Актрисата и модел Диляна Попова често е определяна за една от най-красивите жени в България. Още с първата си роля на голям екран в „Love.net“, през 2011-та година, тя успява да докаже, че освен визия, притежава и талант. Затвърждават го и ролите й в популярни филми и сериали, като „Стъклен дом“, „Революция Z“, „Революция Х“, „Love.net“, „Още една мечта“ и „Килерът“, както и мюзикълът „Оркестър без име“. Лентата с нейно участие „Завръщане“, на режисьорът Ники Илиев става най-гледаният български филм по родните екрани за 2019-та година. Освен актьорска дарба, Диляна притежава и талант на дизайнер. Тя е завършила техникум по облекло в Плевен, а след това и моден дизайн в Нов български университет в София. Преди няколко години, красавицата направи и свое модно ателие в столицата. По време на снимките на сериала „Стъклен дом“, тя се запознава с известния актьор Асен Блатечки, а през 2014-та двамата стават родители на малкия Борил, който в момента е в първи клас.

- Диляна, от 13-ти януари по родните кина отново тръгна филмът с твое участие „Останалото е пепел“, след принудителна пауза от две години, заради пандемията. Какво те привлече в сюжета на тази продукция и към твоята роля в нея?
- Отново стартираме на някакво фатално число и силно стискам палци вторият ни старт да е по-успешен и повече хора да имат възможност да видят филма, защото наистина е много хубав. Иска ми се и по-младите хора да разберат повече неща за Атанас Буров, защото тези от нашето поколение са запознати с него. Хареса ми много както сценария, така и образа на моята героиня, въпреки че не е реално съществуващ човек, а измислен персонаж. Като ме поканиха на кастинг, много ме спечели това, че филмът е в епоха – в едно друго време, където всичко е различно -  костюми, прически, сценография и декори. Винаги съм искала да снимам в епоха, или в нещо приказно, което да е съвсем различно от реалността, в която живеем и съм щастлива, че ми се случи.

- Героинята ти във филма е прелъстителна шпионка, малко като Мата Хари. Как се усещаше в такова амплоа?
- На мен точно това ми беше много интересно - една такава жена, която е в обкръжението на мъже, върви рамо до рамо с тях и върши по-мъжки задачи. Гледала съм много такива филми, в които действието се развива по време на войните и героините в тях са много интересни и шармантни жени, които са били с една крачка напред пред другите и са намирали ценни сведения. Това са били умни, образовани и начетени жени, а не просто домакини, които се грижат само за дома и семейството си и не се стремят да се развиват като личности. Беше ми много готино и вълнуващо да играя подобна роля. 

- Според теб, какво могат да научат днешните политици от банкера и политик Атанас Буров?
- О, според мен могат да научат много от него и се надявам в политиката да имаме повече такива хора. Аз научих повече неща за него покрай работата ми във филма, въпреки че бях наясно кой е и преди това. Интересна е причината да знам кой е Буров още от ученичка – това е едно заведение, което носеше неговото име и беше в близост до училището ми. Един ден реших да разбера кой е човекът, носещ това име. За съжаление днес повечето млади хора не знаят кой е Буров, едва ли и родителите им говорят за такъв тип хора, а той е бил изключително ерудиран,  модерен и адекватен за времето си политик - много свободомислещ, филантроп и боец, който наистина е искал най-доброто за народа си. Неговото желание е било хората у нас да не се поддават на чуждите влияния, да бъдат самоотвержени и отдадени, а това са много ценни качества. Ако дори само една част от политиците и от народа ни ги притежаваше, държавата би изглеждала по съвсем различен начин, а хората щяха да имат повече самочувствие и да живеят по-нормално.

- В „Останалото е пепел“ играете заедно с Асен Блатечки. Мислили ли сте си да си партнирате и на театралната сцена, или те притеснява славата му на много взискателен режисьор?
- Веднага мога да ти кажа, че нямам такива намерения - да играя в театъра, а още по-малко с Асен. Това грам не е моето. Преди три години, когато участвах в мюзикъла  „Оркестър без име“, в който имах едни цели три минути „звездно време“, обаче те ми съкратиха поне четири години от живота! Тогава просто не бях на себе си, през 15 минути пиех мента, глог и валериан и направо щеше да ми изхвърчи сърцето, толкова ми беше напрегнато. Така се притеснявам единствено, когато имам да летя със самолет. Просто не ставам за това и правя евала на всички актьори, които играят на сцена и винаги имат настройка, енергия и готовност да са на 100 процента всяка вечер, без значение какво се случва в семейството им. Дори чисто физически не съм учила как да изнасям гласа си, когато съм на театрална сцена, но все пак никога не казвай никога!

