България остана без предимството си на по-ниските данъци, а големите компании няма да имат и една причина да инвестират тук, предупреждава председателят на БАСКОМ Доброслав Димитров. Дори IT секторът у нас вече не регистрира завидните темпове на растеж от минали години, затова е повече от странно политическото говорене за очакван ръст в икономиката ни през 2024 година. Изкуственият интелект дава критично предимство на тези, които го развиват и всеки един от нас ще го ползва така, както ползваме електричеството. Европа не трябва да си връзва ръцете с регулации за изкуствения интелект точно в този момент, защото нито САЩ, нито Китай го правят, смята Доброслав Димитров. 

- Господин Димитров, в последните дни на 2023 година една новина мина много между другото - 15 процента данък за големите компании от 1 януари. Вие обаче направихте коментар, че данъкът поставя България да бъде с най-висок данък в ЕС именно в отраслите, които дават най-висока добавена стойност и ръст. Какво следва и защо въпросните 15 процента касаят повече хора, а не малка група международни корпорации?
- Има неразбиране или по-скоро спекулиране за това колко са големи ставките. Това, което е от значение е ефективната данъчна ставка. В България имаме плоска данъчна система, в която имаме плосък 10 процентен данък, от който няма изключение и това е нашият ефективен данък. В други държави има много на брой ставки на данъци, които може да са 15, 20 или 30 процента, но пък ефективният данък може да бъде много по-нисък, тъй като има много изключения от тези данъци. Компаниите сравняват колко ефективен данък ще плащат в дадена държава, а не колко пише в закона. Държавите, с които се конкурираме в сферата на услугите, в разработването на високи технологии, окуражават развиването на такива дейности, като им намаляват значително данъците и техните ефективни данъци са ниски. Примерно, за Германия са около 12 процента. В България, въвеждайки ефективен данък от 15 процента, реално постигаме ниво по-високо от средното за Европа. Оправданието на финансовото министерство е, че това е глобален минимален данък, който сме длъжни да въведем. Тук отново, както е в живота, дяволът е в детайлите. Да, ние сме подписали споразумение с още 134 държави, че ще въведем данък 15 процента за големите, глобални компании, но удобно забравяме защо се прави това. А това е мярка срещу данъчното номадство и компаниите да не местят кухи обороти от една държава в друга и да избегнат високо облагане в една или друга страна. С други думи, компании, които имат съществена икономическа дейност в една или друга държава, могат да бъдат изключвани от това правило. А ние сме въвели 15 процента данък като плосък данък без изключенията за съществена икономическа дейност. Това означава, че всяка една компания с глобални операции по света и с дейност у нас, подлежи на 15 процента данък в България, но ще ползва изключения в другите държави. Това прави нашия данък по-висок от държавите, с които се конкурираме. Много хора казват: „Какво толкова, това касае 600 компании в България?“. Да, но това са тези 600 компании, които в голяма степен са работодателите на малката ни средна класа. Това са компаниите, които разработват високи технологии, компаниите, които са в сферата на услугите, компании, които дават доста по-високи заплати от средната и реално погледнато са изключително важни за нашата икономика. Щетата е много по-голяма от това, че сме въвели неконкурентен данък върху 600 компании. 

- Може ли да очакваме отлив на компании от страната ни в такъв случай - международни фирми да предпочетат да са в Букурещ, в Атина, в Белград, но не и в София?
- Абсолютно не е невъзможно. България има много малко конкурентни предимства и е недалновидно да режем сами малкото плюсове, които имаме. Защото плоският 10 процентен данък е едно от предимствата ни. Най-важното за една компания, която взема решение да инвестира, е дали има необходимите хора, които да наеме за съответната дейност и данъците, които плаща. България не е многолюдна държава, нито млада нация и наемането на хиляди служители в дадена професионална област е доста по-сложно занимание, в сравнение с една Полша, например, която е близо 40 млн. Сега оставаме без предимството и на по-ниските данъци, а големите компании няма да имат и една причина да инвестират тук.

