Клиентите на банките търсят услуги, които все още не се предлагат от традиционните посредници

Дигиталните технологии отдавна навлязоха в живота ни във вид на потребителски стоки. Влиянието им върху бизнеса обаче е не по-слабо. Те променят както географията, така и самия начин на правене на бизнес, изискваните умения от работещите в дадени сфери и маркетинга на продуктите. През последните години особено динамично е развитието във финансовия сектор.

Понастоящем традиционните финансови посредници предлагат множество дигитални услуги. Електронното и мобилното банкерство вече са масова практика и в България. Наличието на добра инфраструктура от интернет доставчиците и мобилните оператори, както и инвестициите от страна на търговските банки осигуряват възможност за лесен достъп до средствата по сметките - преглед на наличността, извършване на плащания, погасяване на задължения, откриване на депозити.

Застрахователните компании предлагат сключване на застраховки и ликвидация на леки щети онлайн, налице са множество платформи за електронна търговия с финансови инструменти и валути, които позволяват управление на активи, пенсионните фондове дават възможност за проверка на натрупаните средства по индивидуалните партиди. Като цяло финансовият сектор е тясно обвързан с технологиите.

Дигиталните технологии и финансовите посредници

Ролята на финансовите посредници в икономиката е да свързват тези, които спестяват, с тези, които търсят финансиране. Добавената стойност от тяхната дейност произтича от наличието на трансакционни разходи (свързани със сключването на сделките, като намиране на насрещна страна, договаряне на условия и цена за изпълнение и т.н.), различията в информацията, с която разполагат участниците в сделката относно предлаганите продукти, оценката и предпазването от рисковете, предлагането на продукти с различни рискови характеристики, които да отговарят на търсенето на клиентите и т.н.

Използването на дигиталните технологии от традиционните финансови посредници им дава възможност да намалят пределните разходи за предлаганите продукти. Те улесняват клиентите, тъй като позволяват извършването на услугите без посещение на място и намаляват необходимостта от поддържане на клонове или офиси. Като цяло обаче тяхната насоченост е по-скоро към самите финансови институции, отколкото към техните клиенти. То е резултат от стремежа за ограничаване на разходите, който показва, че предлагането на онлайн услуги е по-евтино. По този начин се променя начинът на получаване на услугите, но не и финансовото посредничество като цяло.

Защо финансово-технологичните компании имат важна роля?

Навлизането на финансово-технологични компании става масово явление след началото на световната финансова криза. Тя показва още веднъж характерната за съвременната финансова система неустойчивост, съчетана с наличието на морален риск поради разчитането на явни или неявни държавни гаранции и ограничените възможности на упражнявания надзор и системите за оценка на рисковете.

Оказва се, че клиентите на финансовите институции търсят услуги, които все още не се предлагат от традиционните финансови посредници. В резултат от това възникват финансово-технологичните компании, които изискват както финансови, така и технологични знания и умения за задоволяване на желанията на клиентите. Предлаганите продукти са следните: бързи онлайн кредити, платформи за кредитиране от участник към участник (peer to peer), извършване на разплащания и парични трансфери (включително и в реално време), управление на личните финанси, използване на виртуални (крипто) валути и разпределени записи (blockchain), онлайн финансово моделиране и аналитичен софтуер, платформи за дялово финансиране от множество инвеститори (crowdfunding), услуги в областта на застраховането - платформи за подписвачески услуги, щети, разпределение на риска и брокерски услуги. Списъкът далеч не е изчерпателен, но показва по-голямото разнообразие на пазара на финансови продукти в резултат от дейността на финансово-технологичните компании.

Какво представляват финансово-технологичните компании?

Бизнес моделът на тези компании се състои в специализацията при доставянето на един или няколко конкретни продукта, чийто традиционен еквивалент не е достатъчно добре разработен, има сериозни недостатъци или изобщо не се предлага. Те са ориентирани в по-голяма степен към нуждите на клиентите си и услугите им се характеризират като по-лесни, по-достъпни и по-удобни за използване. Същевременно значителен дял от условно фиксираните разходи може да бъде елиминиран, което позволява по-благоприятно ценообразуване за клиентите.

Пример за това са платформите за разплащания и парични трансфери, които предлагат извършването на трансгранични трансакции при по-ниски такси за клиентите. От своя страна онлайн платформите за кредитиране от участник към участник предлагат избор при формирането на портфейли от части от кредити към отделни лица, като освен това осигуряват оценка на риска. По този начин е възможно елиминиране на индивидуалния риск.

Като цяло обаче рискът при тези инвестиции е по-висок, отколкото при влог в банка. Разликата е в резултат от наличието на система за гарантиране на влоговете в банките, както и в по-големите възможности на банките да диверсифицират портфейлите си, докато в общия случай при тези платформи или липсват гаранции, или те са по-ограничени по размер и обхват.

Друг аспект е свързан с регулирането на дейността. Подобно на останалите финансови посредници и тези компании подлежат на лицензиране и надзор. По традиция обаче нормативната уредба следва развитието. Тоест необходимо е първо някакъв риск да се материализира и след това да бъде регулиран. Тъй като развитието в този сектор е изключително динамично, е възможно регулациите да изостават. От друга страна участниците на този пазар проявяват стремеж към саморегулиране. Във Великобритания например е създадена асоциация на фирмите за кредитиране от участник към участник, като са формулирани правила и оперативни принципи за добра практика при упражняване на тази дейност.

Пазар на финансово-технологични услуги

Развитието на този сектор е динамично. До 2016 г. се регистрира растеж на рисковите инвестиции във финансово-технологични компании, като през 2015 г. техният размер достига 14.5 млрд. долара. Данните за първите три тримесечия на 2016 г. обаче показват спад спрямо предходната година. Въпреки това очакванията за следващите години са за запазване на интереса към сектора. Тъй като оценяват възможностите за развитие на сектора, традиционните финансови институции са сред най-големите инвеститори.

Липсва информация за целия размер на пазара на финансово-технологични услуги. Един от важните елементи обаче - онлайн дяловото финансиране, достига 34.4 млрд. щ. долара през 2015 г. Най-добре развит е пазарът в Северна Америка, следван от Азия и Европа. Най-динамично е развитието в Азия, където темпът на растеж през 2015 г. на годишна база е 210%. Въпреки че относителният дял на корпоративните участници на пазара се увеличава от 23% през третото тримесечие на 2015 г. до 30% през съответното тримесечие на 2016 г., то все още доминират индивидуалните инвеститори.

Перспективи

Все още пазарният дял на финансово-технологичните компании е относително малък спрямо традиционните финансови посредници. Въздействието им върху пазарите обаче може да бъде значително. Те показват по какъв начин трябва да се промени моделът на финансово посредничество - да бъде насочено в по-голяма степен към нуждите на клиентите, което да се съчетава с лесен достъп и по-ниски цени. Вероятно в резултат от развитието на финансовите технологии ще има както преразпределение на пазарните дялове, така и увеличаване на общия размер на участниците и на обемите на финансовите пазари.

Използването на нови технологии има предимството да понижава съществено трансакционните разходи, което в дългосрочен аспект обуславя намаляването на ролята на традиционните финансови посредници и съответно на нормите им на печалба, което ще намери израз в по-ниски цени на услугите и по-евтино финансиране, както и по-голяма доходност за вложителите. От друга страна обаче, този процес изисква по-голяма технологична и най-вече финансова грамотност, което може да представлява съществена пречка пред развитието му в България.