Тази седмица излязоха първите официални снимки от дългоочакваното продължение на епоса “Гладиатор”, излязъл преди 24 години с огромен световен успех. Най-голямото име този път е Дензъл Уошингтън, който тази зима ще празнува 70-годишен юбилей и изглежда в топ форма в образа на бивш роб, превърнал се в богат търговец, мразещ римските императори. Режисьор на “Гладиатор 2” е сър Ридли Скот, който подписа и оригинала, станал един от най-влиятелните филми за последните 30 години.

А миналото лято и през българските кина тръгва третата и вероятно финална част от екшън поредицата с Дензъл “Закрилникът 3”. От десетилетия името на Уошингтън е синоним на кино качество. Той е един от онези екранни лъвове, за които хората казват клишето: “Няма слаб филм!” или “Няма лоша роля!”

Преди време Уошингтън имаше път до столицата на САЩ Вашингтон, където получи и най-високото цивилно признание на американското правителство - президентският медал на свободата. Преди това той беше впечатлил критика и публика със солидно изпълнение в нестандартната арт екранизация на единия от двамата братя Коен по шедьовъра на Шекспир “Макбет”. Дензъл Уошингтън е един от много малкото и много класни чернокожи актьори, които могат да играят главна роля в по-нетрадиционна екранизация по европейска класика, без да изглежда странно и като директен резултат от долнопробната политическа коректност.

Дензъл има репутацията на един от най-солидните актьори на своето поколение. Той е внушителен мъжкар, който често играе корави, сурови и смели мъже и от двете страни на морала и закона. Играта му се характеризира като мускулеста, мачистка и изключително въздействаща. С изпълненията си във филми като “Малкълм Х”, “Ураганът Картър”, “Помни титаните”, “Джон Кю”, “Американски гангстер”, “Човек отвътре”, “Неудържим”, “Мъж под прицел”, “Почти невинен”, “Кураж под огъня”, “Манджурският кандидат” и др. той зае своето място сред любимите звезди на Америка, а оттам и в световен план.

Дензъл е категоричен майстор на силните роли, виртуоз в пълното потапяне в образ, великолепен разказвач и оратор, способен да превърне всяко парче диалог във вълнуваща и приковаваща вниманието история.

Уошингтън се ражда преди 69 години в Маунт Върнън, щата Ню Йорк в семейството на Ленис - собственичка на салон за красота, и преподобния Дензъл Уошингтън - проповедник. Когато е на 14 години, той и по-голямата му сестра Лорис са изпратени от семейството им в гимназия далеч от дома, под предлог че имат нужда от добро образование. Но истинската цел е била да не стават свидетели на разпадащия се брак между родителите им, спомня си в интервюта звездата.

През 1977 г. Дензъл успешно се дипломира като журналист във Фордъмския университет с бакалавърска степен по масови комуникации. В годините, прекарани в университета, той открива своята страст към актьорската игра. Въпреки че завършва журналистика, постъпва в Американската театрална консерватория в Сан Франциско. Първите роли в театъра получава при завръщането си в Ню Йорк. Следват участия в много телевизионни продукции. Дебютът му в игралното кино е във филма Carbon copy от 1981 година.

Широка популярност получава обаче с ролята си на доктор Чандлър от сериала на NBC St. Elsewhere в периода 1982-1988 г. Първата си номинация за “Оскар” получава за ролята на Стив Бико от филма “Вик за свобода”. Най-големият му триумф по отношение на наградите идва през 2001 г. с ролята на корумпирано ченге в полицейския трилър на Антоан Фукуа “Тренировъчен ден”. За първата си голяма изява като злодей той печели “Оскар” за главна мъжка роля.

В “Закрилникът 3”, Дензъл отново се събра със своя добър другар Фукуа. Оригиналният филм “Закрилникът” обаче не получи най-престижните отзиви от критиката, но се доказа като солиден боксофис хит и беше ясно, че ще има продължения. Дензъл удари джакпота с тази поредица, в която играе суров бивш агент на специалните служби, готов да раздава ритници и да причинява брутална болка на престъпници.

От Холивуд до театралната сцена

През 2005 г. Уошингтън се потапя в театралната сцена в Ню Йорк. Там играе в пиесата Fences, която после екранизира като режисьор в пълнометражен филм и изиграва централната роля. Именно за Fences той получи поредната си номинация за “Оскар” преди пет години. А по-късно отново покори върха с друга роля от литературна и сценична класика - този път от наистина най-високите културни етажи на Западната цивилизация: Шекспир и неговата вечна трагедия “Макбет”.