Страната ни запазва конкурентоспособност на световните пазари

Пандемията не е единствената причина за по-слабата инвестиционна активност

Националният статистически институт обяви официално експресната оценка за брутния вътрешен продукт през последното тримесечие на 2020 г. Данните са сезонно изгладени, което означава, че липсва информацията за фактическите стойности и по този начин има различия между тях и посочените резултати. Въпреки това, тъй като са единствените налични данни към настоящия момент, те ще послужат като информация за анализ на случилото се през тази кризисна година.

Общата стойност на произведените стоки и услуги за крайно потребление през 2020 г. достига 117,5 млрд. лв., което означава понижаване с 2,25 млрд. лв. спрямо предходната година. Според предварителните (неизгладени) данни спадът в реално изражение е 4,2% на годишна база.

Годишните изменения не се посочват в прессъобщението и е необходимо да бъдат пресметнати въз основа на наличните данни. Така според сезонно изгладените данни през 2020 г. брутообразуването на основен капитал се понижава с 8,5%, износът - с 11,9%, а вносът - с 6,2%, докато БВП като цяло спада с 3,8% в реално изражение. Възможно е именно процедурата по изглаждане да е един от факторите, които водят до по-различни изменения спрямо определените от първичните данни.

Дискусията за качеството на данните

В края на миналата година Българската народна банка в своята макроикономическа прогноза изрази основателно съмнение относно данните за крайното потребление на домакинствата през 2020 г. Крайното потребление е най-големият компонент на БВП с относителен дял от над три четвърти през 2019 г., а делът на потреблението на домакинствата е почти 3/5 от БВП. Така че нарастването на този агрегат би имало съществен принос за по-висок темп на растеж на БВП като цяло.

БНБ посочи, че информацията от различни източници предполага понижаване на потреблението. На първо място това е по-ниската заетост с над 110 хил. човека (3,4%) средногодишно спрямо 2019 г. Данните за домакинските бюджети показват, че паричният доход средно на човек от населението през 2020 г. се е повишил с 6,6% спрямо предходната година. Освен това дори през второто тримесечие на годината, когато спадът на икономическата активност беше най-сериозен, темпът на растеж е 9,9% на годишна база. Това поставя под съмнение надеждността на тези данни, при положение че именно тогава заетостта (според НСИ) се понижи с над 180 хил. на годишна база, а освен това немалък брой хора бяха в неплатен отпуск, което означава на практика без доход. Освен това в някои фирми временно бяха понижени работните заплати.

Взаимодействието между посочените фактори не допринася за по-високи доходи. Затварянето на търговски обекти, ограниченията при придвижването извън градовете и общата несигурност също не стимулираха потреблението през този период. Според НСИ обаче спадът на годишна база през второто тримесечие е едва 0,3%, т. е. в рамките на статистическата грешка.

Данните за крайното потребление през четвъртото тримесечие на годината показват коренно различна картина от тези за второто. Спадът на годишна база вече е 7,7%. Трябва да се отбележи, че тогава отново имаше затваряне на икономиката, но поведението на правителството беше коренно различно спрямо второто тримесечие. В края на полугодието салдото по държавния бюджет беше все още положително в размер над 1,6 млрд. лв. и е нараснало с почти 200 млн. лв. спрямо края на март. Тоест в най-тежкия период от кризата то е отнемало ликвидни средства от икономиката.

През четвъртото тримесечие ситуацията е различна. Салдото по бюджета се влошава с над 4,4 млрд. лв., докато през 2019 г. понижаването му през съответния период е едва 2,4 млрд. лв. Средствата са насочени най-вече към бюджетните служители и фирмите, изпълняващи обществени поръчки, но все пак и за подпомагане на заетост в някои други предприятия.

Разбира се, не трябва да се пропуска фактът, че най-големите разходи са в самия край на годината и е възможно въздействието да се прояви в по-голяма степен в началото на 2021 г. Освен това спестяванията на някои домакинства и фирми вероятно са били изчерпани преди края на 2020 г. и това е повлияло негативно на потреблението им, но това се компенсира от по-голямото правителствено потребление. Така посоченият спад през четвъртото тримесечие също изглежда необоснован и вероятно компенсира данните за предходните. В крайна сметка вероятно ще има съществени последващи ревизии за 2020 г. от страна на НСИ.

На годишна база крайното потребление през 2020 г. намалява с едва 0,1% в реално изражение, тоест на практика запазва размера си от 2019 г., когато нямаше криза. В номинално изражение обаче то се повишава с почти 2,8 млрд. лв.

Инвестиции

Инвестициите, представени чрез брутообразуване на основен капитал, в абсолютен размер достигат 21,1 млрд. лв. (18% от БВП), но все още липсват данни за изменението на запасите. Спадът спрямо предходната година е с 1,3 млрд. лв., които са реализирани почти изцяло през първите 6 месеца на годината, докато през вторите спадът е по-малко от 100 млн. лв. От друга страна преките чуждестранни инвестиции в страната през периода януари-ноември 2020 г. са около 1,65 млрд. лв.