- В ролята на Буров, Асен е по-тежък с 15 килограма и с мустаци. Допадна ли ти с този имидж и как го възприе без коса и с бирено коремче в комедийната постановка „Когато котката я няма“? Ти самата би ли се решила на подобна жертва за някоя роля – например да напълнееш драстично като Чарлийз Терон, или да си обръснеш главата?
- О, аз нямам проблем с това как изглежда Асен в дадена роля. Дори да не съм завършила, все пак съм актьор по природа и съм наясно, че това е необходимо и е част от професията. Лично за себе си не знам дали бих направила нещо подобно, само ако сценария ме докосне много и преценя, че си заслужава, защото заплащането у нас не е на такова ниво, че да правиш подобни жертви. Ако играех в чужбина и вземах примерно едно милионче за ролята – сигурно щях да го направя, но тук сме на съвсем друго ниво чисто откъм финансовата част. Ако например си обръсна главата за някой филм, това е сериозна промяна и после може би няма да мога да работя и да се снимам поне две години, така че ще си помисля дали си заслужава. Иначе, готино е да го направиш в името на някоя хубава роля, но още не съм попадала на такава.

- В един от новите клипове на група P.I.F. – „OPUS 4“, се превъплъщаваш перфектно в образа на Анджелина Джоли. Близки ли бяхте с вокалът на P.I.F. - Димо и как дойде идеята във видеото да си точно като Анджелина – сравнявали ли са те с нея?
- Познавах се с Димо покрай Ники Мутафчиев, който е мой и негов близък приятел, засичали сме се и покрай рождени дни на общи познати, но за съжаление не бяхме близки. За клипа ме покани Ники и идеята да съм в образа на Анджелина от видеото на „Ролинг Стоунс“ - „Anybody seen my baby?“ беше негова. Беше готино и се получи интересен клип. Иначе, понякога ми казват, че приличам на Анджелина, но като чуя: „Ти си българската Анджелина“ и не ми става приятно – не, аз съм си аз! 

- Една от знаковите роли на Анджелина е на топмодела Джия Каранджи, като във филма за нея се показват и тъмните страни на модата. Ти сблъсквала ли си се с тях в твоята моделска кариера и с днешна дата продължаваш ли да работиш активно като модел?
- В последните две години, дори работя доста повече от преди. Ако изключим пътуванията в чужбина, които съм ограничила, сега работя много повече, може би защото всичко се промени с навлизането на модния бизнес в Инстаграм и всички започнаха да рекламират там. Наскоро се замислих за това, че сега наистина работим много повече. А относно тъмната страна на модата, тя не е само там, има я в целия артистичен свят.  Моделите, музикантите, певците, актьорите… се водят отбрано общество и най-яката компания, така че са канени на готини партита, развеждани, черпени, предлагат им се алкохол, наркотици и какво ли не. Това със сигурност присъства, но аз никога не съм имала проблеми – никога не са ме притеснявали, надрусвали, отвличали, или каквото и да е друго. В моята кариера не е имало тъмна страна на модата, но тя съществува, както я има и в другите арт професии.

- А какво мислиш за зелените сертификати и тази нестихваща пандемия, въпреки всички мерки?
- Не знам, но много ме натъжава това, че намериха още една линия, която да разделя хората и те вече са изключително агресивно разделени на ваксъри и антиваксъри. Тъжно е, защото всеки трябва да има право на личен избор. Разбирам, че трябва да има правила, които да се спазват, но не съм убедена, че мерките, които създават работят. Виждам, че супер строгите мерки по света вече са разхлабени, а няма повече заболели от преди, явно засега никой не е намерил точната формула кое работи и кое - не и заради това нямам доверие в нищо. Не мисля, че знаят какво точно е най-правилното в тази ситуация. Има жени например, които искат да забременеят в близко бъдеще и по тази причина не искат да се ваксинират, има и хора с автоимунни заболявания, при които също не е препоръчително, както и тези със заболявания на кръвта -не може всички да се слагат под един знаменател. Виждаме, че в много държави, в които населението е на 80 процента ваксинирано и има строги мерки, но пак ситуацията не е по-добра и ако това е така - защо стигаме до там да има локдаун. След като са ваксинирани – защо пак продължава да има локдауни, доколко е смислено всичко и доколко работят тия ваксини?! Казват, че с ваксина по-леко го изкарват, но същевременно има и  ваксинирани, които го карат много тежко! Никой не знае какво е най-правилното и се получава един безкраен порочен кръг - не знам докога.

- Ти играеш и в продължението на успешния филм на Ники Илиев – „Завръщане 2“. Според теб, какво направи този филм толкова гледан?
- Мисля, че втората част също ще бъде много гледана. На фона на тази истерия, пандемия и озлобление в хората един такъв филм е точно на мястото си, защото е изключително разтоварващ, с приятно изглеждащи хора, с лек сценарий, със закачки и смешки и без напрежение. Не е задължително във всеки български филм да има изключително тежка драматична история. Хора, които са гледали първата част на „Завръщане“ и супер харесват филма, са ми споделяли, че нямат търпение да излезе продължението. Хубаво е да успееш да накараш зрителите да се усмихнат и да забравят за проблемите поне за два часа в киносалона. 

