Огнената екранна тигрица Джесика Частейн ще участва в нова екранизация по шекспировия шедьовърв „Крал Лир“ заедно с легендата Ал Пачино. Джесика влиза в ролята на най-голямата дъщеря на Крал Лир – Гонерила.

Точно преди една година Частейн триумфира със своя първи „Оскар”, но тогава победата остана в сянката на шамара, който Уил Смит удари на комика Крис Рок на сцената. Джесика се доказа като превъзходна филмова орхидея с излъчване една от по-елегантните и талантливи американски звезди. След успеха на философската и импресионистична драма „Дървото на живота” на Терънс Малик, където Частейн създаде страхотен образ, тя продължи пътя си към върха и днес е една от най-търсените и високоплатени изпълнителки. Тя показа топ игра и “Принцесата на покера”, който е вдъхновен от реални събития и разказва за ски шампионка, която нагазва в подземния свят и започва да организира ъндърграунд покер игри с огромни залози и световноизвестни имена, пристигащи при нея, за да усетят хазартната тръпка.

- Джесика, преди дни връчиха наградите „Оскар“. Миналата година вие спечелихте първата си статуетка на предишната церемония. Връщате ли се често към онзи момент? как се чувствате след спечелването на наградата „Оскар” за главна женска роля?
- Даже още не мога да го проумея. Тогава за пръв път в живота си държах статуетката „Оскар”. Помня, че преди време бях на гости на Еди Редмейн в къщата му в Лондон. Всички останали постоянно гледаха към неговия „Оскар”, взимаха го, държаха го... А аз казах, че дори не искам да го докосвам. Бях суеверна.

- Какъв тип жени искате да пресъздавате като актриса?
- Ето ви конкретен пример – Моли от „Принцесата на покера“. Признавам си, че в началото бях от хората, които първосигнално осъждат Моли и раздават морални присъди за нейните действия още преди да я опознаят и да научат в дълбочина и детайли целия контекст на нейната ситуация.

Когато прочетох сценария на Арън Соркин се свързах с него и проведохме няколко разговори и в тези комуникации открих, че в образа на Моли има много нюанси и измерения, които не съм и подозирала, че съществуват. После се срещнах със самата Моли Блуум и колкото повече време прекарвах с нея, толкова повече започвах да разбирам нейната позиция, да и влизам в положението, така да се каже. В един момент от нейната история става ясно, че тя е била поставен в ъгъла, натикана в ситуация, в която е нямала много полезни ходове.

Тя преминава от света на професионалния спорт, където има ясни правила, в една индустрия, които е доминирана от мъже и те са хората, създаващи правилата. Те са казвали на Моли как да се облича. Още в началото виждаме нейният шеф да коментира обувките и роклите на Моли, да казва, че са грозни. В тази среда нейното благосъстояние е било поставено в зависимост от моментните настроения и егото на мъжете, които са били над нея в йерархията.

Заради тази ситуация аз успях да се идентифицирам емоционално с нея и да изпитам емпатия към образа. После започнах да чета за света на покера. Отидох да гледам състезания в Ню Йорк и се запознах с хора, които са участвали и в игрите на Моли.

- Кое ви привлече към този персонаж?
- За мен най-ценното нещо е подтекстът. Много обичам образи, в които се преплитат няколко линии и теми. В началото на „Принцесата на покера” например, Моли казва на хората коя е тя и обяснява своята трансформация. Самата тя влиза в роля, за да може да бъде приета в определена среда и да функционира адекватно сред избраната група хора.

В края на филма, тя вече е извървяла дълъг път, преминала е през голямо приключение и решава, че ще направи това, което смята за най-важно и правилно. Всеки може да е против нея, да казва, че прави грешка, но тя знае коя и тя има автономията да вземе това решение.

Харесва ми и усещането за напрежение, което прорязва персонажа и цялото приключение на Моли. Харесва ми как тя изплува от цялата ситуация и в известен смисъл се връща там, откъдето е тръгнала, но по-мъдра. Тя е чиста и наивна, когато я виждаме за пръв път във филма. Моли е от хората, които ще станат на краката си независимо от това колко пъти са били събаряни на земята. Поради тези причини аз изпитвам уважение към нея, към нейния характер. В крайна сметка това е историята на един човек извън системата, който се изправя срещу по-силните и печели битката.

- А какво ви привлече към сериала „George & Tammy”?
- Силно ми допадна идеята да съм част от екранизирането на експлозивната връзка на двойката Тами Уайнет и Джордж Джоунс - популярни кънтри музиканти, които са известни с бурния си брак. Също така ще си партнирам със страхотния Майкъл Шанън, с който вече игра в “Take Shelter” и нямам търпение отново да сме творчески тандем.

Историята на Джордж и Тами е много интересна - те са се запознали през 1969 и до развода им през 1975 са записали страшно много интересни и успешни песни и албуми заедно. Техните креативни теми са самотата, трудните връзки и развода. Дъщеря им е имала тежко детство, Джордж е алкохолик и постоянно се кара с Тами, разделят се, когато детето е на 4-годишна възраст, но в крайна сметка и тя създава успешна музикална кариера.

- Вие основахте и собствена филмова компания. Какви са целите ви?
- Исках да създам още една платформа за независими гласове и идеи. Не трпбва да игнорираме никой, който е бил тормозен, пренебрегван и е останал нечут. Не искам да живея в свят, в който това е ОК.

Компанията ми Freckle Films ще представят и разказват истории за женствената сила - пред и зад камерата. Това е нашата мисия. Искам да предизвикам стереотипа за това какво е една жена. Мъжете и момчетата трябва да се чувстват удобно, гледайки по-различни женски роли. Иначе ги лишаваме от възможността да осъзнаят колко силна може да е женствеността. 

- Трудно ли си избирате сценарии?
- Имам си процес на селекция на сценарии, който се променя през годините и отразява моята артистична еволюция. Наистина внимавам в какво участвам. Аз съм част от обществото и от филмовата индустрия. Също така съм част от проблема. И си мисля с какво мога да допринеса, за да изместим всичко в положителна посока.

За мен това се състои в избирането на роли на сложни жени. Жени, които не са перфектни ангелчета или секси обекти на мъжко желание. Искам да играя автентични жени и се старая да го правя. На мен нищо не ми е било дадено наготово. Идвам от бедно семейство и съм се борила, за да постигна това, което съм постигнала. Изобщо не е лесно, когато нямаш привилегията на богат род и силни, стабилни връзки в индустрията.