Всъщност пандемията не е единствената причина за по-слабата инвестиционна активност, тъй като спадът на годишна база е налице още през първото тримесечие на 2020 г. Качеството на средата за бизнес определя интереса и от местните, и от чуждестранните предприемачи. България не успява да подобри условията, които предлага на инвеститорите, и най-вече да намали пречките пред бизнеса. Ниските и пропорционални данъци върху доходите и фиксираният валутен курс на лева спрямо еврото са важни предимства, но за съжаление не са достатъчни на фона на неефективната защита на правото на собственост, ненужно тежките регулации, които освен това често се променят и затрудняват планирането, възможностите фактически да се въвеждат регулаторни режими извън предписаните от законите и т. н. Тези фактори въздействат дългосрочно и не зависят от пандемията. Необходимо е подобряването на условията за бизнес да станат приоритет, за да осигурят по-привлекателна среда и по-устойчив и по-висок растеж в бъдеще.

Външен сектор

Понижаването на износа е пряко свързано с участието на българските фирми във веригите на международни доставки при производството на продукти за крайно потребление. При временното им прекъсване, поради затварянето на икономиките, дейността на такива предприятия беше силно затруднена, като второто и третото тримесечие бяха най-тежки. През последното тримесечие се регистрира подобрение, но то допринася само за свиване на спада на годишна база. Като цяло, въпреки това развитие, България не губи конкурентоспособност на световните пазари. Все пак спрямо 2019 г. износът на стоки и услуги намалява с почти 10,5 млрд. лв.

Ситуацията при вноса е по-оптимистична, тъй като предходната криза се отрази най-силно именно върху този показател. Понастоящем най-сериозен спад се регистрира през второто тримесечие, но след това той започна да се свива. Доверието на потребителите започна да се завръща, а с това и потреблението на чуждестранни продукти. Като цяло през годината вносът се понижава с почти 8,6 млрд. лв., което има положителен принос към изменението на БВП.

Добавена стойност

От страна на предлагането през 2020 г. брутната добавена стойност се понижава с 3,5% в реално изражение на годишна база. Така спадът в БДС е 1,7 млрд. лв. Тъй като липсват все още данни за добавената стойност по икономически дейности, се използва информация за изменението на краткосрочните показатели. Те показват динамиката на някои компоненти. Така промишленото производство спада с 5,8% на годишна база, а оборотът в промишлеността - със 7,3%. Строителната продукция се свива с 5,7%, оборотът в търговията (на едро и на дребно) - с 13,3%, а оборотът при търговията на дребно, без автомобили и мотоциклети - с 10,7%.

Сериозно понижение се регистрира при дейността на хотелите както при броя нощувки, така и при приходите от тях. Оживлението през август и донякъде през септември не успя да компенсира спада през летния сезон. Преди първото затваряне януари и февруари започнаха годината добре, но това не беше достатъчно, като сезонът завърши преждевременно. Поради второто затваряне на икономиката краят на 2020 г. също не беше успешен поради минималната заетост. Коледните и новогодишните празници също не допринесоха особено за подобряване на резултатите. По този начин, за съжаление, се потвърди прогнозата ми, че мерките относно туристическия сектор трябва да обхванат минимум и първите месеци на 2021 г.

Добри новини са налице от автомобилния транспорт на товари, където изоставането спрямо 2019 г. не само беше наваксано, но и се реализира растеж както на общото тегло на товарите, така и на извършената работа, измервана в тонкилометри. Нарастване на БДС се реализира още при информационните и комуникационните технологии, във финансовия сектор и при търговията чрез поръчки по телефон или интернет. Сериозно повишение се регистрира при заплатите и разходите в бюджетния сектор, което се отчита статистически като растеж на добавената стойност, макар че фактически е преразпределение на стойност, създадена в частния сектор.

Колко струва кризата за българската икономика

Оценката на разходите от кризата изисква използването на базов сценарий, който определя какво би се случило с икономиката, ако я нямаше пандемията. За тази цел могат да се използват официалните прогнози на различни институции и след това да се сравнят с действителните (макар и предварителни) резултати за БВП. Прогнозите на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Министерството на финансите в началото на 2020 г. за БВП в стойностно изражение са били съответно 122,4 млрд. лв., 124,8 млрд. лв. и 126,8 млрд. лв. Това означава, че непроизведеният БВП в резултат от кризата е между 4,9 млрд. лв. и 9,3 млрд. лв. (между 4,1% и 7,7% от БВП за 2019 г.). По-голяма вероятност обаче има загубата да бъде в горната част на интервала.