- А кой е най-хубавият комплимент, който си получавала?
- Най-хубавите комплименти съм получавала от жени! Имам няколко такива случаи и са все от жени, не мисля, че мъж може да ми направи такъв хубав комплимент. Една позната, с която не се бяхме виждали от дълго време ми каза: „Първият път, когато те видях беше облечена с анцуг и изглеждаше като момиче за един милион долара!“  Вчера пък, когато се отбихме с Борил в една пицария до Музикалното училище и продавачката се обърна към него: „Момченце, ще дадеш ли на какичката от твоята половинка на пицата?“ Не на майка ти, а на какичката – ето това е комплимент, много ме изкефи! (Смее се.)

- Асен Блатечки е четирикратен шампион на България по карате. Синът ви Борил също вече се е насочил към бойните изкуства. Как се чувстваш, когато го гледаш да се бие и той има ли вече някакви успехи?
- Той ходи на джиу-джицу с баща му, аз изобщо не го гледам като се бие. Те още са дечица – много са мънички, за да говорим за някакви сериозни постижения, или че са големи спортисти, но Борил скоро взе бронзов медал от едно състезание. 

- Борил показва ли вече артистизъм и чувство за хумор, с което е известен баща му?
- Изключително много се забавлявам с Борил – толкова ме радва това, че е много щастливо и усмихнато дете. Ние си имаме една осиновена котка, която е доста ненормална, викаме й Терориста, защото често ни хапе по лицата и ни драска, направо е супер бандит и с Борил много се смеем с нея. Той дори си измисля разни смешки за котката с гащите, защото тя е черна, с малко бяло петно по козината, което й стои като гащи – шегуваме се, че е черна с бели гащи. Прибрахме си я от един плаж и много се привързахме. Иначе, на всичко се смеем – заливаме се от смях с него. Кефи ме, че детето е такова, докато аз не съм такъв тип характер, но покрай Борил и аз се смея много повече. 

- А има ли твои черти, които откриваш в него?
- Има мои черти, визуално не толкова, даже изобщо, но като характер има – изключително чувствителен е. Миналата година започна да учи виола в Музикалното училище. Борил е роден на 21-ви септември, а аз на 24-ти – имаме само три дни разлика и определено си приличаме в някои неща.

- На теб и на Борил как ви се отразиха дългите локдауни, през които Асен призна, че за пръв път е изпаднал в депресия?
- Тежко ми се отразиха, опитах да правя много неща – да поддържаш дома, да се грижиш за детето, да го извеждаш навън, защото започваш да се страхуваш да не превърти толкова време вкъщи. Постоянно се чудиш с какво да го занимаваш и в един момент се почувствах много изморена. Нямах време да гледам филми и да чета, защото непрекъснато бях ангажирана и откровено казано не искам повече локдауни.

- На какво те научи той? Изненадва ли те понякога с нещата, които казва, или прави?
- Той ме учи на търпение и продължава да го прави по най-гадния начин, като ми къса нервите. Той си е такава панта - ти му говориш, обаче той си знае неговото и ми е трудно да се боря с него. Сега например, с него сме седнали да пишем и от два часа пишем пет изречения! Също така ме учи  на щастие, с него наистина се смея повече, както и на чистота, защото ме връща към детските невинни години. Като по-мъничък  ме е изненадвал с нещата, които казва и дори съм си записвала някои от тях. Например ми е казвал как той си ни е избрал за родители, защо е избрал точно нас двамата, а също, че помни как е бил в корема ми, като го описва, че е бил в един балон, а после един мъж го е извадил и т.н. 

- Притеснява ли те тази агресия и насилие, които вече ги има и сред учениците, както и тази хейт среда в интернет пространството, която не подминава и най-успешните личности у нас?
- Да, притеснява ме и ми е много гадно. Не мога да гледам такива новини, защото направо ми се свива корема, не искам да си представям това, но и преди и за в бъдеще сигурно ще има такива неща. Гледам да не го мисля, но със сигурност е добре едно момче да ходи на бойни изкуства, за да може да се отбранява, освен това се стремя с Борил да сме приятели и да ми споделя за проблемите, за да ги разрешаваме заедно и по-бързо.  Хейтът в социалните мрежи също не може да не ме притеснява – тази остра реакция спрямо Тео Ушев, Мария Бакалова и дори сега към Джокович е прекалена. Балканците не знам какво ни направи толкова озлобени към нашите си?! Мислех си, че това изпитание ще ни направи по-добри и човечни,  но напротив. Пандемията и всичко около нея май ни направи по-лоши и озлобени.

- Кои други теми те вълнуват най-силно с днешна дата?
- Вълнува ме накъде отива планетата ни и колко още може да поеме от цялото това нехайство и злоупотреба на човека към нея - с цялата тази консумация и всички боклуци, които оставяме след себе си. Не знам как все още природата успява да се справи и дали няма да избие в някакъв момент. Макар че, тя вече е започнала да ни го връща, дано не е много страшно за всички нас, след всичко това, което й причиняваме. Аз съм изключително съвестна с изхвърлянето на боклуците и се старая да не замърсявам, а доколкото мога  да помагам за опазването на природата и мисля, че това е много важно в днешно време.