Три четвърти от всичко, което използваме, е произведено от добивните суровини

Европейският съюз употребява 30% от световния добив на критични суровини, а добива едва 3% от тях

Минерално-суровинният отрасъл е основа за развитие на икономиката и е жизнено важен за съществуването на нашата цивилизация. Повече от три четвърти от всичко, което използваме в ежедневието си, е произведено от добивните суровини. Това заяви Драгомир Драганов, председател на Българска минно-геоложка камара (БМГК) на конференция по повод Деня на миньора, 18 август. На този ден Българската православна църква отбелязва Успението на Свети Иван Рилски.

През 2023 г. 800 млн. лв. е приносът на минерално-суровинната индустрия към държавния бюджет под формата на концесионни такси, ДДС, данък върху печалбата, данък върху доходите на физическите лица и планети осигуровки. В тази сума не влизат акцизите, местните данъци и такси и даренията към общините, които компаниите правят.

Драгомир Драганов обясни, че поставените от Европейския съюз цели изискват развитие на минерално-суровинния отрасъл. В момента Европейският съюз употребява 30% от световния добив на критични суровини, а добива едва 3% от тях. Най-големият проблем е, че по отношение на много от суровините от критично значение се разчита почти изцяло на внос в ЕС, а често доставчиците са силно концентрирани в малко на брой страни извън ЕС. Тази концентрация излага ЕС на значителни рискове, свързани със сигурността и стойността на доставките. Целта, която си постави Европейската комисия чрез законодателния акт за суровини от критично значение, е до 2030 г. да постигнем минимум 10% собствен добив на такива суровини.

Амбицията на ЕС за зелен преход поставя сериозен акцент върху значението на минната индустрия. Очаква се ръст в търсенето на суровини в ЕС до 6 пъти през 2030 г. и 15 пъти през 2050 г. “Важно е да се намери баланс между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия като основен двигател на устойчивото развитие. Да не се допусне прекалено рестриктивна регулаторна рамка за европейските минни компании, което да ги постави в неравностойно положение спрямо добивната индустрията в останалата част на света. За България това е шанс да затвърди позициите си и да направи важни крачки в развитието си”, каза Драгомир Драганов.

Добивната индустрия в България осигурява близо 5% от брутния вътрешен продукт на страната. Отрасълът е стратегически важен, защото обезпечава със суровини ключови сектори като металургията, строителството, машиностроенето, химическата промишленост, енергетиката и други. България заема водещи позиции в Европа по добив на редица полезни изкопаеми. Основните суровини, които добиват в България, са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеопорни глини, мрамор.

Общата нетна стойност на произведената продукция на предприятията от сектор Добивна промишленост през 2023 г. е в размер на близо 4,2 млрд. лв., показват данни на БМГК. Инвестициите в бранша са големи. Благодарение на това българските добивни компании са сред водещите примери в Европа за модерна минна индустрия.

Николай Вълканов, почетен председател на БМГК: Проблем е, че не дават нови концесии

Ресурсът на сегашните находища е 15-20 години

Проблемът в нашия отрасъл е, че фактически не дават нови концесии за проучване и за разработка на находища на природни богатства, каза Николай Вълканов, почетен председател на БМГК. Той обясни, че находищата за добив на метални руди имат ресурс от не повече от 15-20 години, даже някои са с по-кратък срок. Така че, както в България, така и в Европа след двайсетина години ще се окаже, че нямаме метали, когато имаме огромна нужда от тях, каза Вълканов. Но нито Европейската комисия, нито управляващите в България мислят по този въпрос.

В страната имаме волфрам, КЦМ получи концесия за добива му преди много години, но реално добив няма, стана ясно от думите на Николай Вълканов. Страната ни беше на трето място по производство на уран в света. Уран ползват от САЩ до Китай, това е огромен пазар. Ние имаме находища на уран, нови безопасни технологии, но не ги разработваме, каза Николай Вълканов. Имаме и природен газ в Добруджа. Имаме някои много ценни суровини, но за съжаление не виждам подход как ще ги разработваме, допълни той. В находищата, които разработват, компаниите влагат огромни усилия и много инвестиции, за да могат да работят с наличните бедни руди. “Но това ще свърши рано или късно. Нямаме перспектива, нямаме подкрепа от нито една институция”, каза Николай Вълканов.

Разходите са 42 хил. лв. на човек

Заплатите в бранша са с 40% по-високи от средните

Подпомагат местните общности

В Деня на миньора, 18 август, Българска минно-геоложка камара раздаде своите годишни награди.

Работещите хора в добивната промишленост през 2023 г. са 18 857 души, показват данни на БМГК. Средната заплата в добивната промишленост достигна близо 33 хил. лв., което е с над 40% повече от средната заплата за страната. В сравнение с предходната година има ръст на заплатите с 15%. Разходите на работодателите в добивната промишленост за труд на едно заето лице са сред най-високите в страната, като са на трето място след ИТ сектора и енергетиката. През 2023 г. те възлизат на 42 хил. лв. годишно.

Произведената продукция от един нает в минерално-суровинната индустрия през 2023 г. е 220 397 лв. Производителността на труда в сектора е значително по-висока от средната за индустриалния сектор на страната.

На територията на общините, в които има добивни предприятия, безработицата е изключително ниска, а заплащането е сред най-високите. Минните компании осъзнават своята важна роля и за подпомагане на местните общности. Десетки са инициативите по региони за стимулиране на местния бизнес чрез програми за създаване на допълнителна заетост, за социални и инфраструктурни проекти, подкрепа за културата, спорта и образованието.