Защо Истанбулската конвенция е заблуда

Ден първи от работната програма на правителството за 2018 година започна с точка първа от дневния ред - богоугодното дело да бъде гласувана Истанбулската конвенция преди ратификацията й в Народното събрание. Конвенцията на Съвета на Европа е за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. И вместо гласуването да е с пълно мнозинство, правителството се раздели на две и я прие само с един глас повече от гласувалите против. Вътрешно коалиционното несъгласие прерасна в национално брожение и грабна фокуса на общественото внимание повече от Европредседателството и вота на недоверие, толкова добре планиран от БСП, че и те малко да влязат в телевизорите, а не само Борисов да се шири в новините. Конвенцията се оказа буре с барут, на което не беше време да му се пали фитила. Какво ни казват някои от по-важните аспекти в хороскопа в деня и часа на гласуването на конвенцията в Министерски съвет:

Слънцето в Козирог прибързано подтиква към желание за поредния висок отскок на България чрез решението на правителството, но заради асцедента в Риби в часа на гласуването е пренебрегната опасността от падане след скока, с необратими травми – от душевни и физически, до брожения срещу правителството, война. Уран в дома на асцедента подпомага лесното обсебване и инатливото, едностранчиво отстояване на мнението. Аспектът говори за осъзнато желание да се опита забранения плод, който в един момент, колкото и да е далечен, ще стане единственият позволен.

Най-неприятното съчетание на знак, планети и аспекти е свързано с опасността да бъде легитимиран безразборният секс (аспекти съществували и по време на римската империя), еднополовите двойки, които и с цената на физическо насилие ще искат да наложат своите правила, противоречащи на кармичните закони и правилата на незримия свят, до момента, в който мъжа, жената и бракът в смисъла на Божията промисъл, ще се превърнат в болестно единение, което трябва да бъде унищожено.

Проблемът е бил предопределен, въпреки че е могъл да бъде избегнат.

Обществото се раздели на две. Оформиха се две яростни групи на поддръжници и противници. Първите упрекваха вторите, че с искането си конвенцията да не се ратифицира са против “една Европа, свободна от насилие над жени и домашно насилие”. Първите се правеха на нечули и неразбрали за страха на вторите от многократно упоменатата дума “джендър” в текста на конвенцията, която на български е преведена като “социален пол”, нещо различно от мъж и жена. Да, обаче думата отдавна има тълкуване на английски и в интернет пространството можем да я видим в 29 варианта на полово различие. Например отделен пол било, когато някой в различно време се чувствал ту мъж, ту жена. От самостоятелен пол били хората, които отричат съществуването на полови стереотипи, които не пасват на никой от тях. Последните сигурно не раждат, а се пъпкуват. За самостоятелен пол се броели и хората с две души, как са ги установили, не знам. Отделен пол били всеполовите, каквото и да означава това и безполовите. Самостоятелно място има и третият пол, без тълкуване що е това “трети пол”. Всички тези революционно-еволюционни прозрения и твърдения на либералната западна демокрация няма да ги откриете в Истанбулската конвенция.

Там не става дума за гейбракове и въпреки това обществото ни се развълнува, засега като мъртво вълнение, но заради деня на приемането й от Министерски съвет глухият тътен може да премине в унищожителен ураган. Българската православна църква отхвърли конвенцията и започна молитви във всички храмове за просветление на мислите на заблудените. Гледах повече от тричасовата открита дискусия в Софийския университет и за да имам моето независимо мнение, прочетох българският превод на Истанбулската конвенция. Всеки може да си я свали от сайта на Съвета на Европа. Прочетох я три пъти. Първият път всичките 32 страници, след това само до глава седма – два пъти.

Категоричното ми мнение е, че тази конвенция е като много примамлив бонбон – борба с насилието срещу жени и домашното насилие, сърцевината на който е бавно действаща за естествения, Божествен ред на живота отрова, предвидена да унищожи семейството във вида, в който биологично е предопределено и да го превърне в нещо друго. Трябва ли да бъде ратифицирана от Народното събрание? Поне в настоящия си български превод – НЕ, доколкото нов превод ще промени смисъла и не защото тук там преводът е интелектуална загадка: “всички релевантни мерки”, “всичките релевантни агенции” “всички релевантни участници” /чл. 7, 1, 2, 3/; ...задължението на страните “да събират неагрегирана релевантна статистическа информация /чл. 11, 1 а/; “улесняване на международния бенчмаркинг” /чл. 11,3/; “превенция на вторична виктимизация” /чл. 14, 1/.