- Розовото настроение на властта по отношение на икономическия ръст у нас за 2024 година не се споделя от много финансисти, но въпросът ми към Вас е конкретно към IT сектора, където за пръв път от много години се твърди, че няма масова индексация на заплати. Какви са причините за по-рестриктивната разходна политика на IT компаниите?
- Истински съм изненадан от розовите очила, с които се гледа на икономиката на България. Говори се за някакъв ръст на икономиката от 3,5 процента, но съм учуден откъде идва това. През 2022 г., за която се предвиждаше, че ще е зле, започна войната в Украйна. Звучи нелицеприятно, но България е голямата печеливша от тази война, тъй като ние изнесохме колосално количество електроенергия, оръжия, горива, земеделска продукция, където цените скочиха до небето, а ние сме производители на всяко едно от тези неща. Но това беше инцидентно, единичен случай. В момента цените са си на нормални нива, изключая оръжията – всичко си е там, където беше преди войната. С други думи, няма как да чакаме следващо подобно „чудо“ като през 2022 г. и част от 2023 г. През 2023 г. икономиките на Западна Европа и конкретно в Германия, започнаха да навлизат в рецесия. Германия завърши 2023 г с отрицателен ръст, а тя е най-големият търговски партньор на България. 85 процента от нашата търговия е със Западна Европа, а там показателите не са добре. Няма как нашите търговски партньори да имат затруднения и това да не рефлектира върху нас. Просто това, което се случва там, се случва и при нас, но със забавяне 9-12 месеца. От средата на миналата година имаме рязък спад на икономическата дейност в България. Имам поглед върху IT индустрията, която може да разглеждаме като канарчето в мината, тъй като ние работим почти изцяло за износ и каквото се случва в западните държави, се случва и в нашия сектор почти мигновено. Имахме висок ръст до средата на годината, който се очертаваше около 20 процента спрямо 2022 г., но от средата на 2023 г. реално няма никакъв ръст и 2023 г. завършваме само с 10 процента ръст. Мога да кажа „само“ с кавички, тъй като спрямо останалата част на икономиката е много, но това не е 25 процентният ръст в IT сектора ни от миналата година, нито е 25 процентният ръст от 2021 г. и т.н. Щом нашият сектор, който обикновено расте с голямо темпо, от средата на 2023 г. насам реално стои на едно място и новите назначения са замразени, наистина не виждам откъде ще дойде ръстът на цялата икономика. 1/3 от износа на услуги от България е от софтуер и този софтуер в момента не расте с двуцифрен ръст, а индустриалното ни производство е в спад от шестия месец на миналата година. Затова не знам откъде е този оптимизъм в политическото говорене, защото и през 2008 г. имаше политици, които обясняваха как кризата ще ни заобиколи, планираха бюджета за 2009-та с 5% ръст на БВП, а БВП се сви с -5% и държавата изпадна в много тежка финансова ситуация. Бях там и помня как се режеха бюджети, бавеха плащания и парите не стигаха за нищо.

- Бяхте един от първите български експерти, които насочихте прожекторите към изкуствения интелект - ще даде ли 2024 година решение за етичните предизвикателства при използването му – въпросът се повдига все по-често?
-Този въпрос може да се повдига, но определено не е централната точка при развитието на изкуствения интелект. Етичният въпрос при изкуствения интелект е много разтегливо понятие, различните държави, култури по света, имат различно виждане за това как трябва да изглежда света с изкуствен интелект. Въпросът е, че в момента голямото съревнование е за добиването на тази технология, да се получи максимално предимство с нея. Когато са разработвани ядрените оръжия, също е имало етични дилеми, при това немалко, но това не е спряло никой да ги разработва, имам предвид свръхдържавите и е отнело 20 години да се създаде регулация за ядрените оръжия. Не е станало през 1945 г. Образно казано, който владее изкуственият интелект, ще владее света. 

