Легендарната актриса Джесика Ланг е в България, но не за снимките на филм или сериал, а за да покаже собствените си фотографии в рамките на платформата “Майстори на фотографията”. В София екранната богиня представя близо 120 свои черно-бели произведения, високо оценени от световните светила в областта. Тя обаче винаги ще остане в публичното въображение и като една от най-разкошните актриси за последния половин век.

Прочутата кино и театрална изпълнителка е носителка на две награди “Оскар”, а в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф. Първата по рода си нейна ретроспектива в България разкрива интересите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са много лични, почти интимни произведения, създадени по време на пътувания по света.

Родена и израснала в Клокет, Ланг е известна с участията си в “Кинг Конг”, “Тутси”, “Пощальонът винаги звъни два пъти”, “Франсис”, “Синьо небе” и “Сивите градини”. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди “Оскар”, три награди “Еми”, една награда “Тони”, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди “Златен глобус”.

Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея “Джордж Ийстман” през 2009. Сред нейните книги са дебютната є монография “50 фотографии” (powerHouse Books, 2008), “В Мексико” (RM, 2010) и детската книга “Става дума за едно малко птиче” (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд, който є подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си “Магистрала 61” (powerHouse Books, 2019).

Джесика Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като първоначално документира своите близки. В книгата си “50 фотографии” тя пише: “Спомням си как разглеждах кутии със снимки като дете и бях много впечатлена от тях, от тази способност върху лента да се улови мимолетен момент като запис на времето и пространството.”

През 1967 Ланг печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, от която се отказва, за да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които є помагат да развие, усъвършенства и фокусира погледа си. Тя преоткрива тази си страст едва в началото на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава до днес не спира да снима.

Макар първоначално привлечена от фотографията просто като от начин да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, използвайки това изкуство като антидот за нестихващите емоции в Холивуд. Тя казва следното: “Това е начин на работа, който е противоположен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимодействието, тя може да бъде самостоятелна и лична”.

От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия, снимките на Ланг са едновременно кинематографично и традиционно фиксиране на определено време и място. Въпреки че темите варират от традиционния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, отново и отново се затвърждава чувството, че светлината е истинската тема на снимките. Ланг не може да избяга напълно от влиянието на кинематографията.

Очарованието на нейните снимки идва от усещането за кино в тях - атмосферата, драматичното осветление и блестящо уловените моменти, които сякаш разказват истории. Ланг обозначава мястото само като заглавие и не датира снимките си, което още повече акцентира върху тяхното безвремие.

Изложби от Ню Йорк и Ню Орлиънс до Барселона и Париж

Фотографиите є са излагани в Музея “Джордж Ийстман” в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство “Санта Моника” в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия (2015); галерията “Хауърд Грийнбърг” в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA - Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия “Сан Бенито” във Валядолид и Културния център “Нимайер” в Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията “Алта” в Париж (Paris Photo 2023) и др.