Диамантът „Hope“ – проклятието на богатите

С тегло от 45,52 карата, диамантът „Hope“ е истинско чудо на природата - с вълшебно наситен син цвят и необичайно силен блясък. Историята не е категорична за произхода му, но най-вероятно е бил изсечен от мините на Голконда в Южна Индия. Днес мините не съществуват, но в миналото там са открити уникални скъпоценни камъни, включително и Koh-i-Noor, част от бижутата на британската короната.

Снимка: Wikipedia

Диамантът "Hope", в превод от английски „Надежда“, е най-известният диамант в света, с черна слава. Според "Гигантската книга на суеверията" от Клавдия де Лис, "Диамантените суеверия се срещат навсякъде по света“. Типично източно суеверие е, че притежаването на изключително големи диаманти винаги носи нещастие. Всеки от най-известните диаманти в света може да се „похвали“ с мрачна история. История на кръвопролития, кражби, интриги, загуба на власт, загуба на живот и други бедствия. Този факт само засилва вярата в съзнанието на суеверните, че големите диаманти са причината за нещастието на техните собственици. 

Оказва се, че проклятието на диаманта “Hope” се превръща в сензационна история, измислена от журналистите в края на 1800 г. с цел увеличаване на продажбите на вестници. Дотогава се знае, че някои от собствениците наистина са починали от кървава смърт, но много от другите трагедии, приписвани на камъка, никога не са били потвърдени и са по-скоро слухове.

Ето някои от историите, легендите и жертвите на мистериозния диамант на надеждата:

Историята разказва, че проклятието е започнало с диаманта „Tavernier Blue“, който е предшественик на няколко големи диаманта, включително „Hope“. Жан-Батист Таверние, френски търговец от 17-ти век, който търгува със скъпоценни камъни, е откраднал 115-каратовия син диамант от хиндуистка статуя. След като откриват, че липсва, свещениците налагат проклятие на онзи, който е откраднал скъпоценния камък. Твърди се, че Таверние се разболял от силна треска малко след като откраднал диаманта и скоро след това починал. Други смятат обаче, че той е живял до 84 години. Крал Луи XIV закупува диаманта от Таверние и го нарязва на 69 карата през 1673 г.  Крал Луи XIV е страдал от гангрена и е починал в страшни мъки. След смъртта на крал Луи XIV, Луи XVI и съпругата му Мария Антоанета наследяват френския син диамант. Луи XVI е гилотиниран по време на бурната политическа ера на Франция, а съпругата му я спохожда същата съдба девет месеца по-късно. Някои казват, че смъртта им е резултат от проклятието на “Hope”. Диамантът е откраднат по време на френската революция и е нарязан. 

Снимка: Wikipedia

Следващият му собственик е Вилхелм Фалс, холандски бижутер, който е отговорен за изрязването на диаманта до 45-каратовия Blue Hope Diamond, който виждаме днес. След изрязването на диаманта се твърди, че синът му е откраднал диаманта, убил баща си и след това се е самоубил.

За известно време местонахождението на диаманта е било неизвестно. Той се появява отново в каталога на колекция от скъпоценни камъни, собственост на лондонско банково семейство, с фамилия Hope през 1839 г.
Саймън Маонхаридес е гръцки търговец, който купува диаманта и го препродава през 1910 г. на Пиер Картие. Саймън Маонхаридес умира нещастно като пропада с колата си от висока скала.

Следващата притежателка на „Hope” e Евалин Уолш Маклин - богата наследница, която купува диаманта от Пиер Картие през 1912 г. Някои истории разказват, че тя дори е окачила диаманта на нашийника на кучето си. Нея също я спохожда нещастие, когато свекърва й умира, а синът й загива на девет години. Съпругът й я оставил заради друга жена и по-късно починал в психиатрична болница. Дъщеря й починала от свръхдоза наркотици и в крайна сметка Евалин умира затрупана от огромни дългове. Оцелелите деца на Евалин продават диаманта на известен бижутер през 1949 г.

През 1958 г. той дарява диаманта на института Смитсън, изпращайки го чрез US Mail за 2,44 долара и 155 долара застраховка.

Диамантът „Hope”, който сега се оценява на 250 милиона долара се съхранява в Националната колекция от скъпоценни камъни и минерали в Националния природонаучен музей във Вашингтон, окръг Колумбия.