Предполагам, че в речника, който ползват преводачите на Съвета на Европа, тези думички са възприети за български, вероятно старобългарски, каквато била и думата “джендър” преведена като “социален пол” (gender), категорично разграничена от “пол” (sex). Социален пол е понятие, което не съществува и няма смисъл в българския език, както и в правораздаването. С ратификацията от Народното събрание “социалният пол” ще бъде легализиран.

Какво означава “социален пол”, основан на джендър философията?

Човекът се ражда със своя биологичен пол, като мъж или жена, но неговата психика /психе – душа/ е безполова, поради което всеки е свободен да избере своя социален пол и се припознае като жена в мъжко тяло или обратното... или каквото щете в 29 вариации.

Къде е грешката?

В мига на кончината Душата се отделя от тялото. Тя е безплътна, ефирна, но с формата и пола на тялото на починалия човек. Душата няма физически усещания, сексуалните влечения на мъжкото или женското тяло са й чужди, както и усещането за болка, но изпитва силна любов, силна омраза и неистово желание за мъст.

Мигът на смъртта полага началото на пребиваването на Душата до четиридесетия ден от кончината на Земята около нас, а след това в ниските, околоземни енергийни нива до определено ниво на пречистване. Колко ще е неговата продължителност, за всяка Душа е различно.

Когато Душата е видяла своите грешки, осъзнала ги е и се е пречистила, тя излита във висшите астрални нива. Формата й отново е ефирна, но вече е променена и не е свързана с последното й физическо прераждане. На висшите астрални нива Душата преминава в еманацията на вечния Дух. Той няма пол, а видът му е ефирно искрящо сияние. В този си вид Духът продължава да живее столетия, дори хилядолетия, докато се подготви за своето следващо прераждане, въпреки че може да получи разрешение за него след седмици, месеци, няколко години.

Кога и къде ще е новото прераждане, зависи от допуснатите и все още непоправени грешки, натрупаната негативна или позитивна карма, както и задачите в бъдещото въплъщение.

Ако Духът вече има право, му се разрешава да избере планетата, на която да се прероди. Ако говорим за нас, хората, това обикновено е планета на по-високо ниво на развитие.

Ако все още цикълът на прераждания на Земята не е приключил, тогава се избира континентът и държавата, където най-добре ще учи уроците си и ще изпълни новите си задачи. Духът вече знае, че в своето следващо прераждане той ще обитава женско или мъжко тяло, поради което в проявлението си като Душа той вече има съответния тип женско или мъжко съзнание. Душата няма пол във физическия смисъл, но когато се въплъщава в края на четвъртия месец от бременността в плода, тя има съзнанието за мъж или жена. Тази е причината заради недоглеждане на плода в утробата на бъдещата майка Душата да избере погрешното тяло – вместо женско – мъжко, или обратно.

Тази джендър ориентация прозира поне на няколко места в Истанбулската конвенция:

Чл. 3, в: “пол” означава социално изградена роля, поведения, дейности и характеристики, които определено обществото смята за подходящи за жените или мъжете”.

Чл. 4,3: Прилагането на разпоредбите на настоящата конвенция... да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол,... сексиална ориентация, идентичност, основана на пола...”.

В чл. 14, 1, 2 се говори за включване на въпросите, свързани с “нестереотипните роли на пола” в “официалните учебни програми и на всички образователни равнища”, както и в “неофициални образователни структури, както и спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.”

Всичко е ясно и точно. Някой иска да тласне човечеството по път, различен от отредения му, да превърне човека от еволюиращ продукт на Творец в творец не само на собствената си Съдба, но и на собствения си пол. Когато е изключение, заради недоглеждане на Душата, избрала грешно тяло – приемливо е, тези хора не са щастливи заради сексуалната си ориентация. От човек Бог не става. Създателят е един. Когато обаче биологичният пол стане второстепенен, а социалният пол - обществена мярка, каквато предпоставка създава Истанбулската конвенция, това е пътят към деградацията на човешката цивилизация, водещ до нейното унищожение.

Ето защо за ратифицирането на конвенцията имам сериозни притеснения. Датата 3 януари 2018 изисква стабилност от страна на правителството, разум, а не емоции, защото текстът, който прочетох, има спорни и двузначни изречения, които може да се изродят в грешно, но някому угодно тълкуване и бъдещи необратими проблеми в нашето общество. От нас зависи потомците ни да не разплащат нова тежка карма за България, карма, която не би могла да се неутрализира с разбирателство и компромис, а единствено с агресивно противопоставяне.