Веднъж вдигнал разединителен „юмрук“, президентът вече не може да стане обединител

Полицията има право, но е и длъжна да упражнява законова репресия в защита на гражданите

Непоправимо разпокъсаният парламент неудържимо е поел към поредния провал. Не им се ще да го повярват обаче ръководствата на ДБ, ИБНИ и БСП, пъдят такива мисли. Опорите под служебния кабинет се огъват, затискат го проблеми, които не може да реши. Загуби се възможността да остане като редовен.

Преизбирането на Радев става проблематично. 

Веднъж играл остро с „юмрук“ като разединител, президентът вече не може да се яви като  обединител, макар да го изисква политическият момент. Предсрочните избори и двата в един са силно нежелателни за него. Партии от протестъри не могат да провеждат градивна политика, бива ги само да развалят. За прикритие постоянно се нуждаят от скандали.

Депутатските истерии за оцеляване се фиксират около уж абсолютно необходимата незабавна актуализация на бюджета и малък епизод от многомесечни протестърски безобразия в центъра на столицата. От първата се пробва главно разсейване на вината с оглед наближаващите масови протести срещу бедността и недостига на средства за повишаването на пенсии и заплати за важни категории служители.

Внушава се, че пари за тези цели доброто правителство е осигурило достатъчно, но лошите депутати, главно от ГЕРБ, пречат да се използват. Президентът опитва да ги притиска като отказва да им връчи втория мандат, докато не обещаят подкрепа. Тоест, плаши да не им даде нещо, което те очевидно не щат. Изглежда тази спекулация ще се провали, защото хитринките и лъжите са на повърхността, издават мирис на шмекерия.

Многоцелевата истерия по темата за полицейското насилие на 10 юли м. г. ще се провали след по-дълга употреба. Защото съчки в това огънче се хвърлят от много страни. Използват се все същите добре познати средства и методи, прилагани във всички „цветни“ революции и копирани от американските анархолиберали отскоро у тях.

 Използваното доскоро във вид на „Незаконно прилагане на СРС“ се предложи като „Престъпно полицейско насилие“. Към обектите за омаскаряване се отправят лъжливи и скандални обвинения. Бесни полицаи умишлено са изпратени от шефове в Борисовото МВР свирепо да малтретират мирно протестиращи деца. Възмутен до крайност е целият народ, а злодеят Гешев благосклонно мълчи. 

Вмирисана от преупотреба манипулация, Хаджигенов и други адвокати от шадраванния протест я търкаляха доста време и преди година. Безсрамно лъжеха за огромни протести, а те според обективното им преброяване бяха мижави. На 17-и т. м. преместиха шадравана в парламента по решение на неговия председател Ива Митева. И тя усетила, че целият народ е възмутен от полицейското насилие над едни клети дечица. 

Потресла се милозливата от видените злодеяния, та ги поканила на шоуто на адвокатите. Да я гледат в честните сини очи, да чуят какъв башибозук са полицаите, а сред тях бол садисти и изроди. Да послушат хулни думи за прокуратурата и сатрапа Иван Гешев, за диктатора Бойко Борисов, поръчител и вдъхновител на полицейския произвол. Предавано по телевизиите позорище, организирано от недостойни люде.

Заредено с неподправена омраза хлевоустие на отделни депутати от ИБНИ, ДБ и ИТН. Но при повечето от изявилите се в ожалването на потърпевшите и нападките спрямо полицията се долавяше цялата гама от емоции с положителни или отрицателни шарки. От само загатнати или добре изразени престореност и лицемерие до лукавство и подлост. Показно съчувствие, лигави извинения, фалшиво състрадание към битите, наред с притворни бяс, гняв и враждебност към ръководството на МВР и прокуратурата. 

