили всичко, извън да вържат Тръмп и да му запушат устата на сцената, за да си гарантират някакъв превес пред бившия президент.

Второ, Байдън има паническа нужда да победи на този дебат. И то разгромно. При равно представяне между двамата, победителят ще е Тръмп. Причината за това е, че ако изборите са днес по всяка вероятност Байдън ще ги загуби. Както писах наскоро на страниците на “Труд news”, идва Тръмп цунами. Всички социологии дават мощни индикации, че Тръмп би победил Байдън категорично. Единственият начин този тренд да се обърне е Байдън да инкасира разгромна победа в дебата.

Това обаче не е много вероятно, особено като гледаме състоянието на Байдън в последно време. Президентът изглежда немощен и често направо неориентиран в поведението си. Това ще е неговата ахилесова пета. Особено с оглед на това, че след срамната (за съда и правосъдието въобще) присъда срещу Тръмп той събра толкова много пари, че надскочи фондонабирането на Байдън с над 60 милиона. Този дебат е доста отчаян ход от страна на екипа на Байдън. Те са в откровена паника, а злите езици из Вашингтон шушукат, че дори най-близките му не вярват, че той може да победи.

Същевремнно, Тръмп също трябва да е внимателен, защото и водещите на дебата, и Байдън ще се опитат да завъртят разговора само около неговата “присъда” в Ню Йорк, както и около събитията от 6-ти януари в Капитолия. Ако Тръмп клъвне на тази стръв и остави разговора да се върти около това, то Байдън има шанс да спечели дебата. Но ако Тръмп не им позволи да фетишизират тези теми и върне топката към провала на Байдън в икономиката, емиграцията и външната политика, то той ще спечели този важен мач. При всички положения предстои един важен дебат, който има заряда да размести пластовете за предстоящия вот.