Трябва да сме нащрек след изтичането на мораториума върху изплащането на банкови заеми

Приемането на еврото през 2024 г. е амбициозна, но постижима цел, казва управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за сп. The Banker, част от Financial Times Ltd. Той разговаря с Кит Гилет за предизвикателствата пред българската икономика и банките след преодоляването на пандемията от Covid-19.

“Има огромен обем работа, която трябва да се свърши при подготовката за въвеждане на еврото, но вярвам, че компетентните български институции са силно мотивирани и добре подготвени да изпълнят необходимите стъпки и изисквания. За България приемането на еврото отдавна е стратегическа цел. Колкото повече се доближаваме до постигането є, толкова по-силно ще усещаме предимствата от присъединяването към Европейския монетарен съюз”, посочва управителят на БНБ.

По думите му дори преди реалното преминаване към еврото, самият процес на напредък до момента има положителни ефекти за България чрез консолидиране на усилията за реформи, укрепване на политиките и повишаване на институционалния ни капацитет.

На въпрос колко трудна е била 2020 г. за банковия сектор, Радев отговаря, че последната година е била безпрецедентна за всички. “Изправени пред напълно непознати рискове като централни банкери и регулатори и осъзнавайки огромната си отговорност, трябваше да намерим решения със сериозни последици за фирмите, домакинствата и икономиката като цяло. Бяхме изправени по-скоро пред поредица от необичайни обстоятелства в процеса на развитие на пандемията, отколкото пред временни трудности”, допълва гуверньорът на БНБ.

По думите му при подготовката и изпълнението на антикризисните мерки ръководството на банката се опирало на сериозния опит, който има като орган за макропруденциален надзор на банковия сектор.

Радев е категоричен, че българските банки влязоха в пандемията със стабилни капиталови и ликвидни позиции. Мерките на БНБ за повишаване устойчивостта на сектора бяха превантивни, насочени към допълнително повишаване на способността на банките за покриване на загуби, в случай че рисковете свързани с пандемията се материализират, казва той.

По думите му нашите банки успяха да поддържат солидни нива на капитала и ликвидността и продължиха да предоставят кредити за икономиката. “Едно непосредствено предизвикателство, за което трябва да сме нащрек през следващите месеци, е динамиката на качеството на активите на банките след изтичането на временния мораториум върху изплащането на банкови заеми”, категоричен е Димитър Радев.

На въпрос - останали ли са някакви проблеми от времето на масовите тегления от банките през 2014 г., управителят на БНБ е категоричен, че те са били изолиран случай, без последващи открити проблеми. “Но спомените за тези събития, както и поуките, които извлякохме, определено бяха движещата сила за дълбоките трансформации, осъществени през последните години”, допълва той.

По думите му както банковият сектор, така и банковият надзор в България изминаха дълъг път и днес изглеждат съвсем различно, отколкото преди няколко години. “Секторът претърпя консолидиране на собствеността и бе укрепен чрез прегледите на качеството на активите и стрес тестовете, извършени през 2016 г. и 2019 г. - последните осъществени непосредствено преди присъединяването ни към банковия съюз”, уточнява управителят на БНБ.

Според него са налице съществени структурни предизвикателства пред потенциала за растеж на българската икономика. “Институционалните дефицити, неблагоприятните демографски тенденции, включително застаряване на населението, свиване на работната сила, и недостиг на професионални умения са сред областите, предизвикващи най-сериозна загриженост”, смята Димитър Радев.

Но подчертава, че базисният сценарий все още е, че тази година ще видим повратната точка в установяването на стабилна траектория на икономическо възстановяване в Европа, включително на българската икономика. “Една година след началото на пандемията, обаче, макроикономическите прогнози все още са свързани с висока степен на несигурност”, заключва управителят на БНБ.