Македонските следствени органи може и да не идват в България. Още гореше автобусът на магистрала „Струма“ и водещи български медии вече се надпреварваха да търсят виновника за адската катастрофа... в България. Веднага се намериха експерти, пътищари, очевидци, капацитети, министри, които и дума не обелиха, че вината може да е и у македонците.

А катастрофата е с македонски автобус, с македонски шофьор и е логично вината да бъде търсена там. Ама братята си траят и чакат ние да се самонатопим, та да имат на какво да стъпят в разследванията си. Офисът на фирмата-организатор на пътуването в Скопие дори не бе отворен до късно през деня.
Така че с почти единодушното си твърдение, че българските пътища са виновни, български медии оказаха неоценима братска помощ на македонците. Дадохме хляб и на техните не дотам доброжелателни към България средства за масова информация, и на някои политици, за които нашите самообвинения идват дюшеш.

Колко му е на някой противник на Заев да рече, че България е виновна за смъртта на 46 македонци. Ето, и българите признават, че причината за трагедията са българските пътища. Наши сме си, знаем се как стават тези неща.

Защо пък нашата пътна настилка да е виновна за катастрофата? Защо пък не шофьорът да е бил изморен - някой сети ли се да пита дали е почивал по дългия път от Истанбул - да е заспал, да е получил инсулт, да е претичало животно пред автобуса, да е карал с превишена скорост, да е ударил някоя малка жолта ракия на бензиностанцията, докато е зареждал - наши сме си, знаем се.

Защо не се пита македонския КАТ автобусът-убиец дали е минал технически преглед? Има хиляди „защо“, но по-лесно е да виниш държавата си.

Кому бе нужно да се правят паралели с трагедията край Своге? И какво от това, че ще се претоплят стари манджи за оставки на министри. Защо не се поискат оставки сега със същото настървение, с което се искаха тогава? Сещам се, но няма да кажа.

И какво общо имат загиналите 46 македонци с това дали катастрофата ще повлияе на обтегнатите отношения между двете страни заради българското вето? Нищо общо, разбира се, ама защо да не питаме Зоран Заев, сега ни е паднал.

Умреме да се самобичуваме и да се самообвиняваме. Да се самонатикваме в неща, за които не е ясно как са се случили и кой е виновен и без никой да ни е питал, да викаме байганьовото „Болгар, болгар“! 

Например 26 години след атентата срещу македонския президент Киро Глигоров през 1995 г. самите македонци заявяват, че още не е известен нито поръчителя, нито изпълнителя и едва ли някога ще станат известни. Но един наш вестник побърза да обяви още няколко дни след случилото се в Скопие, че извършителите са българи.
За голямо съжаление в търсенето на евтина две минутна сензация и за едно цитиране на медията и влизане в световния новинарски поток, сме готови да наплюем държавата си. После това у нас се удобно се забравя, но по света тези неща се помнят и се припомнят при всеки подобен случай. При което ние позорно мълчим. И така - до следващото самонатопяване.

Не ни стига, че по света ни топят за щяло и нещяло, но и ние сами даваме хляб за това.