Преди малко повече от седмица беше представен първият отворен изкуствен интелект на български език - BgGPТ, една от многото задачи на който ще е да послужи в българското образование. Питаме Диян Стаматов как AI следва да влезе в училището официално, след като телефоните са забранени и докъде е работата по шумно заявената от МОН рамка за прилагането му в час. По същото време, когато първият BgGPТ ще стане достъпен за всички, което се очаква в началото на март, ще дойде и ротацията - ще има ли приемственост на реформите в образованието и наистина ли сегашните петокласници ще явяват на съвсем нов формат на изпитите след седми клас, отговаря Диян Стаматов.

- Първият езиков модел с изкуствен интелект на български бе представен у нас и бяха направени заявки, че ще има възможност за прилагането на тази технология в българското училищно образование - пример бе даден с дигиталната раница, която да се надгради с BgGPТ, но готови ли сме с правилата за това, господин Стаматов? Докъде е работата по рамката за прилагането на изкуствения интелект в училище, която МОН заяви преди няколко месеца като приоритетна задача?
- Най-добрият вариант е в дигиталната раница да има безплатен формат на предложеното за използване на изкуствения интелект. От месец в образователното министерство се работи по подготовка на насоки за прилагане на изкуствения интелект, параметрите за използването му в различните етапи на образование, както и моралните категории, на които трябва да отговаря. Доста е напреднал разговорът по тези насоки, той се ръководи от зам.-министър Наталия Митева и имат силното желание да се случи доста скоро във времето. Наистина необходимо е да се изработи такава национална рамка, за да няма притеснения или неудобни казуси поне в началото. Ясно е, че всичко това се надгражда във времето и тези насоки не биха могли да бъдат константни, а по-скоро да се обновяват постоянно, може би в рамките на годината поне веднъж, а дори и в следващ етап и повече пъти, защото изкуственият интелект показа бързината на своето развитие и няма как да бъде спрян в използването му в образованието, независимо дали има или няма насоки.

- Като казвате, че трябва да се надграждат тези нови правила за изкуствен интелект, не трябва ли водещи в предложенията за това да са учителите?
- Без съмнение водещ и движещ фактор в прилагането на изкуствения интелект в рамките на учебния час или при поставянето на проекти си остава учителят. Само в практиката можем да видим какви различни казуси биха възникнали в прилагането на изкуствения интелект в различните възрастови групи, защото едно е в начален етап неговото прилагане и съвсем по друг начин ще стои използването му в рамките на гимназиален етап. И предложенията на учителите, както и в момента на изработването на тези насоки, са водещи.

- Да обсъдим конкретен казус, такива вероятно възникват всекидневно вече в училище?
- Едно от нещата е, че в нашето законодателство използването на мобилни телефони е забранено. Оттук нататък при използването на изкуствения интелект в рамките на учебния час трябва да бъде ясно разписано кога мобилният телефон може да се използва и кога не. Това е един съвсем простичък пример. Един по-сложен е, когато се поставя домашна работа за разработване на някаква тема, включително и за български автори, есе или съчинение, тогава да се поставят условия дали да се ползва или не изкуственият интелект.

- Тук не трябва ли да има много добре разписани правила относно плагиатството?
- Казусът с авторското право при изкуствения интелект не е само национален, той е международен. На ниво училище общо взето не стои като проблем. По-скоро при внедряването в дигиталната раница без съмнение авторското право и характеристиката на прилагането на изкуствения интелект трябва да бъде сериозно разработена.

- Възможно ли е рамката с правилата, която пишат в МОН, да влезе от догодина в училище?
- Не смея да правя предположения. Но колкото по-скоро се приложи в образованието, е по-добре. Но това не е нормативен документ, това е препоръчителна насока и тя е в известен смисъл на всички участници в образователния процес, защото и без насоки в момента българският ученик доста често използва изкуствения интелект в различните му формати - безплатен, платен. Ако говорим за студентите, там напредъкът е още по-сериозен и правилата за прилагането на технологията касаят дори повече висшето образование. Там те са много отдавна очаквани.