Поредно потвърждение, че политиката е мръсна работа. Вкарването на талази на морални правила, ценности и мотиви в политическата дейност винаги издава двуличие и преследване на скрити цели. Особено когато обилно се забърква с лъжи и полуистини. Мерки са взети, има наказани и обвинени, някои са осъдени. Лъжливо е твърдението за „възмущението на целия народ.“

Поканените на срамното представление не са деца, а пълнолетни индивиди, клиенти на адвокат депутат. С граждански права, но и със задължения. Физически и интелектуално зрели, на 10 юли м. г. са проявили социална незрялост. Решили са, че за тях са само правата, а за полицаите – само задълженията. Често се случва при попадане в тълпа, изпълнена с възпалени мозъци, маргинални типажи и платени провокатори. И най-вече, когато се налита на служители на реда, които пречат да се проникне и потроши обществена сграда. Което еднозначно е престъпление.

„Децата“ не са задържани и бити по домовете им, в парк или сладкарница, а при извършване на груби нарушения на обществения ред, включително и на закони. Това е очевидно за големия процент граждани. За тях полицията е в правото си, но е и длъжна да упражнява законова репресия в тяхна защита. Обратното споделят малък процент залутани в „ценностите“ на Сорос и Холивуд отвореняци и общочовеци.

Политически представени в ДБ, ИБНИ, ИТН, отдавна и на Позитано 20. Попадащи в различните  власти само в условията на лъжедемокрация, нерядко след силен външен натиск. С периодично използване на улични истерии, провокации на обществения ред и шантаж спрямо гражданите. Преди година „отровните“ не криеха, че основна цел им е да предизвикат полицията да пребие някого от безотговорните или платените, които опасно я атакуват. 

За да реват после и късат ризи в Брюксел и пред западните посолства. „Правозащитникът“ Хаджигенов при една блокада го заяви: „Тук съм, за да ме биете!“ Не нужна подготовка по психология, за да се досети нормалният човек, какви са последствията за психиката на полицаите с такова протестно всекидневие.

Ето го обяснението за почти всяко полицейско насилие – поставени в условията на силна фрустрация, някои служители не успяват да канализират неизбежно възникващата агресия. И се случва срещу отделни нарушители да надхвърлят обема на законното насилие. То не бива да се оправдава, трябва да се санкционира, но може напълно да се разбере.

Скандалът в парламента обаче е много нужен на „партиите на промяната“. Защото не желаят да сформират и дори да участват в правителство, да покажат алтернативно управление, да носят отговорности за някакви промени. Знаят, че провалът е неизбежен, а с него и политическото им сгромолясване. Затова с всички средства се измъкват, поставят „червени линии“, сипят обидни квалификации и обвинения. Обезценяват себе  си, но и другите.

С риск хората да схванат, че щом тези не могат да се разберат, значи за нищо не стават. Как да не излязат на протест поне в Събранието! Как да не зоват през ден напълно лишения от колегиална етика Бойко Рашков да сипе по килограм на минута голословни обвинения! Как да не викат главния прокурор с цел, вместо с въпроси, да го залеят с омраза, храчки и закани! Данданията срещу полицията и прокуратурата е и отчаян колективен вопъл към Брюксел.

С някаква магия да ги измъкне от политическия батак, поне диктатурата на ГЕРБ да осъди, поне Иван Гешев да им изчегърта. Help!! Ние сме преданите ви агенти, всичките ви Ценности с Истанбулската конвенция ще наложим, мигранти всякакви ще приютим, в Триморието ще се гмурнем! Не само „Труд“ ще гнявим с репресии, Прокопиев ще командва  медиите! И полицията като американската ще мачкаме, от пари ще я лишим, само правозащитници ще монтираме за съдии и прокурори! Но дайте на този дебелоглав народ ясни послания от НАТО и ЕС, че няма мърдане, иначе вечен мониторинг и санкции.

Ето в какво са искрени и страстни общочовеците и отвореняците в Събранието. Няма да получат императивна външна подкрепа. Илюзия е, че “Америка се завръща”, затова и „Ние идваме" ще трябва да се преименуват на „Сбогом, Гергино!“.