Често съм казвала, че в главите на диванните ни поборници за евроатлантическата кауза е такава вкиснала боза, че я си разклатил шишето, я е гръмнало.

И все така не спирам да се удивлявам на примитивната вселена, която обитават. Тя се отличава със своя забележителен “еклектизъм”, калейдоскопична прогресистка неорганизираност и зашеметяващо невежество: лигаво-захаросано добро срещу злокобно зло; покъртителни комсомолски клишета; мъчителни мисловни напъни; непростима липса на базисни исторически и геополитически познания; абсолютна неспособност да бъдат открити връзките между фактите; истерични припадъци при среща с неудобната истина. Всичко това залято щедро със соса на елитарната претенция, вдъхновена от преписаните заглавия от „Дневник“.

Спомням си потната възбуда и треперливото вълнение, когато Израел удари Хамас. Ех, какво щастие беше, какво радостно оживление и какъв сарказъм спрямо "асадистите". По-глупавите сред нас дори не знаеха, че същите тези Хамас навремето официално подкрепиха „умерената опозиция“ и „силите на доброто” в Сирия, които нашите диванни борци също поддържаха страстно години наред в борбата им срещу „кръволока Асад“. Тоест, бяха от една и съща страна на барикадата, срещу Асад.
Не по-различна е картинката и сега. 

Само преди месец нашите интелектуално дефицитни приятели атакуваха отново, като шумно отпразнуваха падането на Сирия в ръцете на Хаят Тахрир ал Шам (все така Ал Кайда, според всички международни документи). Нито за секунда не ги смути фактът, че дори световният мейнстрийм ги определяше като джихадисти. Всъщност, беше интересно през годините да се наблюдава бълбукането на идеологическата каша в главите им.

От „Асад воюва срещу умерената опозиция и трябва да бъде обесен за това“, през плавния преход „Ок, може и да има джихадисти сред умерената опозиция“ до „Какво като са джихадисти, важното е, че изритаха Асад и ватенките от Сирия“. Платената долнопробна утайка от „разследващи журналисти“ и членовете на клуб „Овча мисъл“ публикуваха триумфални статуси за прогресивните действия на новата власт, сред които особено място беше отделено на организираното техно парти в Дамаск за Нова година, като около думата „терористи” бяха поставени закачливи кавички.

Дори ППДБ не успяха да изперат Борисов и Пеевски така, както клуб „Овча мисъл“ изпраха Ал Кайда. Разбира се, никой не прочете, не проследи и не коментира няколко убийствено важни факта:

1) Министърът на външните работи на Израел Гидиън Саар заяви официално, че „Режимът в Дамаск е терористична банда, а не легитимно правителство“. Странна работа, уж нашите диванни храбреци са страстни фенове на Израел, но пък кой знае защо, хабер си нямат от позицията на Израел спрямо новата власт в Сирия. (линк към Jerusalem Post)

2) Терористите от Хамас и Ислямски джихад (ех, какво романтично име) поздравиха новата власт в Сирия за „свободата“ и се заклеха да продължат заедно борбата срещу Израел. Пак се получава неудобно – по-глупавите сред нас подкрепят едновременно хем Израел, хем ал Кайда, Хамас, Ислямски джихад. (линк към Times of Israel)

3) ХТШ все така си остава официално призната терористична организация. Въпреки че премахнаха наградата за главата на Джолани.

4) Абу Ахмад Ал Джазайри – изключително известна и авторитетна фигура и неговото великолепно изказване „Ние ще дадем на християните правото да живеят сред нас, но те трябва да преклонят глави, унизени, а краката на муджахидините - върху главите на християните“. (линк към изказването)

5) Мустафа Ал-Джулани, имам на Дамаск, който по време на проповед заяви, че сунитите ще преследват шиитите и алауитите като плъхове и ще ги хвърлят под краката си: „Дошли сме да ги колим, защото са сектанти. Ние не сме сектанти, но и тях ще избием.” (линк към изказването)

Даже няма да споменавам отказа на Джолани да се ръкува с Аналена Бербок (от БТА ни разясниха, че става дума за нещо „обичайно сред по-консервативните мюсюлмани”); министъра на правосъдието Шади Мохамед ал- Уейси, който е издавал смъртни присъди на жени обвинени в прелюбодеяние; побоищата, отвличанията, разстрелите на християни, друзи, алауити; въвеждането на никаб и хиджаб за жените; забраната на жени да влизат в заведения; разделянето на мъже и жени в автобусите – това са дреболии. 

Въобще, Сирия е на път да влезе с триста в мултикултурния рай, а нашите титани на мисълта все така ще будят смях и презрение.