- Засегнахме темата за дигитализацията и няма как да не засегнем темата за е-дневниците. Какво ще стане сега, след като придобиването на „Школо“ се оказа проблем и дори се разбра, че МОН няма отношения с фирмата, с която работят над 1700 училища?
- Връщане назад няма как да се случи, по-скоро една успешна българска фирма най-вероятно усети несигурност в българска бизнес среда и намери своето успешно развитие занапред. Няма притеснения за личните данни, въпреки емоциите след новината за сделката. Няма притеснение по отношение на боравенето със съществуващата база данни. По-скоро очакванията да преминем на национален безплатен електронен ресурс е за мен лично като ръководител на голямо училище, в което се прилага електронен дневник „Школо“ от 6 години, е леко притеснително, защото функционалните възможности на едни такъв бъдещ недовършен в своето разработване продукт би създал по-скоро сътресения и трудности. „Школо“ беше първата стъпка за силно разрастване на дигитализацията в образованието, защото създаде увереност на учители, спокойствие на родители за бързина в информираността на всеки един участник в образованието.

- Защо училищата не минават на НЕИСПУО - навикът ли е спирачката?
- Ще го кажа така - всяко едно нещо, което се изгражда от частна, динамична фирма, се разработва бързо и успешно. Онова, което се разработва от държавна организация, без съмнение носи след себе си известни трудности и мудности. Същото се отнася и за националната електронна платформа. Тя рано или късно ще бъде факт, но ще работи на принципа на държавната система - бавно, несигурно и с лъкатушения.

- Ако това е съдбата на този проект, не грози ли същото и дигиталната раница?
- Дигиталната раница е място, в което държавата, ако използва ресурсите на популярните световни социални мрежи, би било успешно. Казано по друг начин - ако използва възможностите на YouTube, колкото пъти повече гледаш едно нещо, толкова средства се отделят за дадения продукт. Ако се приложи това и за всички ресурси, които се качват на дигиталната раница, тя ще бъде успешна.

- Тоест, учителите, които създават съдържание за нея, да получават дивиденти според популярността на продукта си?
- Точно така - според търсенето, гледането, отварянето. Ако обаче се разчита на принципа на духовното израстване без да има финансова възможност, нищо няма да се получи.

- Към една друга организация, която прави МОН - имате ли поглед как върви кандидатстването за директорките конкурси, които бяха пуснати, има по-малко от месец за подаване на документи за 276 места?
- Това е най-дългоочакваната дейност за тази година. Хубаво е, че стартира още в първите дни на януари. Очакванията след тези 276 обяви за конкурси са в средата на годината да има още толкова, за да може да има нова стъпка в ръководството на образователните институции в страната. По български тертип обикновено последната седмица от срока е времето, в което се подават документи от кандидатите. Моите надежди и апелът ми към всички хора, които все пак имат смелостта, хъса и желанието да управляват образователни институции, е да имат силна подготовка по образователното законодателство, да са изчели кодекса на труда, да имат изключително сериозни комуникативни умения и увереността да кандидатстват съвсем убедително. Въпреки че това колко човека кандидатстват за едно място невинаги е показателно. Понякога двама-трима нахъсани кандидати са по-добре отколкото 10 с просто желанието да работят нещо някъде.

- Очаквате ли интерес за вакантните места в елитни гимназии, каквито се оказа, че търсят нови директори?
- През изминалите години, в които нямаше конкурси, се появиха кандидат-директори, които натрупаха не малко опит. Увереността да кандидатстват за едно емблематично училище, с много висок рейтинг, е до голяма степен и предизвикателство. Но въпреки всичко аз съм с надеждите, че за всички училища ще има достатъчно добре подготвени хора, които да продължат направеното от колегите директори през предишните години.

