Пък, може, господинът да вземе и някое българско орденче…

По-странна и хаотична творческа биография, признавам си, не съм чел. Става дума за господина Джон Малкович, хърватин по баща, французин по майка?, студент-любител (не е завършил нищо до край), театрален актьор и режисьор, второстепенна филмова звезда (с много и различни по характер и стойност отличия за „най-добра поддържаща роля“), бизнесмен (ресторант “Бика до Сапато“ и нощен бар „Лукс“ в Португалия), ръководител  и собственик на  къща за мъжка мода, а също така напоследък активист в лозарството и винопроизводството. Освен това и борсов играч (загубил огромни суми от банковия суперкрадльо Медоф), работил в десетки страни на Северна и Латинска Америка, и Европа (най-дълъг престой в малък театър в Южна Франция, 10 години), носител на два ордена - от родна Хърватия (отличие от „Даница Хърватска“ с лика на Марко Марулич, Загреб 2003 г.) и един - за заслуги, трета степен от Украйна (Киев, 2018 г.).

Предполагам, че първият орден е свързан с емоционалното изпълнение - естествено на хърватски - на националния химн на страната „Лиепа наша домовино“. Като заговорих за ордени, ми хрумнаха две неща: за какво е онзи, макар и треторазряден „орден за заслуги“ на Малкович към Украйна?! и второ  - като  се е хванал и за „българската тематика“, защо  въпросният театрален,  филмов и финансов „глобтротър“ не вземе да изрецитира началото на Вазовата редакция на предишния (до 1947 г.) национален химн на България - “Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена.“ Както чули първите звуци на химна на „некъпаните“, сръбските юнаци при Сливница побягнали позорно, казват очевидци. Пък, беки може, господинът да вземе и някое българско орденче…

Прочее, да подкрепим си мисля емоционалния и дълбоко правдивия призив на нашата медалистка, треньорка и световноизвестна гимнастичка Нешка Робева (а и на мнозина други) и на 7-ми ноември да кажем ясното българско „Не!“ на подобни театрално – търгашески идеи на малка група българи и странстващи комедианти, каквато е постановката на Б. Шоу  в Народния театър.