Патриархът мечтаел единствено за две неща – един ден да притежава 100 000 долара и да живее 100 години

Бащата на бъдещия магнат е мошеник на дребно, изкарвал прехраната си с продажба на мехлеми от змийско масло и лечебни еликсири

В ексклузивно интервю за вестник „Труд” от 2 октомври, рапърът Кулио твърди Рапърът Кулио специално за “Труд”: Осем семейства управляват света Лайфстайл 22:02 02.10.2018 , че силите които управляват света са осем големи семейства. В интервюто Кулио заявява дословно: „Осемте най-богати семейства в света - Ротшилд, Морган, Рокфелер, Уорбърг, Кун-Леб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те контролират всичко. Те притежават всичко ...” Музикантът все пак настоява, че гледната му точка може да се разглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия публикации всяка събота, „Труд” ще разкаже на читателите си кои са тези семейства.

Не съвсем по реда на номерата зададен от Кулио, след Ротшилд миналата седмица, тази ще продължим с Рокфелер. Макар че основателно с това име трябваше да започнем. В крайна сметка – кой не знае Рокфелер, кой не е чувал за него, нали?! Името се е превърнало в нарицателно за огромно състояние по цял свят. Даже може да се спори в световното съзнание кой е по-митично богат, Рокфелер или цар Крез. Но за последния владетел на древното царство Лидия някой друг път.

Да обърнем внимание на човека, носител на титлите „най-богатият американец на всички времена” и „най-заможният човек в съвременната история на човечеството”, основал едноименната могъща петролно-банкова династия – Джон Дейвисън Рокфелер. Роден на 8 юли 1839 г. в Ричфорд, щата Ню Йорк, Джон е най-големият син и второто от шестте деца на Уилям („Големият Бил” или „Адския Бил”) Ейвъри Рокфелер и Елайза Дейвидсън. Пътуващ търговец и мошеник на дребно, бащата на бъдещия магнат е изкарвал прехраната си с продажба на мехлеми от змийско масло, лечебни еликсири или с други думи съвсем автентичен персонаж от разказите на О`Хенри за този период от историята на „Земята на неограничените възможности”. „Адският Бил” не се задържал много у дома, а семейството се местело често след него. За възпитанието си в ранните години Джон Рокфелер благодари най-вече на майка си, Елайза, отдаден баптист, която „от самото начало ме научи да работя, да спестявам и да давам”. През 1853 г. „Адският Бил” премества семейството от Ню Йорк в Охайо и Джон се записва да учи в гимназията в Кливлънд – първото учебно заведение от такъв ранг в града и въобще първото обществено школо западно от Апалачите в тези години.

Успоредно на гимназията Рокфелер изкарва десет-седмичен курс по счетоводство и през 1855 г., вече на 16-годишна възраст, започва първата си работа „по специалността” като помощник в кантора. По думите на самият Джон, в тези си години, на младини, мечтаел единствено за две неща – един ден да притежава 100 000 долара и да живее до 100-годишна възраст. Скромно, ще кажете! Стойността на мечтаната навремето от Рокфелер сума възлиза на над 2,6 млн. сегашни долари – съвсем достойна цел. А за възрастта, на която си отива магнатът от света ... да не избързваме, но да кажем просто че не му излиза сметката с три години. Така или иначе още на ранна възраст Джон Рокфелер е имал много конкретен план какво иска да прави в живота си – да печели пари! И се отдава на това начинание с цялото си сърце. Джон основава първата си компания с партньор през 1859 г. и започва търговия с хранителни продукти с начален капитал от 4 000 долара (108 000 днес). По време на Американската Гражданска война (1861-1865 г.) Рокфелер симпатизира на Севера и гласува за избирането на Ейбръхам Линкълн за президент на Съюза. Подобно на много богати северноамериканци, които не участвали в сраженията, дарява редовно пари за военните усилия.

По пътя нагоре

В този период федералното правителство субсидирало цените на петрола, което на фона войната създало много добри условия за спекула. През 1862 г. цената на черното злато скача от 35 цента за барел на 13,75 долара и хиляди кандидат-милионери се юрват да копаят. Малцина имали успех, но тези които стигали до петрол, използвали най-примитивни средства за събиране и най-редовно оставяли след себе си цели реки замърсени с течаща суровина. Гледайки отстрани всичко това, на Джон Рокфелер и съдружниците му хрумнала идеята да се откажат от бизнеса с хранителни продукти и да инвестират натрупаните средства в нещо по-печелившо. Така през 1863 г. в Кливлънд открила врати чисто нова петролна рафинерия, собственост на „Ендрюс, Кларк и компания”, в която Рокфелер бил равноправен съдружник. За разлика от другите в този прохождащ навремето бизнес, които усвоявали до 60 % от петрола, за да го превърнат в керосин и изхвърляли останалото, Джон имал друга идея за оставащите 40 %. И ги превръщал в масло, катран и нафта, на които бързо намирал пазар. Рафинерията имала собствени работници за поставяне на тръбите за петрол и разходите за работна ръка намалявали двойно. Рокфелер купувал и дървото за барелите, с което цената за производството им паднала от 2,50 долара на 96 цента.

