"Най-силното ми оръжие е спокойствието, което съм наследил от моя баща - казва Марк Христов, европейски шампион до 23 години. - Спокоен съм в ситуации, в които други биха се притеснили. И винаги гледам да давам 100 процента от себе си."

Само преди дни 22-годишният таланат ликува с титлата в Сараево, в най-многолюдната категория на първенството до 73 кг, в която стартираха 37 джудисти. А на финала побеждава представителя на силната френска школа Жоан Бендамин Габа с ипон в продължението, с което взима реванш за загубата на Големия шлем в Париж през февруари.

„Знаех какво да очаквам и вече си бях научил урока”, казва с усмивка Марк, който е 23-и в световната ранглиста при мъжете.

Във всичките 5 срещи на първенството в ъгъла на младия талант стои неговият баща Красимир Христов, треньор в националния ни отбор. Таткото е един от добрите ни джудисти в близкото минало, призьор от европейски първенства за ветерани. Именно от него Марк наследява любовта към джудото.

„С него винаги съм се чувствал най-спокоен - признава шампионът. - И двамата не сме фенове на тактиката, затова много-много не си говорим, нагласяме се според момента.“

Преди да се захване с джудо шампионът тернира спортна гимнастика, но един ден баща му забравя да го вземе от залата до 22 часа и оттогава момчето не иска и да стъпи там. „Гимнастиката ми харесваше много, помогна ми за гъвкавост, ориентация – все качества, които ги има и в джудото“, продължава 22-годишният талант.

После идва ред на футбола. Рита топка 3 седмици. Момчетата обаче му се струват твърде слаби и Марк решава, че това не е неговото място. А покрай баща си често ходи в залата по джудо. „Просто гледах, правех си загравки и един ден се сборих с едно момче – продължава той. - Оттогава не съм пропуснал тренировка. Често се случва в залата да съм по 5 часа на ден....“

И резултатите не закъсняват. Първия си медал от голям форум Христов печели през 2017-а. Тогава на световното за кадети в Сантяго (Чили) печели сребро,а до финала постига 4 победи. Но в решителната схватка отстъпва на японеца Ранто Казура. Следват медали от европейски купи, Гран при.... А тази година е най-усешната в кариерата на младия талант. През април той печели и първия си медал при мъжете – бронз от европейското в София.

По стъпките на Марк върви и неговият по-малък брат 18-годишният Ален. С когото още не са конкуренция... заради килограмите, но и заради опита. Двамата обаче постоянно тренират заедно. В семейството има още две момчета, които са по-големи от шампиона – Александър (32 г.) и Виктор (30 г.). Преди време батковците също се занимават с джудо, но вероятно заради твърде големите амиции на таткото, не успяват, да стигнат до международни успехи. Майка им Анелия също е спортна натура. Дори участва на аматьорски турнири по скуош. И безрезервно подкрепя своите наследници, избрали пътя на спорта.

Сред големите страсти на Марк са и водните спортове - уиндсърф, уейкборд, кайтсърф. Практикува ги още от дете, когато прекарвал по три месеца през лятото на морето. „В един момент карах с момче, което започна да се развива по-професионално, аз бях 10-11-годишен и ми се струваше много готино, исках и аз – спомня си Марк. - Дори имам медали от състезания по кайтсърф.“ А сега има ли свободно време и условията, ако позволяват, не пропуска да яхне вълните.

Вече повече от 3 години сърцето на Марк е заето от красивата бивша плувкиня Владимира, студентка по книгоиздаване в Софийския университет. Момичето много го подкрепя, въпреки дългите му отсъствия. И често го посреща и изпраща по нощите на летището.

Самият Марк носи имено на олимпийския шампион по джудо от Сеул '88 Марк Александър. А като малък се възхищава на славния узбек Ришод Собиров, бронзов медалист от три поредни олимпиади и двукратен №1 в света. „Вече нямам идоли, смятам че аз мога да съм такъв на по-малките“, казва джудистът, който има не малко фенове сред малчуганите, които не пропускат да си вземат автограф или да се снимат с него.

За предишните игри Токио 2020 българинът остава на победа от олимпийската квота. И съжалява, че малко не му е стигнало да отиде на най-големия форум на планетата. Но е амбициран да сбъдне олимпийската си мечта за игрите Париж 2024. „Целта ми е не само да отида, но и да се върна с медал!“