Проблемите в българската енергетика, заченати още в далечната 1990 г. се задълбочават критично след 2007 година, казва енергийният експерт Любомир Денчев, който е в сектора от 1979 година. По думите му, представеният неотдавна проект за енергийна стратегия на министерството на енергетиката е похвално като инициатива, но жалко като реализация. Бързането със затварянето на въглищните ни мощности Любомир Денчев го определя на практика като катастрофа в няколко направления и висок риск от колапс на електроенергийната система.

- Господин Денчев, каква ще е съдбата на "Булгаргаз", предвид финансовите показатели на дружеството - то е в ликвиден риск, четем в междинния му доклад до края на септември месец, коефициентът на задлъжнялост е 19,38 при 5,79 през 2022 г. и 0,74 за 2021 г. към същия период?
- Този въпрос е бил актуален неведнъж от 1989 г. насам. Многократно по различни поводи и на различни форуми, включително при Вас във вестник „Труд“ съм коментирал порочната практика на политическа намеса в работата на „Булгаргаз“ ЕАД. Резултатите от нея се изразяват най-ясно и точно с числа. За да се види ясно тенденцията във финансовото състояние на „Булгаргаз“ съм взел периода от последните години, през които политическата намеса в дружеството достигна нови „върхове“. Поводът за избора на точно тези числа е публикуването на деветмесечния финансов отчет на „Булгаргаз“ за 2023 г.

Загубата за  2023 година  от 83,7 млн. лв. Общо разходите 2023/2022 г. за период от една година са увеличени с 59%. От тях разходите за заплати 2023/2022 г. реално са увеличени с 15%, съобразено с намалената численост на персонала. При капацитет на хранилището за активен (търговски) газ от 550 млн. м3, използваемостта за 2023 г. под 10 процента! Количествата, съхранявани от други ползватели, е пренебрежимо малко. Подземното газохранилище „Чирен“ на практика е блокиран! Във всеки финансов отчет на дружеството фигурират едни и същи текстове по отношение на рисковете за финансовата му стабилност. При законово осигурената възможност за търговия и извън регулирания пазар не е коректно ценовия риск да се отъждествява само с регулаторния. Необслужваните вземания не намаляват. Прибавят се нови! При наличието на тези факти в отчетите на „Булгаргаз“ винаги присъстват едни и същи цели. Пазарни - навлизане на други газови пазари и финансови - финансова стабилност. Добро пожелание, за съжаление, без покритие.

- Може ли да се създаде стратегия за възстановяване на газовото ни дружество или ще е по-добре в един момент да останем без него?
- Ако ще се пише стратегия, то тя трябва да бъде част от националната енергийна стратегия за устойчиво развитие. Според мен, „Булгаргаз“ ЕАД ще оцелее и без стратегия, независимо от финансовите показатели, защото е любима „играчка“ на управляващите, с изключения за кратки периоди, независимо кои са те. Това ще стане и поради запазването на ролята на дружеството като „Обществен доставчик“. Тази му функция не е непременно негативна за потребителите, както непрекъснато повтарят привържениците на „свободния пазар“. Възможността да се работи с нормирана, а не максимална печалба дава възможност дори при напълно либерализиран пазар „Булгаргаз“ да предлага на потребителите на природен газ поносими крайни цени. Има и поне още едно съображение. По Регламент 994/2010 на ЕС за природния газ всяка държава-членка е длъжна да разработи, съгласува и изпълнява два плана: превантивен план за действия, в който се съдържат мерки за отстраняване  или ограничаване на въздействието на идентифицираните рискове при доставките и план за действие при извънредни ситуации. Независимо, че в регламента отговорности по тези планове имат всички „енергийни предприятия“ у нас няма кой освен „Булгаргаз“ да осигурява изпълнението на тези планове. Отделен е въпросът за това, защо през 2022 г., във връзка с прекратяването на доставките на руски газ, никой никъде не попита за тези планове. Вместо това имаше серия от публични скандали за конфликт на интереси и незаконно обогатяване. 