- Стана ли ясно 15 дни отсъствия с бележка от родител ще важат ли за втория срок?
- На този етап чакаме промяната да бъде качена за обществено обсъждане. Реално прилагането на една такава промяна може да се случи в рамките на месец, стига да има индикации за готовност от страна на образователното министерство. Тук обаче директорските организации сме на мнение, че трябва малко по-предпазливо да се подходи по отношение на либерализацията на тези дни. Не бива да се тълкуват като дни за ваканция, а като дни, в които наистина се налага на едно дете да си остане вкъщи по домашни причини със сериозна аргументация. И в момента имаме същата тази възможност - три дни с информативен режим от страна на родителя и седем със заповед от директора. Прибавянето на още пет дни дава усещането за олекотяване на режима на образование изобщо, с оглед на факта, че и без друго в момента е изключително либерално абсолютно всичко в образованието в нашите страна по отношение на отсъствията. Един подобен ход надали би създал само облекчаване на семействата при посещение на лекари, ако по-скоро имаме притеснение, че всеки един ученик ще смята, че на него му се полагат още 15 дни, плюс дните за ваканция, в които да не ходи на училище, без да се разглеждат последиците от това - че трябва да се навакса материалът, че ученото трябва да бъде сериозно и последователно.

- А вие от организациите на директорите ще направите ли предложения по промените?
- Още в момента, в който министърът го заяви, нашата реакция беше, че по-скоро биха могли да бъдат използвани настоящите 10 дни без да се увеличава броят им с още пет. Да са с декларация от страна на родителя с информативен характер, а да не се налага издаването на разрешителна заповед, както е в момента.

- А всъщност повече или по-малко отсъстват учениците, след като вече това се удостоверява с електронни бележки от лекаря - какво забелязвате?
- По-скоро се наблюдава намаление на отсъствията. В известен смисъл това доведе до дисциплиниране било то на децата, било то на родителите. Тук има обаче български проблем - издаването на бележките отсъства от безплатния списък на здравната каса и на различни места издаването им е съпроводено с различни суми - от 2, 10, до 20 лв. и нагоре. Ето това е необходимо да бъде уеднаквено.

- Предстои ротация в Министерския съвет. Очаквате ли приемственост на реформите досега, очаква се примерът Денков да се върне в МОН като министър?
- Ротацията в сферата на образованието според мен трябва да донесе сериозен лидер, който да продължи дейностите и той да няма притеснения. Ако ротацията е свързана с академик Денков, реално той и в момента управлява държавната политика на всички нива, в това число и на образованието. По-скоро не очаквам изненади, а интензивност в образователните промени във всички възможни посоки.

- Много заявки бяха направени от сегашния екип в МОН - включително промени в учебните програми, които касаят сегашните петокласници, които ще са първите, които ще се явят на изцяло нов формат на изпитите след седми клас. Има ли стрес по темата сред родителите и децата?
- И да няма стрес, това трябва да бъде прилагано през следващите две-три години, за да могат учителите и учениците да видят разликата в системата за оценяване. В момента всичко това остана на ниво анонс по отношение на резултатите от Pisa и последващи действия няма. Принципът е всяко чудо за три дни - чудото с Pisa отмина и ние си вървим по стария път без да има други индикации за промяна. А тук наистина е необходимо сериозно изменение на системата на оценяване, не толкова в посока Pisa, колкото системата да се награди от фактологична към мисловна.

- В образованието голямата реформа винаги е на прага, казват ни - ако започне сега, то резултатите ще дойдат до 4-5 години, защо?
- В образованието промените трудно се забелязват, а реално постоянно има малки промени. Голямата обаче е свързана с развитието на всеки един човек като личност и това няма как да бъде измерено с показателите, които сме свикнали да виждаме - качество на образование или само високи оценки. Промяната трябва да продължава във всички възможни посоки и постоянно. Да се надграждат образователните институции, да се промените учебните планове и това да се прави периодично след всяко външно оценяване и се видят резултатите от него, да се надгражда системата на качеството на образованието и да се махне документът като водещ, защото и в момента това е казус. Ние разглеждаме документа като най-важния, а не развитието на ученика.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.