Сегашните правила позволяват на корпорациите и богатите хора да избягват плащането на данъци

Мащабът на проблема е потресаващ

В тихите коридори на Организацията на обединените нации (ООН) бушува битка заради данъците, пише носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц в статия за Foreign Affairs. През 2023 г. Общото събрание на ООН прие резолюция за започване на преговори за нова, по-справедлива глобална данъчна архитектура. Предложената Рамкова конвенция на ООН за международно данъчно сътрудничество трябва да реформира сегашната (несправедлива) данъчна система, която е пълна с вратички, които позволяват на корпорациите и богатите хора да избягват плащането на данъци.

Мащабът на проблема е потресаващ. Сегашната система позволява на компании и богати граждани да крият печалби в така наречените данъчни убежища (данъчен рай). Годишната загуба на приходи от това се оценява на между 240 млрд. и 600 млрд. долара.

В резултат приходите от корпоративни данъци не са се увеличили през последните години, въпреки че печалбите са нараснали, което е обезпокоително предвид острата нужда на много правителства от пари за справяне с проблеми, като образование, здравеопазване и инфраструктура. Укриването на данъци пречи на правителствата по света да предоставят основни услуги на своите граждани, което допринася за глобалното неравенство. По-малко от 3000 души притежават 15 трилиона долара, което се равнява на годишния БВП на Германия, Индия, Япония и Обединеното кралство взети заедно.

Има необходимост от международна конвенция, която да коригира тези грешки. Затова 125 държави гласуваха в подкрепа на резолюция на ООН за преразглеждане на глобалната данъчна система. Лидерите на тези страни разбират, че данъчното облагане на корпорации и милиардери е най-рационалният начин за увеличаване на приходите.

Сегашната данъчна система, създадена преди век от Обществото на нациите, е предназначена да гарантира, че най-богатите компании не плащат данъци върху едни и същи доходи в две различни юрисдикции. Но компаниите използват тази система, за да избегнат напълно плащането. Екипи от счетоводители, адвокати и консултанти, помогнаха избягването на данъци да се превърне от изкуство в наука. Технологичните гиганти не остават по-назад при укриването на данъци. Историческите споразумения на Apple с ирландското правителство позволиха на компанията да освободи почти всички печалби от ЕС. Според Европейската комисия до 2014 г. Apple е намалила данъчната си тежест до едва 0,005%.

За корпорациите тази съмнителна практика се превърна в норма. Например през 2022 г. 37-те служители на Shell на Бахамските острови генерираха 28 млрд. долара приходи и 1,55 млрд. долара необлагаеми печалби.

С нарастването на броя на данъчните убежища расте и общественото възмущение от укриването на данъци от корпорациите. Лидерите на Г-20 осъзнаха проблема и поискаха от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да намери решение. ОИСР предложи “двустепенно решение” и през 2021 г. 138 държави и юрисдикции се съгласиха да го приложат. Първият компонент от новите правила разпределя данъчните права между страните, но само за стоте най-големи мултинационални корпорации. Вторият компонент предлага преференции за мултинационалните корпорации в замяна на инвестиции. Това осигурява глобална минимална ефективна данъчна ставка от 15%, което е ниско в сравнение със ставките в повечето страни. Но няма причина международните корпорации да плащат по-малко от средните или малките фирми, които се облагат с по-високи данъци в много страни.

Анализ на Данъчната обсерватория на ЕС установи, че “най-слабо развитите страни получават много малко или никакви приходи”. И в замяна на тези “жълти стотинки” от тях се иска да се откажат от други данъци, включително върху цифровите услуги, които могат да генерират значителни приходи. Системата на ОИСР може да се окаже по-лоша от статуквото: вместо да бъдат увеличени данъчните приходи от мултинационалните корпорации, може да доведе до обратния резултат.

Един по-добър глобален данъчен режим би бил в интерес на всички държави.