- Как се оценява дали един договор като този с турската държавна компания "Боташ" е изгоден за държавата? Питам Ви заради многото въпросителни по изключителния му срок - 13 години, обясненията на експерти, че ще плащаме милиони дори и да не ползваме трасето за газови доставки? 
- Нямам достъп до съдържанието на договора с „Боташ“, за да коментирам в детайли. Политическата намеса на президента Радев за отваряне на турските терминали за доставки към България считам за адекватна и навременна, с оглед на създаденото у нас напрежение по снабдяването на потребителите с природен газ. Това, което ме притесняваше, обаче, при обявяването на подписания договор, е липсата на опит в „Булгаргаз“ за подготовката на такъв тип договори за разлика от партньора „Боташ“, както и обявения период на договора без обосновка за продължителността му. Един договор е добър и устойчив, когато е взаимноизгоден. Другото са махленски хитрости, които краткосрочно могат да се окажат печеливши за една от страните, но дългосрочно водят само до изолация на „спечелилия“. С едно изключение. Ако губещата страна, поради некомпетентност или друга причина, настоява да подпише неравностойни условия.

- Вие имате огромен опит в различни сектори в енергетиката, как оценявате документа, наречен енергийна стратегия, който в момента е в процес на обсъждане според съобщенията на министерството на енергетиката, но бивши министри го наричат формален?
- Необходимостта от такава стратегия може да се коментира от различни гледни точки в зависимост от обективни потребности и субективни интереси. Във формален аспект това е законово изискване, което всички правителства успяха да пренебрегнат от 2020 г. насам, когато изтече действието на предишната стратегия. Заслужава да си отговорим на въпроса защо се случи така. Моят отговор е, че политическата част на изпълнителната власт в този период показа от една страна липса на разбиране за важността, а от друга не показа кураж за отстояване на интереса на националната енергийна сигурност. Нещо повече, фактите говорят, че проблемите в българската енергетика, заченати още в далечната 1990 г. се задълбочават критично след 2007 г. Оттогава насам управляващите използват системно държавната енергетика като финансов донор за целите на собственото си оцеляване.

От друга страна, вместо разбиране на важността и отстояване на националния интерес, тази политическа власт вървеше послушно след „енергийните пакети“ на Брюксел без оглед на това до какви резултати водеше и води тази политика за България. А те, ако си направите труда да анализирате, са силно негативни, както в бита на българина, така и в реалната икономика. Предложеният на страницата на Министерството на енергетиката „Проект на стратегия за устойчиво енергийно развитие“ е по същество поукрасен и отчитащ последните политически „ветрове“ от Европейската комисия, онзи проект на последното служебно правителство, който в рамките на една пресконференция на министъра на енергетиката „порасна“ от визия през концепция до стратегия за електроенергетиката и оттам за цялата енергетика. Похвално като инициатива, жалко като реализация. Тази компилация от вече приети на държавно ниво редица документи, съобразени преди всичко със „Зелената сделка“ , дори не заслужава задълбочена експертна оценка. Внимателният прочит на проекта показва липсата на достатъчна управленска култура на авторите още в определянето на основната цел на документа. Вместо такава, въпреки, че е формално декларирана, има изобилие от цели и групи от цели, несвързани по никакъв начин помежду си. За сведение на авторите, за такава сложна материя се разработва „дърво на целите“. Документът не започва, както е логично, с анализ на резултатите от старата стратегия, нито има като вариант, придружаващ аналитичен доклад. Тоест новият проект започва на „зелена поляна“ и си е самодостатъчен. В раздела за състоянието на енергетиката у нас няма и следа от представянето на проблемите й, да не говорим за изследване на причините им. Бъдещото потребление е представено чрез най-простия, според мен неприложим тук, линейно екстраполиран модел. Той дори няма цитиран автор. Редица описани детайлно мерки, например за бъдещето на въгледобива, показват липсата на експертност. От приложените в графичен вид идеи, лесно се виждат опасни тенденции за енергийната сигурност на страната, без по-подробни обяснения за това как конкретно се стига от състоянието на съществуващите мощности до тези показани стойности. Авторите показват негативите на един формален чиновнически подход при определянето на развитието на мощностите в електроенергетиката, забравяйки, че освен държавен има и частен сектор. Вижданията за инвестиции в този проект са в лежерен, пожелателен стил. Частта за природния газ е включена, колкото да има нещо по темата. Няма дори коментар на противоречието, заложено в енергийните документи на Еврокомисията за, от една страна, насърчаване на инвестициите в този сектор и от друга, за отричането на природния газ като бъдещ енергиен ресурс и т.н. и т.н.
Цялата идея на проекта е сляпо следване на прокламирания от Брюксел европейски зелен преход.