- Видяхме едно желание в европейските институции да въведат рамки, правила, но признавам си, че когато ги прочетох, часове след публикуването им, те вече ми звучаха остарели.
- Ще се опитам да бъда положителен, защото идеята за регулация има смисъл, но отново ударението на институциите в ЕС е на грешното място, защото темите, които адресират, не са на дневен ред, а именно – копирайт, етични правила и т. н. Това, което трябва да адресира ЕС със своя регламент е как да не изостане от това световно съревнование, тъй като в момента големите състезатели са Китай и САЩ. Европа почти я няма на пистата на изкуствения интелект. Появиха се няколко компании от Франция, Германия и Италия, и между другото, това са трите държави, които до последно не са били много съгласни с приетите регламенти, защото разбират, че Европа не може да си върже ръцете в момента при разработването на тази технология. Каквито и регламенти да измислим, нито Китай ще се съобрази с тях, нито САЩ. Ограниченията при разработването на изкуствения интелект точно в този момент ще бъдат единствено в щета на гражданите на Европейския съюз. Това, което не виждам в този регламент, е как да предотвратим монополизацията на тази технология, така че да не се съсредоточи в ръцете на малък брой компании от САЩ, тъй като почти без изключение разработките са американски. Нямаме наши, европейски, а трябва да направим така правилата, че да има възможност да се появят европейски компании. Данните ще бъдат новия петрол от следващите години на нашата ера, а данните, на които се обучават изкуствените интелекти в момента са притежание до голяма степен на Google, на Microsoft, на Facebook и т. н. Ние трябва да създадем поле от данни и това е ключовото, което трябва да бъде регламентирано в ЕС. Всичко останало е на далечно второ място. 

- Да не би ЕС да пада в капан на саморегулации за изкуствения интелект като при Зелената сделка, когато години наред слушахме за спиране на мощности, а се оказахме пред енергийна криза?
- Истинският голям проблем е, че изкуственият интелект не се разработва в национални лаборатории от много години. Разработката на тази технология е в лабораториите на глобалните компании. Те са глобални, но всички до една са с централи в САЩ и работят с невъобразимо количество финансиране, възможности, привличат най-добрите таланти от целия свят, включително от държавите от Европейския съюз. Те работят с колосално количество данни, които всички ние съвсем доброволно сме им дали, като споделяме информация за себе си във фейсбук, ползваме пощите си и пр. Това поражда опасност, защото тази технология дава предимство с „колкото повече, толкова повече“, както е казал Мечо Пух. Колкото повече информация имаш на едно място, колкото повече изчислителна мощ концентрираш, толкова повече придобиваш предимство. Този безкраен цикъл ще се повтаря и това е въпросът, който трябва да е водещ за ЕС – как да окуражим европейските компании да развиват технологията изкуствен интелект и как да ограничим едни пет глобални корпорации, които ще са много по-могъщи от повечето отделни национални държави. 

- Трябва ли да се случи дигитална Хирошима, за да се постигне световно споразумение за използването и границите за изкуствен интелект?
- Много ми се иска да не трябва. Но исторически погледнато, винаги има някакъв лош, очевиден пример, преди да се вземем сериозно в ръце. Факт е, че навремето не позволихме да се унищожи Земята с ядрена война. Разумът е надделял тогава и надделява всеки път. Разликата между ядрените оръжия и изкуствения интелект е, че ядрените оръжия са били контролирани от малък брой хора, докато с изкуствения интелект ситуацията е различна, тъй като технологията е достъпна за ползване на практика от всички, които имат интернет. Самото й разработване е много различно – не може да произведеш ядрено оръжие тайно, все пак трябва да придвижиш радиоактивни материали от едно място на друго. Докато тук с натискането на едно копче информацията може да отиде на другия край на света и никой няма да разбере. Контролирането на изкуствения интелект е много по-сложно, а всички ще искат да придобият това предимство. Очакват ни много предизвикателства през следващите години, защото изкуственият интелект ще промени света – той е непредвидим и същевременно изключително могъщ инструмент. Изкуственият интелект дава критично предимство на тези, които го произвеждат и всеки един от нас ще го ползва така, както ползваме електричеството. Всеки един от нас трябва да стане технологичен човек. Технологичността е новата грамотност. Това не означава всеки да стане програмист, но така, както не ни прави впечатление, че един занаятчия може да чете и да пише, по същия начин не трябва да си задаваме въпрос дали един човек е технологичен и борави с технологии, независимо в каква сфера се развива и работи.

Нашият гост

Доброслав Димитров е роден на 4 февруари 1978 година в Плевен. Завършил е образованието си в САЩ и е съосновател и изпълнителен директор на Imperia Online. Председател е на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) и от години работи в IT сектора. Бил е народен представител от ГЕРБ в 41-ото и 42-ото Народно събрание. Владее английски език.