През февруари 1865 г. Джон изкупува на търг дяла на двамата братя Кларк в рафинерията за 72 000 долара (1 млн. сегашни) и регистрира фирмата „Рокфелер и Ендрюс”. На следващата година към тях се присъединява и брат му Уилям Рокфелер-младши, който също изгражда рафинерия в Кливланд. Компанията е ориентирана изцяло към възползване от пост-военните условия и експанзията към западния бряг на Северна Америка, тласкана от железопътните мрежи и петролната икономика. Рокфелер тегли заеми, реинвестира печалбите си и се адаптира бързо към променящите се пазари. Три години след основаването на компанията, залагайки на практиките за максимално усвояване на петрола, рафинерията в Кливлънд е смятана за най-голямата в света. През 1870 г. компанията на Рокфелер променя статута си от партньорско дружество на корпорация и се именува „Стандарт Ойл”.

Следвайки агресивни практики да изкупува конкуренцията през 1872 г. Рокфелер вече притежава почти всички петролни рафинерии в Кливлънд, един от петте града в САЩ с най-развита такава индустрия. Като най-голям доставчик на керосин и други продукти в страната „Стандарт Ойл” договаря преференциални цени с железопътните компании. Рокфелер изкупува петролопроводи и крайни терминали в други градове, разширявайки мрежата си върху цялата територия на САЩ. През 1881 г. контролът върху активите на „Стандарт Ойл” в Охайо и други щати е прехвърлен върху борд на директорите, с Рокфелер начело, наречен „тръст” – първият в историята. На следващата година компанията вече официално държи монопола върху бизнеса с петрол в САЩ. И създава модела „как се прави”.

Анти-тръст

С натрупването на общественото недоволство срещу монополите и след няколко неуспешни опита на американското правосъдие в следващите две десетилетия да закопчае Рокфелер за нарушаване на новоприетите анти-тръстови закони, през 1911 г. с работата се залавя Върховният съд на САЩ. С решение на най-висшата съдебна инстанция в страната същата година „Стандарт Ойл” е раздробена на 34 отделни компании, някои от които предшественици на днешните „Ексон Мобил” и „Шеврон” – които са все още сред компаниите с най-високи приходи в света. Стойността на отделните части на „Стандарт Ойл” се оказала по-голяма от корпорацията като цяло и в ранните години след разпродажбата акциите се удвоили и утроили. Така Джон Рокфелер станал първият американски милиардер със състояние равностойно на 2 % от икономиката на САЩ. През 1913 г. това е възлизало на около 400 млрд. сегашни долари.

Джон Рокфелер прекарва остатъка от живота си в имението си в Уестчестър, Ню Йорк, Възпитан от малък да дава и винаги щедър, въвежда модерният системен подход на насочената филантропия посредством създаването на фондации, насочени към медицината, образованието и научните изследвания. Сам той е основател на Университета на Чикаго, Университета за медицински науки „Рокфелер” в Ню Йорк и Централен университет на Филипините.

Къде са парите?

За състоянието, което оставя след себе си Джон Рокфелер, се говори и гадае много – общият брой на активите и инвестициите, които притежават и са направени от индивидуалните членове на фамилията, са неизвестни. В основната си част „имането” на Рокфелер е затворено под формата на семеен тръст в нюйоркската банка „Морган Чейс” и под контрола на най-възрастния мъжки член на династията. Управлението на средствата се осъществява от основната компания „Рокфелер финансови услуги” в пет основни направления – „Рокфелер и Ко.” (управление на средства; финансиране на университетите), „Венрок и съдружници” (един от стартовите инвеститори в компютърната компания „Епъл” и много други проекти от Силициевата долина), „Компания тръстове Рокфелер” (обяснението е в името), „Застраховане Рокфелер” (приоритетно за членовете на семейството), „Аркадия управление на рискове” (застрахователен брокер). Повечето наблюдатели оценяват сумата на състоянието на династията Рокфелер на около 350 млрд. долара.