- А как би трябвало да се структурира такъв вид стратегия?
- Правилният подход е: Дългосрочно, поне до 2050 г. прогнозиране на енергийното потреблението по сектори. Оценка на съществуващите местни ресурси и  изградени мощности. Анализ на проблемите в българската енергетика в логиката на зеления преход. Разработване на „дърво на целите“ с поетапна оценка и евентуални корекции. Представяне на стратегията пред Еврокомисията и защитаването на националните цели и приоритети дори, когато са в разрез с брюкселските „канони“. Опитите за формално изпълнение на процедури по обществено обсъждане на проекта от типа „слушахме, но не чухме“, нещо подобно на Тристранния съвет за социално партньорство, няма да оправдаят замяната на ясна държавна енергийна политика с разфокусираща обществото евро реторика от типа хоризонтални политики и диверсификация.  

- Как бихте обобщил - какво е състоянието на наличните електропроизводствените мощности на България, капацитетът им и съответно времето за експлоатация?
- Тези въпроси са подробно анализирани в доклада на Българската академия на науките по повод проекта „АЕЦ Белене“. Актуализирането на състоянието и перспективата на мощностите към днешна дата е свързано с безумната идея на финансовия министър за изземване на 100% от печалбата на държавните енергийни дружества под формата на дивидент.

- Колко сериозни ще са последиците от затварянето на въглищните ни мощности? И как всъщност се прави прехода от въглищна енергия към зелена?
- На първия въпрос – на практика катастрофа в няколко направления: Висок риск от колапс на електроенергийната система. Закриване на въгледобива – единственият устойчив местен енергиен ресурс, ще доведе до социално-икономическия упадък и демографски срив на Централна България. На втория въпрос – политически, прибързано, ненаучно, непрофесионално, без оглед на реалните последствия за потребителите. Накратко, безумно!

- Окончателно ли приключихме с изграждането на АЕЦ "Белене" след като продаваме реакторите?
- Да, предпоследно, като всички досегашни политически мотивирани решения.

- Колко реалистично е навременното изграждане на VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй", за да може България да разчита на базови мощности? Реалистична ли е амбицията да строим нови ПАВЕЦ, при положение, че все още нямаме яснота около ремонта на ПАВЕЦ "Чаира"?
- Самият факт, че и в двата въпроса фигурира думата „реалистично“ подсказва, че дори за неспециалистите това е най-малкото проблематично. За американските реактори за АЕЦ „Козлодуй“-кресливият ентусиазъм и политкоректното говорене са само прикритие на чужди интереси и желание за политическо оцеляване. За нови ПАВЕЦ всичко е още в сферата на идеите. Оттам до евентуална реализация - в необозримо бъдеще.

Нашият гост

Любомир Денчев е доктор по икономика и енергиен експерт. Роден е през 1957 година. Бивш изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД и главен изпълнителен директор на „Булгаргаз Холдинг“ ЕАД. Бивш съветник по енергетика на заместник-министър председателя по икономическото развитие (2013-2014). В енергийния сектор е от 1979 година и има натрупан опит на всички нива в управлението на големи енергийни проекти. Владее руски, английски и италиански език.